Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В тихо очакване на смъртта: Как СССР умори от глад човека, превърнал страната в шахматна суперсила

Съветският съюз с право се смяташе за шахматна суперсила: почти дузина световни шампиони, повече от сто изключителни гросмайстори и стотици хиляди обикновени играчи. Цялата планета знаеше - в СССР шахът е религия.

Но малко хора знаят, че Василий Русо е човекът, допринесъл може би най-много за популяризирането на този спорт. Не, той не е някой забравен шампион или пък велик теоретик на шаха. А просто един талантлив скулптор, който е безумно влюбен в игрите на черно-бялата дъска - шах и шашки.

Василий Русо е роден през 1881 г. и в младостта си няма ни най-малка представа, че животът му ще е свързан по някакъв начин със спорта. Завършва с отличие Одеското художествено училище и продължава образованието си в Императорската художествена академия в Санкт Петербург.

Най-голямото му влечение е скулптурата, по която го запалват италианският преподавател Луиджи Йорини и ректорът на Императорската академия Владимир Беклемишев.

Именно на Беклемишев Русо дължи главното творение на живота си. В чест на 100-годишнината от Отечествената война от 1812-а в град Малоярославец, Калужка област, е решено да се направи композиция от паметници до братската могила. Ключовият елемент в нея трябва да е фигурата на войник, полагащ венец на скалата.

Беклемишев дава препоръките си и Русо е избран да изпълни проекта. Скулпторът прави вариант от гипс за два месеца и той е одобрен единодушно. Година по-късно творецът повтаря фигурата, но вече от бронз, и паметникът стои гордо край могилата и до днес.

Заслужава да се отбележи, че много по-късно - през 30-те години на 20 век - Василий Русо работи в управлението на прочутата Третяковска галерия в Москва. Той е заместник-директор по административно-икономическите въпроси.

Докато учи в Художествената академия, Василий Русо започва да се интересува сериозно от шах и шашки. Младият скулптор редовно посещава ресторант "Доминик" на Невски проспект, където се запознава с основателя на руската школа по шахмат Михаил Чигорин, първия руски шахматист, участвал в мач за световната титла.

"Попаднал сред опитните играчи от тази академия, гледах хората около себе си с огромно страхопочитание. Всички те изглеждаха необикновени и недостижими играчи - магьосници на шаха и шашките. Собствената ми игра ми се струваше толкова незначителна, че дори не можех да си представя да играя срещу някого от тях. Но накрая изучих тази коварна, толкова измамно проста и също толкова мистериозно сложна игра - шашките", разказва приживе творецът.

През годините Русо не само развива уменията си в играта, но и пробива все по-нагоре в кариерата си по линия на Червената армия.

И като се има предвид, че в началото на 20-те години Василий Николаевич вече е добре позната фигура в света на шахмата и шашките и основател на московския клуб по тези спортове, Висшият съвет по физическо възпитание и спорт му предлага да оглави шахматното движение в целия Съветски съюз.

През март 1924 г. на I Всесъюзън конгрес по шах и шашки неговият председател Русо настоява за приемането на две важни решения. Първо - за признаването на шаха и шашките като равноправни спортове на съвета по физическо възпитание. И второ - за създаване на секции както във Висшия, така и във всички провинциални и окръжни съвети по физическа култура. Така шахът и шашките вече са не просто популярни сред народа игри, а пълноценни спортове, след като получават необходимата държавна подкрепа.

След конгреса започва редовното провеждане на национални първенства, а хората в Съветския съюз се запалват още повече по игрите с фигурите и пуловете.

Василий Русо не само организира общосъюзни турнири по шашки, но и самият той често участва в тях. През 1926 г. стига до четвъртото място в шампионата на Москва и получава титлата "майстор на спорта". Той обаче не успява да достигне и до успехи в първенството на СССР.

Истината е, че Русо никога не става велик шампион, но е невероятно отдаден привърженик и популяризатор на шашките. Именно той разработва и въвежда регламента "15 хода на час", който е валиден почти 50 години. Той пише и първия учебник, озаглавен "Шашки. Ръководство за начинаещ", който се преиздава много пъти през годините.

Но съдбата на човека, благодарение на когото шахът е признат за спорт в СССР невероятните 75 години преди да бъде признат от Международния олимпийски комитет, е печална.

И всичко е много нелепо.

През ноември 1937 г. е арестуван Константин Мехоношин, който е председател на Висшия съвет по физическо възпитание и спорт и покровител на Русо. През 1938 г. Василий Николаевич е свален от позицията си на ръководител на шахматния съюз, а по-късно е арестуван и осъден.

Причината ли? Властта изтъква като причина откритата му подкрепа за... хомеопатичното лечение.

Изпращат го за пет години в лагер, където Русо претърпява непоправими щети на здравето си вследствие на къртовския дърводобивен труд и глада.

През 1942 г., шест месеца преди края на присъдата си, той умира в лагера. По-късно е реабилитиран. Посмъртно.

Най-четените