Обещанието на неговия живот сега е един ден да отиде в Манчестър, където на живо да гледа как Пеп Гуардиола води Манчестър Сити.
"Само малко да се оправи времето", продължава да се оправдава Рикардо ла Волпе. Той е една необикновена фигура.
Самият Гуардиола неведнъж е признавал, че Ла Волпе има огромно влияние върху разбирането му за футбола и тактическата постройка на отборите, които води.
На аржентинеца е кръстена и вече добре познатата ни футболна система, в която и двата бека на отбора се включват в нападение и стоят високо на терена.
Ла Волпе е световен шампион с Аржентина от 1978 година. Той е национален селекционер на Мексико през 2006 година, когато отборът е елиминиран на осминафиналите именно от аржентинците.
Сега най-често се задържа в Гуадалахара, където прави истинско шоу с тактическите си анализи и интерпретации на играта. "Той държи на това топката да се изнася от защитниците и целият отбор да се пренася напред. Има и вариант, при който някои от полузащитниците се връща назад, но централните защитници задължително отиват напред", обяснява Гуардиола.
Неговият вдъхновител така и не стига до това да работи в Европа, а да води Мексико на световното се оказва върхът в кариерата му.
Има престои в мексикански отбори и Бока Хуниорс, а за кратко води дори Коста Рика. Фактът, че служи за пример на Пеп Гуардиола обаче е огромен успех. Истината е, че още от първия си ден в Сити, мениджърът показва на играчите си записи от това как играе Мексико на Мондиал 2006.
Луис Енрике пък е друг специалист, който за основа на футболните си разбирания си служи с начина на игра на Рикардо ла Волпе. За първи път използва подхода в престоя си в Рома през сезон 2011/12, когато не успява да постигне толкова голям успех, налагайки забрана топката да се заритва напред и държейки да се изнася само с къси подавания. Постепенно обаче, когато натрупва и повече опит и увереност, жъне много по-голям успех с такава тактика в Барселона и националния отбор на Испания.
"Моята идея не е един централен защитник да даде топката на полузащитник или някъде на майната си и с това работата му в нападение да е приключена. Когато някой го направи, се обръщам към него и питам: "И какво постигна с това?", защото отговорът е - нищо. Именно затова защитниците трябва да участват в изнасянето на топката и така да имаме преимущество в конкретна зона от терена", смята Ла Волпе.
Едва ли и самият аржентинец осъзнава, че има пръст в това даже италианската Серия "А" да промени целия си облик и да стане първенство, в което атакуващият футбол е на пиедестал.
Идеята за това защитниците да изнасят топката, а бековете да стоят високо по терена е изповядвана от Индзаги в Интер, от Стефано Пиоли в Милан, както и от Алесио Дионизи в Сасуоло. Този подход пък принуждава отбори като Наполи да упражняват агресивна висока преса и се получава същият сблъсък на стилове, какъвто виждаме в мачовете между Ливърпул и Манчестър Сити във Висшата лига.
През годините Рикардо много често е показвал и рогата си и вероятно това е една от причините така и да не получи картбланш за работа в европейски гранд. Енигматичният наставник, например, е принуден да напусне Гуадалахара при втория си престой в клуба, след като служителка го обвинява в "неприлично поведение". Цялата история така и не достига в пълния си вид медийното пространство, но уволнението на треньора е показателно за това кой е бил виновен.
Той има някои интересни предложения за бъдещето на футбола и революционната идея - правилата да се променят и вече да не се играе 11 срещу 11, а 10 срещу 10:
"Физическите данни на играчите вече превъзхождат техническите. На световното през 1978 година футболистът, който постави рекорд по навъртени километри в мач беше Освалдо Ардилес. Той имаше малко под 8 км. А сега има играчи с по 14 км на двубой". "Вече няма място къде да се играе. Ако махнем по един състезател, това ще означава повече пространство и ще даде повече място на техничния футболист, ще има повече място за тактика". Според аржентинеца вече няма виртуози на терена, защото когато подобен тип играчи получат топката, са покрити от съперник и нямат поле за изява.
Креативните футболисти се нуждаят от време и пространство, за да покажат магията си, но вече не разполагат с такова, което осакатява една красива страна на спорта.
"Преди имаше състезатели като Марадона, Пеле, Рикелме... Те получават топката, имат време за финт и да играят. Сега на футболистите не им остава време да дишат и трябва веднага да подават".
Всъщност тактическите идеи на Рикардо ла Волпе срещат огромно одобрение в съвременния футбол, макар и не всички треньори да знаят кой е първоизточникът на концепцията. Разбира се, някои ги използват за основа и след това ги адаптират към собствения си състав, но почеркът остава сходен.
Така остава отворен въпросът дали аржентинецът няма да натрупа достатъчно почитатели с влияние на някоя от революционните си идеи и по този начин да стане част футболна революция. Без значение от развръзката на събитията, ролята на Рикардо остава безкрайно важна в развитието на играта, без и самият той да е осъзнавал колко значимо нещо ще направи на Мондиал 2006.
Тогава концепцията може и малко да е изпреварила времето си, но днес се преподава във футболните академии.
