За бившия флангови футболист на Ливърпул, Реал Мадрид и националния отбор на Англия Стив Макманаман няма по-велик момент в кариерата му от този, в който вдигна над главата си трофея от Шампионската лига.
Изминаха цели 20 години от победата на Реал Мадрид с 3:0 над Валенсия в първия изцяло испански финал в Шампионската лига, а според Макманаман, който в момента работи като анализатор за BT Sport, голът му в мача за трофея го е направил завинаги герой в сърцата на феновете на "кралете".
И въпреки че имаше някои незабравими моменти в родния Ливърпул, нищо не може да се сравни с това да играеш за клуб като Реал Мадрид и с триумфа в най-престижния европейски клубен турнир.
"Да сложиш ръка на трофея от Шампионската лига, за който толкова си мечтал, е невероятно - казва Макманаман за Planet Football. - Това е най-великото постижение за всеки футболист, а да вкарам гол на финала беше черешката на тортата.
🏆 Which final?
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) February 11, 2020
Happy birthday, #UCL winner Steve McManaman! 🥳#HBD | @realmadriden pic.twitter.com/hQjA7VR5V6
В Реал винаги усещаш напрежението, но то се покачва с още няколко нива, когато дойде мач от Шампионската лига. Затова спечелването на трофея още в първия ми сезон е толкова специално.
Спряхме действащия европейски шампион Манчестър Юнайтед на полуфиналите и както може да си представите, бях приветстван доста приятелски от феновете на "Олд Трафорд"!
След това дойде изцяло испанският финал в Париж и аз имах късмета не само да се разпиша, но и да спечелим, което е и най-големият момент за който и да е футболист, играещ в Европа.
Голът не беше най-красивият в кариерата ми. За такъв смятам един, който вкарах за Ливърпул срещу Селтик през 1997 година, когато пробягах целия терен, за да отбележа. Но ако говорим за важност, нищо не може да се сравни с това да вкараш във финал на Шампионската лига.
Когато си част от отбор, който печели Шампионската лига за Реал Мадрид и особено ако си вкарал на финала, ще бъдеш помнен винаги от феновете на клуба. Все още не са ме забравили - усещам го, когато се връщам за благотворителни мачове."
Макманаман бе сериозни критикуван от феновете на Ливърпул, когато реши да напусне клуба и да премине в Реал Мадрид през 1999 г. Бившото крило настоява, че се е решил на трансфера не заради парите.
"Както винаги съм казвал, не беше заради парите, тъй като Ливърпул ми предлагаше почти същите финансови условия както Реал Мадрид, но аз просто исках ново предизвикателство - казва още Макманаман, който като дете е фен на Евртън.
Хората ме сочеха с пръст и ме наричаха предател. Крещяха, че никога не е трябвало да напускам Ливърпул. Но аз исках да играя зад граница, исках да играя в Шампионската лига - нещо, което не ми се беше отдало до онзи момент.
Отборът на Реал, към който се присъединих, беше невероятен. Икер Касияс на вратата, Роберто Карлош и Фернандо Йеро отзад, Кларънс Зеедорф в средата на терена и Раул в нападение. На всяка позиция имахме футболисти, които можеха да решават мачовете.
В Ливърпул се чувствах, сякаш всеки път аз трябваше да донеса победата или да обърна развоя на даден мач, докато в Реал Мадрид имаше седем такива футболисти. Аз бях просто един от тях.
"Това беше един невероятен отбор и беше страхотно да бъда част от него, но не усещах, че има по-високи изисквания към мен в сравнение с Ливърпул, въпреки че Реал Мадрид е, може би, най-големият клуб в света.
От Реал се очаква всяка година да печели всичко и ако това не се случи, треньори биват уволнявани. А за футболистите остава просто да се справят с напрежението. Да играя за Ливърпул, може би, ми е помогнало много през цялата ми кариера, защото се научих да се справям с огромните очаквания.
Ливърпул беше моят дом, но шансът да играя футбол в Испания и да изпитам различния стил на игра беше прекрасно приключение.
Честно казано, феновете на Ливърпул се отнасят фантастично към мен в момента. Мисля, че вече оценяват всичко, което съм дал на клуба по времето си в него.
Не съжалявам за нито едно решение, което взех през цялата си кариера."
