"Какъв телефон да си купя?" - този въпрос сякаш се чува все по-рядко в последно време. Повечето хора отдавна са заложили на iPhone или на Galaxy серията на Samsung. Тези, които ползват Nexus, изобщо нямат нужда от препоръки.
Но само преди дни един приятел строши екрана на своя Moto G и започна да си търси евтин и достатъчно добър телефон под Android. Едва ли можеше да избере по-подходящ момент - в същото време започнах да тествам OnePlus 3.
OnePlus 3 е четвъртият телефон (и трети флагман) на едноименната китайска компания. Преди две години техният първи OnePlus One преначерта представите на целия пазар за това какво трябва да представлява евтиният телефон.
OPO беше отличен смартфон, какъвто беше и наследникът му - OnePlus 2, въпреки някои слабости на камерата му. Също както тях OnePlus 3 се опитва да разреши следния проблем: Кой е най-добрият телефон, който може да се изработи за "без пари"?
Спокойно може да се каже, че OnePlus 3 (с цена 399 евро) е правилният отговор. В корпус с тънкостта на iPhone са внедрени впечатляващи спецификации (6 GB RAM, няма майтап).
Новият флагман изкупува всички грехове на OnePlus 2, като подобрява камерата и предлага NFC. Това е много добър телефон на фона на всички ценови сегменти, а най-хубавото е, че OnePlus най-после се отказаха от системата си за продажба с покани. Вече можете директно да си купите телефона. Нищо сложно.
Да започнем с добрите новини.
OnePlus 3 е отличник по спецификации: с 6 GB RAM, мощен процесор Snapdragon 820 и 64 GB вградена памет. Тази сила захранва 5,5-инчов AMOLED дисплей с резолюция 1080p с бясна скорост.
Екранът се радва на всички предимства на AMOLED-технологията (наситени цветове, мастилено-черен цвят), но и страда от недостатъците му - един от които е липсата на яркостта, характерна за сравнимите LCD-дисплеи. Проблемът се забелязва само на много силна слънчева светлина, но дори това не пречи да продължите да работите с телефона.
А и няма как да се оплакваме от AMOLED-екрана, който е по-ефективен и позволява на OnePlus 3 да издържи цял ден без презареждане при умерено натоварване.
Портът за USB-C и функцията, наречена Dash Charge, дават възможност за връщане на 63% от мощността на батерията за 30 минути. OnePlus 3 не предлага безжично зареждане, но и няма особен смисъл от него, при положение че алтернативната технология върши нелоша работа.
Самият телефон е проектиран прекрасно.
На пръв поглед, не е нищо особено, някои го оприличават на "ново HTC на диета". Но корпусът от алуминиева сплав (в два цвята: "графит" и "меко злато") си заслужава всяка стотинка.
Телефонът е тънък, но здрав. Поддържа 2 сим-карти, което е рядко срещана функция при моделите от по-висок клас. Едва ли ще ви засипят с комплименти за външния вид на новия ви OnePlus, но на кого му пука?
Това, което прави неприятно впечатление, е, че значителната мощност на OnePlus 3 загрява телефона дори при сваляне на малко по-тежко приложение - това е цената на удобството да не забавя и да не забива при работа.
A работата с OnePlus 3 върви копринено-гладко. Фирмената операционна система OxygenOS, която е преработена версия на Android, се доближава максимално до функционалността на Marshmallow. Това означава, че поддържа опции като Doze (запазва мощността на батерията при продължителни периоди на покой) и Google Now on Tap. Всички разлики с фабричния Android са пренебрежими, а в някои случаи - работят в полза на Oxygen.
Най-забележително е многообразието на възможностите за персонализиране на настройките.
Има ги и традиционните за OnePlus вградени жестове - като включването на фенерчето при изписване на "V" върху екрана. Всички бутони могат да бъдат програмирани така, че да изпълняват разнообразни функции при задържане или двукратно натискане. Плъзгането на екрана на дясно вади меню с най-често използваните приложения, вместо информация от Google Now.
Телефонът се предлага с предварително поставен протектор за екран, който е полезен на теория - особено за хора с деца, които са способни да надраскат или счупят всичко, до което се докоснат. Лепенката обаче не успява да обхване целия дисплей, който има много тънки външни полета, като създава досадни вертикални линии от двете му страни.
Дизайнът на OnePlus 3 има един неприятен дефект и той е, че дисплеят засича множество неволни докосвания. Другите смартфони, чиито екрани почти нямат външни полета, обикновено имат допълнителен софтуер, който елиминира случайните докосвания или движения по краищата на екрана.
В този смисъл, OnePlus 3 има нужда от допълнителна фина настройка.
Що се отнася до камерата, изглежда вече са решени проблемите, които тормозеха потребителите на OnePlus 2. Основната камера е 16-мегапикселова със сензор, произведен от Sony, който прави ясни снимки със сносен фокус и скорост на затвора. Поддържа формата RAW за грубо редактиране на изображенията, оптична стабилизация и по желание - автоматичен HDR.
И още един фокус от OnePlus 3 - можете да се "щракнете" със селфи-камерата само като й се усмихнете. Нивото е малко по-ниско от елитните камери на конкурентните флагмани, но все пак е достатъчно добро за работа.
И все пак си задавам въпроса: дали "достатъчно доброто" качество може да се приеме като достатъчно добро в наши дни?
Нишата на евтините телефони винаги е била пренаселена, но никога досега не сме виждали толкова много истински отлични конкурентни устройства.
OnePlus е наистина добър телефон за 399 евро, но пък за почти същата сума можете да се сдобиете със също толкова елегантен Nexus 6P. Макар че не е толкова податлив на персонализация, няма да се налага да правите толкова компромиси, както с OnePlus.
Телефонът няма да ви разочарова. Ако мощността и ръчните настройки са сред приоритетите ви, спокойно можете да си вземете OnePlus 3, без значение с какъв бюджет разполагате.
Но ако държите на цялостното представяне, вероятно можете да намерите и по-сносна алтернатива - това беше и съветът, който дадох на моя познат със счупения Nexus.
Колкото и впечатляващо да звучат 6GB RAM, предпочитам да не ми се налага да се притеснявам от това, че телефонът "гори" в ръцете ми.
