Когато обложката те кара да купиш играта

Metal Gear Solid 3: Snake Eater (PS2)

Да избереш между двата варианта на тази обложка е невъзможно, защото всеки от тях си поставя различна цел и я постига блестящо. Европейската версия е минималистична, но ефективна, премахвайки всичко излишно и оставяйки само главния герой в контрастни цветове.

Версията за Северна Америка е по-богата и по този начин успява да представи няколко ключови компонента на играта и историята без да натоварва изображението прекалено много. В крайна сметка и двата подхода работят отлично.

Metal Gear (MSX2)

Говорейки за Metal Gear, емблематичната поредица на Хидео Коджима ни е донесла някои от най-запомнящите се обложки в историята на гейминга, сред които е и тази на оригинала. Обложката е особено ефективна, защото обособява важните аспекти на играта в един разбираeм образ и пренебрегва всички ненужни детайли – а това е особено важно, имайки предвид колко комплексна и объркана е историята в поредицата.

Castlevania: Symphony Of The Night (PlayStation)

Въпреки своята простота, обложката на Castlevania: Symphony Of The Night всъщност е изключителна. По отношение на композицията на образа тя е идеална - главният герой е в центъра, мечът му сочи нагоре към мрачния замък, посочвайки накъде ще го отведе пътят му, а около него се развива целият образ. Всички елементи са подредени така, че да разкажат конкретна история и това очевидно работи добре. От друга страна, обложката на играта за SEGA Saturn е прекалено претрупана и пълна с лица, подредени без особена логика.

Resident Evil 4 (PS2)

Поредицата Resident Evil преоткри себе си с появата на четвъртата част, която успешно комбинира сървайвъл хорър с екшън приключение. Новата посока трябваше да бъде загатната ясно и на обложката на играта. Вместо да ви разсейва с безброй маловажни детайли, илюстраторът е наблегнал на два ключови фактора – опасност и изолация. Без да губи време, обложката ви дава всичко, което трябва да знаете, включително леко мъглява идея за мястото на действието и алюзия за надвисналата опасност.

Borderlands (PC/PS3/Xbox 360)

Borderlands е игра пълна с характер, колоритни персонажи и екшън сцени, което означава, че всеки опит да обобщите изживяването привидно е обречен на неуспех. Вместо обаче да напълни обложката със сцени на хаос и насилие, илюстраторът е приел друг подход. От кутийката ви гледа само един герой на фона на малко изображение, загатващо всичко, което ви очаква. Просто е, елегантно и пленява.

Half-Life (PC)

Класическият шутър Half-Life от 1998 г. бавно и методично изгражда комплексна вселена, в която историята взима превес над екшъна. Обложката на играта блестящо улавя визуалната естетика и сюжетна зрялост, както и техническото изпълнение на играта. Тя представлява най-обикновена метална повърхност, повредена от излагането на опасни вещества. Така се акцентира върху усещането за изолация и попадане в капан, което е съвсем логично, предвид че голямата част от играта се развива в подземна база, откъсната от външния свят.

Prince Of Persia (Super Famicom)

Създадена от известния дизайнер Джордан Мехнер, оригиналната Prince of Persia е вдъхновена от “Приказки от 1001 нощи” – антология от приказки от Близкия изток, в която влизат истории като “Синбад мореплавателя”, “Аладин”, “Aли баба и четиридесетте разбойника”. В този смисъл играта пресъздава мистиката на региона, опитвайки се да улови духа на историите без просто да открадне съдържанието им. Обложката улавя усещането за приключения и мистерии и акцентира върху него блестящо.

Steel Empire (Mega Drive)

Претрупаните обложки по принцип не са добра идея, но тази на Steel Empire може да бъде изключение от правилото. При нея подреждането на елементите и използването на пространството във всеки един детайл е част от едно огромно изображение, което започва от предната част и се простира до гърба. Всеки детайл изпъква за себе си и не засенчва останалите.

Demon's Souls (PS3)

Demon’s Souls е ролева игра, която е антитезис на целия жанр. Вашият герой е изправен пред вълни от врагове и смъртта е негов спътник от самото начало. Японската обложка разбира много добре спецификата на играта. Тя изобразява паднал в битка рицар, който или е мъртъв, или е физически изтощен до краен предел. Повален и с щит, покрит със стрели, той е перфектно олицетворение на трудния път, който ви очаква в играта.

Ico (PS2)

Концептуална и нетрадиционна, обложката на европейската версия на ICO заслужава аплодисменти. Тя е съвършена, въпреки че на пръв поглед не представя нищо от реалната игра, а изглежда повече като творба на съвременното изкуство.

Всъщност тя е вдъхновена от творбата “Носталгия по безкрайността” на майстора на светлосянката Джорджо де Кирико. Художник на обложката е самият главен дизайнер на ICO Фумито Уеда, а героите се губят на фона на гигантските структури. Пространството е използвано чудесно за една красива картина, която едновременно ви казва и всичко, и нищо.

Казват, че не бива да съдим за книгата по корицата, но понякога това не е толкова лесно. Важи ли същото и за видеоигрите?

При тях обложката има за цел да ни покаже не толкова какво се крие на диска, а да ни развълнува, изненада или провокира. Понякога тя акцентира върху аспекти, които не са част от самата игра, а конкретно при по-старите заглавия осигурява и важна информация, и допълнителни детайли, които нямаше как да бъдат предадени чрез елементарната графика на самите игри от онези години.

Обложката може да ни накара да мечтаем за играта и да крещи „Купи ме!", дори в същото време да не прави особено впечатление на хората, които не се интересуват от игри.

Доказателства има достатъчно - ето десет от тях, представляващи някои от най-добрите обложки на игри в историята.