Финалът на сериала "Легион" е съвсем близо. Създаден по комикса на Marvel от Крис Клермонт и Бил Синкевич, той разказва историята на Дейвид Холър (Дан Стивънс) - мъж, който е прекарал целия си живот, вярвайки, че е шизофреник, преди да осъзнае, че гласовете в главата му са само част от цял ансамбъл, който го превръща в най-могъщия мутант, съществувал някога.
Дейвид прекарва целия си живот от една психиатрия в друга, докато в един момент не се влюбва в красивата пациентка Сид (Рейчъл Келър). Тя крие множество тревоги и тайна - тя също не е обикновена, а има супер сили.
С помощта на Сид и екип от специалисти, всеки от които също със специална дарба, Дейвид разбира, че през целия си живот е бил преследван от зъл паразит с невъобразима сила. Познато като „Краля на сенките", това зловещо създание се появява в образа на приятелката му Лени (Обри Плаза), но всъщност е древно същество на име Амал Фарук.
В епична битка Дейвид успява да прогони Фарук от тялото си и да възвърне контрол над ума си. След освобождаването на Фарук, екипът сформира неочакван съюз с досегашният им враг Кларк (Хамиш Линклейтър) - ръководител на държавната организация с много финансови възможности - Дивизия 3.
Изпълнителен продуцент на "Легион" е Ноа Хоули, заедно с Лорън Шулър Донър, Саймън Кинбърг, Джеф Лоуб и Джим Кори. "Легион" е продуциран от FX Productions и Marvel Television, като самата продукция е дело на FXP.
По повод финалния сезон на сериала, който започва да се излъчва по Fox от 8 юли, 23:00 ч., разговаряме с Рейчъл Келър.
Какво се промени от началото на „Легион" досега, когато наближава краят?
Първи сезон беше абсолютно странен, объркващ и предизвикателство за мен. Но след като го изгледахме целия, добихме представа за това какво точно правим. И чувството беше успокояващо. Смятам, че беше много красив и необичаен. Надмина очакванията и желанията ми. Заснемането на втори и трети сезон ми беше много по-забавно, защото осъзнахме, че просто поставяме отделните щрихи, след което екипът създава произведението на изкуството, което се вижда накрая. Да участваш като актьор в това преживяване е много различно от това да си зрител. Аз също се вълнувам да го гледам, защото те създават един колаж, създават едно голямо произведение на изкуството от различни части.
Напоследък много се дискутират финалните епизод, на сериали, които приключват - включително от публиката и от актьорите в продукциите. Смятате ли, че зрителите ще са удовлетворени от края на "Легион"? Вие бяхте ли удовлетворена от развръзката?
Честно казано, когато гледам сериали, никога не мисля за това. За мен не е от толкова голямо значение дали лично аз одобрявам и съм удовлетворена от финала. Това е история и тя е разказана по начина, по който трябва да бъде разказана. Станало е част от Цайтгайст (духа на времето) да не сме доволни от даден финал. Например наскоро прочетох една много хубава книга и накрая просто си казах: "ами, приключи". Не знам, приемем, че нещата имат своя край и просто се наслаждавам на съдържанието. Вместо да се фокусираме върху края, поемаме на едно страхотно пътешествие, почти като влакче в увеселителен парк, от което слизаш с разрошена коса и си казваш "направих и това".
Снимка: © 2019 FX Productions, LLC. All rights reserved. MARVEL TM & © 2019 MARVEL
Успяхте ли да си вземете довиждане с екипа?
Когато знаеш, че нещо приключва имаш 100 сбогувания. Нещата се случват в движение. Някой приключва със снимките две седмици по-рано, стилист отива да работи на друг проект. Случва се лека полека и накрая стига до кулминацията. Но аз например правех още неща след края на снимките. Така че сбогуването има "дълга опашка".
Сериалът има доста сюрреалистична стилистика и визия. Понякога е интересно човек да си представи какво би било да си на снимачната площадка и дали е толкова необикновено. Учудвате ли се все още, след три години работа по проекта, от някои от декорите или реквизитите?
Бих казала, че сега се учудвам по-малко, но все още си мисля: "Жестоко!". В началото беше доста дезориентиращо - описват коридор, а когато отида на снимачната площадка по-скоро прилича на пещера. Но започнах да приемам необичайността на декорите все повече с напредване на снимките. И те се превърнаха в места за забавление.
Споменахте, че може би ще пътувате това лято заради нов проект. Можете ли да ни разкриете нещо за него?
Не мисля, че мога да говоря за това все още, но ще е за нещо много красиво. Много ми харесва идеята да пътувам за международни проекти. Напоследък гледам повече чуждестранни продукции отколкото американски. Не знам защо, но мисля, че просто ме привличат. Така, че дори това, че имам възможност да работя извън страна, е много вълнуващо.
Как са се променили взаимоотношенията ви с Дан Стивънс извън снимачката площадка?
Мога да го опиша с подаръка, който ми подари в края на този сезон. Започнахме да подписваме бележки или картичките, които си изпращаме, с една определена фраза „От твоето любящо огледало", сякаш се отразявахме един в друг. В края на този сезон ми подари едно огледало, на което беше гравиран този израз. Мисля, че сме се превърнахме в отражения един на друг, успяваме да се забавляваме и сме опора за другия.
Когато работиш с хора толкова много време и дълги часове имаш нужда от окуражаване. Съвсем искрено го наричам "приятел" и много го обичам.
Снимка: © 2019 FX Productions, LLC. All rights reserved. MARVEL TM & © 2019 MARVEL
И сходен въпрос за отношенията ви с Ноа Хоули. Какво е усещането да работите заедно? Той е свързан с голяма част от кариерата ви, работили сте заедно и във „Фарго".
Всъщност той e свързан с основната част от кариерата ми. Срещнах го когато бях на 22 години, точно завършвах, и оттогава сме преминахме през пътешествие.
Доста е особено. Не мисля, че имам друга връзка, която да е продължила 5 години. Определено е имало моменти, в които съм си казвала "Защо съм тук и какво правя?". Той е семпъл, в най-добрия смисъл, икономичен мъж. Мисля, че не бих могла да попадна на по-добър креативен човек, с който да работя на този етап от кариерата си, защото на фона на цялата лудост той е много спокоен човек. Всеки път, когато се паникьосвах или бях объркана или усещах хаус в душата си, той беше много мил с мен и ме подкрепяше.
