На 18 юли 2026 г. сицилианският град Кастелтермини отчита ужасяващите 48,4 градуса по Целзий. Това е близо до най-високата температура, измервана някога в Европа.
На същата дата в другия край на света е измерена друга температура, близка до рекордната. Тя е с 132,5 градуса по-ниска.
На 18 юли във вътрешността на Антарктида е отчетена температура от минус 84,1 градуса по Целзий.
Това може би е най-ниската температура, измервана изобщо на Земята от 2012 година насам. Тя е документирана от учените от френско-италианската изследователска станция "Конкордия", която се намира на Полярното плато на височина над 3200 метра. В тази най-южна част на планетата в момента е разгарът на зимата, освен това цари пълна нощ.
В базата дълбоко във вътрешността на Антарктида регулярно се отчитат температури под минус 80 градуса през зимата, но -84,1 е значителен студ дори за това място.
"Дори тук, където се очаква екстремен студ, температури под минус 84 градуса за забележителни и показват колко променливо може да бъде времето в Антарктика", коментира пред LiveScience ръководителят на италианската антарктическа програма в станцията Габриеле Каругати.
Най-ниската температура, измервана в тази изследователска база, е минус 84,7 градуса през 2010 г. Рекордът на Антарктика - и планетата - обаче се държи от друга станция - руската "Восток" в Източна Антарктида е регистрирала минус 89,2 градуса през юли 1983 г., сочат данните на Световната метеорологична организация. От "Восток" са и данните за около минус 85 градуса през 2012 г.
Базата "Конкордия" се намира на Антарктическото ледено плато в източната част на континента, върху близо 3,3 км лед.
Тя е една от само трите постоянно работещи станции във вътрешността на Антарктида - заедно с руската "Восток" и американската база "Амундсен-Скот" на Южния полюс. Останалите изследователски бази се намират по крайбрежието на континента, включително българската антарктическа база "Св. Климент Охридски", която е на остров Ливингстън край Антарктическия полуостров.
Френско-италианската база е описвана като най-изолираната и екстремно разположена изследователска станция на света. Намира се на над 1000 км от крайбрежието на континента и на 600 км от най-близката друга населена през зимата база, което я прави по-отдалечена дори от Международната космическа станция, която се намира на 400 км над Земята.
Освен това през зимата заради тежките условия самолети не могат да летят до "Конкордия". Антарктида тъне в мрак месеци наред през тамошната зима, а локацията на платото на височина над 3000 метра прави условията още по-тежки заради сухия и разреден въздух.
Данните от станцията сочат, че средната годишна температура на "Конкордия" е минус 55 градуса.
В базата се извършват проучвания на леда от антарктическото плато, включително дълбочинни сондажи за ледени ядра, които пазят информация за атмосферата и климата на Земята в далечното минало. Има проучвания в областта на астрономията и Космоса, както и метеорологични и сеизмични изследвания.
В станцията се изследват и самите учени и как реагира човешкото тяло на подобна изолация - физически и психически, и целта е подготовка за евентуални бъдещи мисии до Марс. В момента единственият човек, който не е в станцията с цел проучвания на околната среда, е лекар от Европейската космическа агенция, който изследва самите изследователи, обяснява Каругати. Затова и учените дори имат прозвище "астронавти на лед", а станцията - "Белият Марс".
"Климатичните промени показват дългосрочните глобални тенденции, макар че отделни метеорологични явления все още могат да бъдат съпътствани с изключителен студ", коментира италианският учен контраста между рекордно ниската температура в "Конкордия" и горещите вълни и горските пожари в Западна Европа, които бележат лятото на 2026 г.
"Антарктика се влияе от комплексни атмосферни процеси, затова отделна екстремно ниска температура на едно място не противоречи на по-голямата картина на глобалното затопляне", казва Каругати.
Самата Антарктика, и особена западната част на най-студения континент, също се подложени на последствията на по-топлия климат, като ледът в тази част се топи.
Макар че леденото покритие в източната част на Антарктида се смята за по-стабилно, и там през зимата на 2024 г. беше регистрирана "гореща" вълна, при която в някои райони температурите останаха с над 9 градуса по-високи от обичайното за период от над 2 седмици.
