Стойчо Младенов започна с атаките срещу Левски още преди първия си мач начело на ЦСКА.
Първо това стана в петък от ТВ ефира, а след това и на брифинга си преди срещата с Калиакра от ХVIII кръг на „А" група.
Параноята от това, че било решено от еди кой си „сините" да са шампиони, че държавата подкрепяла клуба от „Герена" не помага по никакъв начин на каузата на новия стар треньор на „армейците".
Не са хубави тези работи, не прави чест на този иначе доказан специалист да се занимава със слухове и конспиративни теории.
Докато липсват конкретни аргументи, това си е просто дрън-дрън, шум в пространството, който вероятно се харесва единствено на тази част от публиката на ЦСКА, за която омразата към Левски е по-силна дори от любовта към собствения им отбор.
Самият Младенов не крие, че мрази синия клуб, но с приказки като тези вчера и днес и с изказването си преди години за „говеждия" стадион той само олеква като публично присъствие.
И напук на думите му, не е работа на Левски да доказва, че това, което той говори, не е вярно, а логиката е точно обратната.
Да нападаш конкуренцията, докато още сам не си постигнал нищо (през този свой трети период начело на „червените") прилича на старата приказка „на гол тумбак чифте пищови".
А до доказване на противното е валидна и другата по-нова поговорка, която в завоалиран от приличие вид звучи така - „На крива ракета космосът й пречи".
