Преди години, прочутият професионален културист и музикант Кевин Леврони беше казал: „Искам плашещо огромни мускули. Не красиви и естетични, а чудовищни. Искам хората да се обръщат след мен и да повръщат от страх и отвращение“.
По същото време, ноторният Грег Валентино, познат като „човекът, чиито бицепси експлодираха“, каза, че е деформирал тялото си след хиляди инжекции със стероиди, защото винаги е търсел внимание, дори то да е провокирано от шок при вида на ненормално изглеждащи мускули.
Популярният в YouTube билдър Рич Пиана пласира своята обсесия за размер на всяка цена:
„Ако трябва да ядете по 12 пъти на ден и да тренирате по три часа всяка сутрин, за да сложите тези още няколко сантиметра върху обиколката на ръцете си, нека бъде така.“
А съкровената детска мечта на културиста Уил Харис била да прилича на Нещото от комикса „Фантастичната четворка“.
Идеите, мечтите и целите на тези мъже капсулират копнежа за изграждането на извънземна физика, която да ги класира в отделен биологичен вид. Най-желаните нарицателни в съвременния професионален културизъм са анти-антропологични определения като „животно“, „звяр“ и „не-човек“.
Неслучайно Рич Пиана беше рекламно лице на компания за хранителни добавки с името „Мутант“ и рекламно изречение: „Оставете човечеството зад гърба си“. Грег Валентино също се пробва на пазара за суплементи с бранда „Доктор Джекил и Мистър Хайд“.
„Всеки иска да бъде изрода, чудовището, да се трансформира в нещо ненормално“, рационализираше рекламната си стратегия Валентино с анаболен блясък в очите и парче стек алангле, забоден върху вилицата.
Много билдъри, в търсене на абсурдно „набичена“ физика, включват в своите стакове и цикли животински стероиди като Винстрол.
Генетичният лимит на човешката биология е видян и презрян като плашеща слабост. Стремежът към построяване на гротескна, неестествена мускулатура, комбиниран с научния прогрес, доведе до окончателното превръщане на спорта културизъм във фрийк шоу.
Огромни дози тестостерон, хормон на растежа и инсулин, комбинирани с цяла нова цветна вселена от дизайнерски стероиди, възвестиха появата на поколение от масови и масивни убийци на естетика и хармония, 130-килограмови маниаци с балонени бицепси и подути стомаси.
Ерата на Арнолд е вече само ценен ресурс на носталгия.
Елегантните, функционални и внушителни мускули на легенди от 60-те и 70-те като Франк Зейн, Серджо Олива и Серж Нюрбе са архив. Дори първите чудовища на огромната маса от 90-те като Дориан Йейтс изглеждат смущаващо нормално на фона на сегашната лудост.
Професионалните бодибилдинг състезания приличат на зле нарисувани комикси.
Телата на съвременните културисти са case study за напредъка на фармацевтиката. Трайно навлезе във фитнес жаргона терминът „бременни билдъри“ заради огромните кореми, които дори предсъстезателно орелефяване до 5% подкожна мазнина не може да прикрие.
В обръщение са няколко обяснения за тревожния феномен, наричан още “HGH gut” и „Палумбоизъм“ по името на билдъра Дейв Палумбо, който пръв драматично и мистериозно влоши физиката си през годините.
Едната теория е, че прекомерната употреба на хормон на растежа води до увеличаване на вътрешните органи, стомахът хипертрофира неимоверно и „избутва“ и размества коремните мускули, така наречените плочки. Други – поставят акцент върху страничните ефекти на инсулина, а трети – твърдят, че стомахът се разширява от огромното количество храна, което професионалните културисти могат да си позволят да поглъщат, когато са на стероиден цикъл.
Говорим за 8-10 хиляди калории и нагоре дневно, разпределени в хранения на всеки два часа, включително и през нощта.
Без значение от конкретните причини за деформирането на телата на билдърите, крайният резултат отблъсква повечето хора от железния спорт. Масовите фитнес плъхове са фиксирани по-скоро върху преследването на „плажни тела“. Професионалният културизм остава нишово фрийк занимание, стигматизирано като уродливо и нездравословно отклонение.
Спортът окончателно се раздели и с последните претенции за атлетизъм.
След тазгодишното издание на най-голямото и престижно състезание на световната федерация по културизъм „Мистър Олимпия“, дори икона нумеро уно в историята на спорта Арнолд Шварценегер публично разкритикува състоянието на състезателния бодибилдинг. „Австрийският дъб“ изрази своето разочарование от изгубването на красивия идеал в културизма. Той посочи, че вече ги няма класическите V-образни физики от златната епоха на 70-те години.
Днес, в очите на Терминатора, телата на състезателите напомняли бутилки. Щом и „Конан Републиканеца“ обърна такова внимание на екстремните анатомични девиации, значи нещата са сериозни.
Бодибилдингът има огромен, подут проблем. Проблем на стероиди.
Пътят на крайностите не донесе мъдрост в палата на културизма, ако трябва да перифразираме Уилям Блейк. Треската за мускули снабди своите най-обсебени жертви с билет за цирк. След напомпването идва спихване и неприятно рандеву с физическите и психологически странични ефекти от пребиваването във фрийк субкултура, където „размерът има значение“, но нищо друго няма.
