200 000 зрители на съвсем наскоро построения "Маракана" предвкусваха големия триумф. Финалът на четвъртото Световно първенство беше в Бразилия - какво по-естествено от това "кариоките", които играеха повече от убедително до този момент, да прегърнат Златната богиня. Вестниците бяха подготвили своите уводни статии с огромни заглавия "Великата победа!", даже беше предварително организирано шествието на бъдещите шампиони...
Да, но уругвайските тореадори Скиафино и Гиджа нанесоха своите смъртоносни удари и пронизаха сърцето на Бразилия. На 16 юли 1950 година великата футболна нация плачеше за погубените си надежди, а в Пау Гранде едно тъмнокожо 17-годишно момче със странен прякор си даде дума да отмъсти...
Той се казваше Мануел Франсиско дос Сантос, но незнайно защо приятелите го наричаха Гаринча. Това означаваше на португалски "малка пойна птичка". Природата далеч не бе щедра към това момче, което имаше няколко дефекта по рождение - неговият гръбнак беше деформиран, десният му крак - извит навътре, а левият му - с цели 6 сантиметра по-къс...
„Нилтон, ела да изпробваш момчето", извика треньорът на Ботафого.
Големият национален защитник Нилтон Сантос с неохота и и нескрито пренебрежение пристъпи към юношата. Малкият дявол не се помая и, дриблирайки, провря топката между краката му.
- Добре, момченце, хайде сега сериозно!
Резултатът беше същият...
- Кълна се в Спасителя, това момче е не само за Ботафого, но и за националния отбор!
Гаринча отбеляза хеттрик още в дебютния си официален мач. Със забележителен контрол върху топката той превърна своя недостатък с по-късия ляв крак в предимство - изгради върху това своя брилянтен дрибъл и способност да създава опастности от наглед обикновени ситуации.
Имаше жесток удар и с двата си крака, а корнерите и преките сободни удари изпълняваше с външната част на обувката и топката поемаше по странна траектория,понякога неподчиняваща се на природните закони. Мане, както още го наричаха, можеше да се завърти дори и при висока скорост и да експлоадира от най-различни ъгли, оставяйки защитниците с широко отворени очи...
Той не можеше да не бъде забелязан за националния отбор. Гаринча направи своя дебют за Бразилия срещу Чили през 1955 г. Но един от най-забележителните му голове с националната фланелка бе преди Световното първенство в Швеция през 1958 г. в контолен мач срещу Фиорентина.
Крилото елиминира четирима защитници и вратаря.Застанал пред празната врата, Мане изчака и пети брранител и когато и той бе преодолян, отбеляза своя гол... Това обаче се видя несериозно на треньорите и Гаринча не бе избран за първите две срещи от Световното в стартовия състав.
Но точно тогава бразилския отбор започна да буксува - бележеше все по-трудно голове.
„Сеньор Феола, защо да не пробваме новите момчета", настоя капитанът Белини.
Опитният треньор реши да поеме риска. Това бе историческа стъпка - в игра щяха да бъдат бъдещите футболни гении Пеле и Гаринча.
- Синко,опитай се да пораздвижиш защитниците на дясното крило и подавай към вратата.
Мачът срещу Съветския съюз започна с буря. "Това са трите най-красиви минути във футбола", категорични бяха журналистите.
Гаринча пое топката на десния фланг и не само „пораздвижи" защитниците, но елиминира трима от тях и стреля в страничния стълб. При следващата атака последва пас към Пеле, чийто удар разтърси напречната греда. А при третата атака Вава бе безкомпромисен след подаване от Мане - дори „Черният паяк" Лев Яшин не може да предотврати гола. Бразилия надделя с 2:0 и танците в Страната на кафето започнаха...
Финалът с Щвеция бе истинска футболна фиеста - Бразилия победи с 5:2, а Гаринча бе избран в идеалния отбор на първенството.
Своя апогей Мане достигна на Световното първенство в Чили през 1962 г. Пеле се контузи във втората среща и отговорността легна върху плещите на дребничкия магьосник.
Той елиминира почти сам Англия и Чили,отбелязвайки четири гола в двата мача. Британската преса го нарече „чародей, съчетал качествата на Стенли Матюс и Том Фини", а чилийският вестник „Ел Меркурио" възкликна: "От коя планета е Гаринча?".
Бразилия победи Чехословакия на финала с 3:1,а Мане бе обявен за най-добрият футболист на световните финали.Той изпълни своето обещание - този път карнавалите в Бразилия можеха да започнат през юни...
Но историята този път не бе с щастлив край. Алкохолът не прощава никому - понякога големите спортисти са съчетание от желязна воля на терена и странна слабост извън него.
Гаринча почина от чернодробна болест само на 49 години. Една тъжна приказка за необикновеното момче, което можеше да прави всичко с футболната топка, но бе пленник на своята гибелна страст...
Посвещава се на Димитриян Арнаудов-Диди, който, дори и на 52 години, не сваля жълтата фланелка!
