Всеки един спортист трябва да уважава своите съперници, без значение дали ги побеждава или те него. Това е основен принцип, на който се подчиняват или трябва да се подчиняват както начинаещите, така и големите шампиони.
Но двамата най-силни пилоти в българския „пистов" шампионат по автомобилизъм - Илия Царски и Румен Дунев явно са отсъствали от точно този урок - без значение къде се е провел той - вкъщи или в училище. И явно не знаят, че колкото по-силни противници победиш, толкова по-силен си и ти. А като обиждаш и плюеш по тях, ставаш за смях и се дъниш.
Илия спечели националната титла на писта в „най-голямата група" (по неговите думи) Еmax, но постижението му беше помрачено от поредицата скандали, спорни моменти и неясноти в състезанията - от абдикацията на БФАС като спортна власт до разправията с Дунев кой да е №1 на село. Защото българските „пистови състезания" спрямо пистовите надпревари в нормалната част на света са не село, ами дълбоко скрита насред нищото махала.
Състезанията на „затворен маршрут", обърнете внимание колко обяснения са се народили за надбягванията по пътните възли у нас, събират много публика и хората ходят, за да гледат Румен, Илия и техните съперници. И най-малкото очакват шампионите на България, защото и двамата имат доста титли, да се държат на положение. А не да водят тъпи крамоли, достойни за клоунадата, наречена „БГ футбол" и измислените герои, които щъкат там - от президентите със смешните прякори до футболистите, които не могат да тичат направо и дербитата, които са си спечелили името „Умрелите срещу сакатите".
Как един шампион обяснява на друг, че го „бил като магаре", как двамата се наричат един друг „тъпанар", „нещастник" и си препоръчват „операция за вадене на ръцете от г*за", лично аз нямам обяснение. Обаче ме е срам заради тях. Те ме накараха да се срамувам, че съм фен на този спорт.
През 2012-а Илия и Румен удариха дъното, сега остава да започнат да копаят в него. Но ситуацията е показателна - дотук се стигна и заради бездействието и нелепите действия на БФАС. Неслучайно използвах думата „абдикация" - в пистовия шампионат това е така от много време, а и няма надежди това да се промени. Справка - решенията на последния Трибунал на БФАС, където в оплетени юридически формулировки беше закрепена поредната сива зона в пистовите състезания и за пореден път беше постановено, че може и да има нарушение, ама това не означава, че то трябва да се накаже.
Ако ви се чете, вижте го на сайта на БФАС. И да ме прощава пресаташето на федерацията, но ако това е начин за поднасяне на официално решение на федерацията на медиите и на обществеността, то по-добре да се откажем от всичко и да се захванем с нещо друго.
Сега се надявам, че Илия и Румен ще си стиснат ръцете като истински мъже, всеки ще си признае грешките, да се извинят един на друг и на феновете и да продължаваме напред. Надявам се, ама напоследък нещо си оставам само с надеждите.
