Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С лице на светец и душа на дявол

През 1980 г. Томас е избран в олимпийския отбор на САЩ, но американците не отиват на Игрите в Москва и ги бойкотират
В един мач срещу Портланд през 1990 г., устата на Айзея е брутално разбита, а той лежи нокаутиран на земята. Минути по-късно той действа сякаш нищо не му се е случило, влиза отново в игра и продължава. Толкова е непоклатим!
Двамата с Майкъл Джордан имат вечен конфликт. Всичко започва, когато Майк отива в Булс и става новия герой на Чикаго – родният град на Айзея. По-късно Джордан играе важно роля в това Айзея да не бъде избран в олимпийския тим на САЩ за Олимпиадата в Барселона, който е смятан за най-великият в историята и печели прозвището си „Dream team“.
Един от големите скандали в кариерата му идва, когато двамата с Денис Родман, който по онова време е дебютант в НБА и играе в Детройт, говорят как, ако Лари Бърд е бил черен, щял да е просто обикновен играч.
Айзея Томас е играл със счупени ребра, счупени пръсти, изкълчен глезен и какви ли не още контузии, но никога не си е позволи да се примири.

Айзея Томас е считан за най-добрият пойнтгард, играл някога в НБА. Въпреки своя скромен баскетболен ръст от 186 см., той успява да доминира на игрището и по нищо да не отстъпва на играчи, които са много по високи и масивни от него.

Цялата професионална кариера на Айзея (1981-1994 г.) преминава в отбора на Детройт Пистънс. А когато се пенсионира, статистическите му показатели са внушителни – средно по 19.2 точки на мач и 9.3 асистенции.

В три последователни години баскетболистът отвежда отбора си до финалите на НБА (1988, 89, 90), като в два от случаите ги печели – през 1989 и 1990 г., когато става и MVP на лигата. Играе 12 пъти в „Мача на звездите“, включително в дебютния си сезон.

Роден в гето в Чикаго през 1961 г. във времена на сегрегация, няма никакви предпоставки Айзея Томас да свърши като нещо по-различно от затворник, наркоман или мъртвец. По време на детството си той се чуди как да оцелее, а вечер, когато се прибира, тича възможно най-бързо по улицата, за да не бъде застрелян.

Баща му малтретира майка му, а това в крайна сметка води до тяхната раздяла и до много финансови затруднения в семейството. Единственият изход на Айзея е баскетболът – но не в добре познатия банален смисъл, в който един беден човек иска да измъкне семейството си от мизерията. Нищо общо! Той просто играе баскетбол и се старае да го прави максимално добре, защото гангстерите в квартала му уважавали хората, които се представяли добре на игрището. Така съответно шансът да го застрелят намалявал.

Школовката от гетото учи Айзея Томас не само да не се предава, но и изгражда неговия твърд характер и непоклатима воля. Защото още от малък знае, че да ти избият зъбите по време на игра не означава да се отказваш, а да се амбицираш още повече. Братята му правят всичко възможно да помогнат да бъдещата звезда на НБА. Някои от тях са наркомани и престъпници, но държат настрана Айзея и бдят над него като ангели.

Развитието му като играч и човек върви добре и след доброто му представяне в гимназията, треньорът на университета в Индиана Боб Найт го привлича. Още през 1980 г., когато е първия му сезон, Айзея има проблеми с дисциплината, но талантът, който притежава, смекчава обстоятелствата.

През 1981 г. печели колежанското първенство с университета на Индиана и решава да прекрати образованието си, за да стане професионалист. Същата година е избран под номер 2 в драфта на НБА от отбора на Детрой Пистънс.

В Детройт той се среща с треньор Чък Дейли, който най-добре го разбира и под чието ръководство, Айзея става един от най-добрите баскетболисти. Той се превръща в лидер на Пистънс, а харизматичният му характер кара всеки негов съотборник да го последва.

Айзея Томас не просто прави хората около себе си по-добри, той ги прави и по-корави и брутални. Така се раждат и „лошите момчета“ от Детройт, водени от своя диктатор в съблекалнята, който не просто иска да побеждава, той иска да малтретира и унижава противниците си.

А останалите го следват и му вярват безрезервно. Усмихват се чаровно точно като него, а после чупят носа на първия изпречил се на пътя им, след което отново се усмихват. Сякаш това е най-нормалното нещо.

Айзея ще бъде запомнен като лидер на шайката от лоши момчета на Детройт, които раздаваха лакти и юмруци, биеха се, псуваха, провокираха и играха най-отвратителния баскетбол на 80-те години. Но и като талантливият баскетболист, който премина през ада, взе дявола със себе си и скриваше топката на защитниците, правейки невъзможни трикове и отбелязвайки отвсякъде. Личността му остава спорна, но запомняща се – съчетание на доброто и злото…и, разбира се, на невъобразимо голям баскетболен гении!

 

Най-четените