Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Нададе ми един крак и главата ми стана двойна!": Когато латвиец и арменец се млатиха 78 минути

Глухов (вдясно) имаше няколко кървави битки със Саша Емеляненко.
Глухов (вдясно) имаше няколко кървави битки със Саша Емеляненко.

В днешно време повечето големи ММА турнири се провеждат при ясно определени правила. Но когато смесените бойни изкуства още прохождаха, беше много по-различно. Имаше състезания, в които бойците се биеха, докато някой не бъде нокаутиран или не се предаде.

Рекордьорът по ММА битки (320) Травис Фултън прекара 52 минути в октагона през 1997 г., преди да се откаже и да загуби. А латвийският ветеран Константин Глухов има във визитката си още по-дълга среща - невероятните 78 минути! Тя е от 2009 г. на турнира UCFC във Виена. Срещу Глухов е арменецът Григор Ашугбабян.

За съжаление, няма оцелял видеозапис от този маратонски мач, а само от реванша, който се оказва много по-кратък - 3 минути и 34 секунди (Глухов печели с нокаут).

Повече от десетилетие по-късно въпросният двубой продължава да се смята за сензация, а Константин разказа за него в интервю за "Спорт Експрес".

"Изиграхме два рунда по 5 минути, а следващият продължи 68 минути - казва Глухов. - Доколкото помня, организаторите на турнира бяха някакви австрийски цигански барони. Беше доста луда работа. Наградата за първото място беше 20 000 долара. Григор Ашугбабян е арменец, който живее във Виена. По това време теглото ми беше около 100 кг, а неговото - около 95. Минаха два рунда, след което дойде онзи 68-минутните.

В първите десетина минути се получи битка, но после едва стояхме на краката си. Според мен съдията каза поне 6-7 пъти: "Момчета, хайде, давайте!"

След 20-30 минути силите съвсем те напускат. Трудно се уцелвахме, но не се предавахме. Е, синини по краката, разбити носове... Но нищо чак толкова сериозно. Бихме се, бихме се... И в един момент неговите секунданти, австрийците, хвърлиха бялата кърпа. Хуманни европейци! Ако бяха арменци, нямаше да го направят (смее се). След битката изпих нещо набързо и веднага излязох за следващия бой. Първоначално не исках, но моят "страхотен" треньор ми каза: "Хайде, хайде, ще го нокаутираш". И нов мач. Забравих кой беше. Един добър боец, който след това дори се би със Саша Емеляненко (сърбинът Миодраг Петкович).

Нададе ми един крак и главата ми стана двойна. Това беше всичко. Паднах и край. Спомням си, че след мача седях под душа на хладна вода около половин час. Това е. Загубих, но научих добър урок - не можеш и не трябва да се отказваш. Просто не се предаваш и това е. След това навъртях много битки... Все пак можех да се бия по 78 минути!"



Най-четените