Как да инвестираме като Рокфелер

Не бихте ли искали да инвестирате като най-богатия човек, живял някога?

Джон Дейвидсън Рокфелер е мъж със скромен произход, но е движещата сила зад впечатляващия подем на "Standard Oil" - компанията, превърнала го в първия милиардер в света - и така чак до смъртта му през 1937 г., когато е на 97 години.

Активите на Рокфелер са на стойност около 1.5 процента от общото производство на Америка. В днешни пари това възлиза на около 340 млрд. долара - богатството на Уорън Бъфет или Бил Гейтс, умножено няколко пъти.

Рокфелер демонстрира усет към бизнеса едва на 7-годишна възраст, както сам разказва в книгата си „Random Reminiscences of Men and Events". „Започнах първото си бизнес начинание с помощта на майка ми. Притежавах няколко пуйки, а тя ми даде изварата от млякото, за да ги храня. Грижех се за тях и после ги продавах. Всиките ми приходи бяха чиста печалба, защото нямах отчети за разходи, но пазех всичките си квитанции по възможно най-добрия начин", пише Рокфелер.

На 14 г. той научава един особено важен урок - да инвестира парите си.

Тогава има спестени 50 долара, чийто еквивалент днес е около 1500 долара. Сумата е заработена от продажба на пуйки и от вършене на домакинска работа за семейство и съседи. По препоръка на майка си младият Джон дава парите на местен фермер срещу 7-процентна лихва за една година. В крайна сметка получава обратно 50-те долара плюс още 3,50 долара.

Някъде по това време получава 1,12 долара, след като 3 дни вадил картофи за свой съсед. Роденото в Кливланд момче осъзнава, че това заплащане е твърде скромно и представлява под 1/3 от лихвата, която е получил за вложените 50 долара. Джон решава, че ще накара парите да работят за него.

„Нямам спомен тежката работа да е била нещо ново или странно за мен. Бяхме научени да работим, да спестяваме и да даряваме пари. В моето семейство бизнес обучението започваше с раждането", разказва Рокфелер.

Той не се впуска в предприемаческа кариера твърде рано. След средното училище, където го бива по математика и особено по аритметика, той прекарва 10 седмици в търговски колеж, където учи счетоводство, бизнес и банковото дело.

След това трупа практически опит в „Hewitt & Tuttle" - фирма посредник, която се занимава със селскостопанска продукция. Рокфелер впечатлява шефовете си със своето трудолюбие и решителност, а скоро са му възложени сложни сделки от името на дружеството. Няколко години по-късно му е отказано повишение, което той е сигурен, че заслужава.

Тогава Джон е на 19 г. и стартира бизнес партньорство с англичанин на име Морис Кларк. "Бяхме просперираща фирма от самото начало. Направихме 450 000 долара още първата година, въпреки че целта ни беше да спечелим около 4400 долара", казва Рокфелер.

Фирмата се разраства бързо, но той се страхува, че ще стане жертва на една от най-големите промени в американската икономика - възхода на железниците. Неговата фирма процъфтява отчасти поради разположението си в Кливланд, на брега на езерото Ери, което е идеално за транспортиране на продукция чрез кораби и двуколки.

Но други градове са по-добре разположени, благодарение на мрежата на железниците. Рокфелер започва да търси други възможности - и ги намира в петрола.

Петрол е открит в Пенсилвания през 1859 г., а Рокфелер влиза в бизнеса с черно злато през 1862 г., отново в партньорство с Кларк. Това начинание не жъне желания успех и пътищата им се разделят. Но Рокфелер си купува на търг завод за 72 500 долара, вземайки назаем голяма част от парите.

Този бизнес, чрез една дълга поредица от сливания и придобивания, в крайна сметка се превръща в „Standard Oil" - гигантска компания, която оперира не само в САЩ, а и по цялото земно кълбо.

Рокфелер вярва в ефективността и ограничаването на замъсряването при производствения процес. Той създава процеси и продукти, с които се гарантира, че всяка част от суровия петрол се използва за полезна цел. Джон прави така, че изкупва компаниите на конкурентите си и „Standard Oil" става фактически монополист в бранша.

Рокфелер организира картел, който си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи, макар и по-късно те да са обявени за незаконни.

За да финансира тази необикновена експанзия, Рокфелер реинвестира печалбата на фирмата, но трябва да заеме още пари. В действителност мнозина го описват като "велик кредитополучател".

След като шеф на банка го предупреждава, че е взел почти всички пари в нея и че директорите искат да го видят веднага, Рокфелер казва: „Добре, ще се видим. Тъкмо искам да взема още по-голяма сума".

Животът на Рокфелер е силно доказателство на теорията, че единственият начин да станеш наистина богат, е да започнеш свой собствен бизнес. Но има някои аспекти от подхода на Рокфелер, които са ценни уроци и за обикновените инвеститори. От само себе си се разбира, че той е от типа хора, които купуват и държат. Използва компаниите, които придобива, за да подсили „Standard Oil", вместо да ги продава за по-голяма печалба.

Рокфелер е решен да превърне компанията си в единствената в сектора.

Тази стратегия намира приложение сред някои мениджъри на фондове, които купуват акции само в компаниите, които доминират на техните пазари. Друго правилно на Рокфелер е да инвестира печалбата обратно в собствения си бизнес.

Той е и един от основателите на федералния резерв на щатите - институцията, която контролира националната валута. Следи всяко пени и управлява парите си с цел да запази благосъстоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, проницателност и безскрупълност превръщат Джон Д. Рокфелер в най-богатия американец.

Сутрин Рокфелер закусва хляб и мялко, а вечер яде няколко ябълки. Отива на работа с билет от 5 цента, износва дълго костюмите си и си купува в Ню Йорк като запазва обзавеждането на предишния собственик. Джон има особени възгледи за филантропията и вярва, че благотворителността не бива да се изтъква.