В епохата на масова морална паника, обилни обвинения в сексуален тормоз, кампании като MeToo, Time's Up и колективното брандиране на западните жени под стикера на „жертви", мъжките нагони, импулси и интереси все по-често са разглеждани като заплашителни и токсични прояви на нерафинирано зло.
В този контекст няма много място и възможност за неутрални, още повече положителни, прочити на културния архетип на „плейбоя", „женкаря", „фустогонеца", „Казановата".
Днес образ като легендарния прелъстител Порфирио Рубироса (1909-1965) е сякаш невъзможен.
Ала може би няма по-подходящ момент за припомняне на неговата натежала с удоволствия и исторически обрати история от сегашното време, пронизано от популярни феминистки хаштагове като #KillAllMen и #ToxicMasculinity, и дефинирано от откритото, социално прието, мразене на мъжете.
Порфирио Рубироса е доминикански дипломат, автомобилен състезател, войник, играч на поло и легендарен съблазнител на красиви и богати дами от елита на Западния свят и карибската си родина. Рубироса се издига бързо в Доминиканската република, сближава се с диктатора Рафаел Трухильо, жени се за единствената му дъщеря и става престижен дипломат с редовен достъп до най-важните градове в света и връзки с най-влиятелните и известни хора на епохата.
От тази позиция той се прочува като талантлив плейбой, фиксиран в авангарда на международния джетсет лайфстайл. Слуховете и историите за монументалните му сексуални постижения го превръщат в легендарна фигура.
Рубироса се ражда през 1909-е година в семейството на Педро Мария Рубироса и Ана Ариза Алманзар.
Баща му също е изявен женкар, който успява да се издигне до дипломатическа кариера и през 1915-а отива да работи в Доминиканското посолство в Париж.
Така малкият Порфирио израства във Франция и развива вкус към хубавите неща в живота. На 17 се връща в карибската си родина с идеята да учи право, но се записва в армията.
През 30-те години се запознава с Рафаел Трухильо в кънтри клуб и скоро става лейтенант в президентската гвардия. Назначен е за дипломат през 1936-а година. Професията му го отвежда в Берлин, Париж, Буенос Айрес, Рим, Брюксел и Хавана, където е пряк свидетел на кубинската революция.
Често пътува и прекарва време в Ню Йорк, Вашингтон, Флорида и Калифорния. Създава връзки, двжи се свободно из света на богатите и известните, пази тайните им и споделя техния просперитет.
През 1938-а се развежда с дъщерята на Трухильо, но изненадващо техните отношения се запазват. Само когато Рубироса наистина прекалявал с подвизите и приключенията из САЩ и Европа, доминиканският диктатор се намесвал и понякога го местел за наказание. Трухильо смятал, че Порфирио е ценност за режима: „Той е добър в работата си, защото жените го харесват и е чудесен лъжец".
След убийството на Трухильо през 1961-а, Рубироса се опитал да убеди американския президент Кенеди да подкрепи сина на диктатора, но плановете пропадат, когато цялото президентско семейство бяга от Доминиканската Република, а дипломатическата кариера на Рубироса приключва.
Но като плейбой и прелъстител не е имало кой да го уволни или прекрати „работното му ежедневие".
След войната Рубироса има връзки с жени като Мерилин Монро, Ким Новак, Джуди Гарланд, Джоан Кроуфорд, Ева Перон, Ава Гарднър, Джейн Мансфийлд, Вероника Лейк, Долорес Дел Рио и много, много други. Пълният списък с жените, които Порфирио е съблазнил никога няма да бъде стане ясен.
Той има пет брака - с три от най-богатите жени на планетата и две от най-красивите. Богатите са дъщерята на диктатора Трухильо - Флор де Оро Трухильо, и американските наследнички Дорис Дюк и Барбара Хътън, за които Порфирио се венчава една след друга.
От Дорис той получава годишна издръжка в размер на 25 хиляди долара, малка рибарска флотилия край Африка, няколко спортни коли, самолет B-25 и къща от XVII век в Париж. А след раздялата си с Хътън, Рубироса забогатява с плантация за кафе в Доминиканската Република, още един самолет B-25, коне за поло, бижута и 2,5 милиона долара.
Другите два брака на Порфирио са с прочутите и екстремно красиви френски актриси Даниел Дарийо и Одил Роудин.
Рубироса е смятан за прелъстител от класата на Дон Жуан и Казанова. Негов приятел разказва, че той е спал с хиляди жени, докато е живял в Париж през 50-те и 60-те години на миналия век. Рубироса често грабвал китарата си и изпълнявал песента „I'm just a gigolo" по време на пиянски запои.
За някои от неговите познати той е бил наполовина плейбой и наполовина жиголо.
Рубироса имал славата на изтънчен джентълмен с ненадмината галантност. Когато той бил наоколо, нито една цигара не докосвала устните на дама без да бъде запалена от него. Според съвременници, свидетели на социалните му успехи, Порфирио имал способността да накара всяка жена да се чувства като най-важното нещо на света.
Чарът на Рубироса извирал от неговия характер, но и от физическото му превъзходство. Труман Капоти - без да споделя лично впечатление - описва мъжкото достойнство на Рубироса в своя незавършен роман Answered Prayers по следния начин: „28-сантиметров инструмент с цвета на кафе лате и дебелината на мъжка китка". Рубироса бил известен с умението си да демонстрира ерекция по всяко време и така завоювал прякора си „Винаги готов".
Според една от легендите той можел да балансира маса върху пениса си, но повечето му приятели отричат валидността на тази история и припомнят, че Порфирио бил джентълмен и дори не говорел за своя орган.
Рубироса бил стерилен и това обстоятелство се оказало голям плюс за неговите полови подвизи. Жените се чувствали по-спокойни без опасността от нежелана бременност и това допълнително ускорявало пътя им до леглото на Порфирио.
Рубироса имал репутацията на мъж с огромни познания в областта на плътското задоволяване на жени и разпологал с богат диапазон от сексуални техники и стратегии.
Той бил нисък, около 1,75 метра, и слаб. Не притежавал класическата красота на „матине-идол", но излъчвал „усещане за опасност, романс и приключение", по думите на Александра Теодоракопулус - съпруга на наследника на корабно богатство, светски колумнист и близък приятел на Рубироса Таки Теодоракопулус.
Порфирио олицетворявал идеята за латинския любовник.
Франческа Хилтън, която живеела с майка си - легендарната светска тигрица За За Габор - докато тя споделяла своята къща в Бевърли Хилс с Рубироса през 50-те години, си спомня, че дипломатът и плейбой най-много обичал да яде боб и ориз.
„Амбицията на повечето мъже е да спестят пари. Моята е да ги харча", казал един път доминиканския дегустатор на качествения живот.
„Моят приятел Порфирио Рубироса направи между пет и десет милиона долара от романси с жени и встъпи в брак с три от най-богатите дами в света. Руби харчеше парите, които беше изработил в спалнята за хубавите неща от живота - най-вече за други жени, жребци за поло и две много красиви къщи във Франция. Той умря в ранните часове на пети юли през 1965 година.
Шофирайки към вкъщи след празнична вечер в нощен клуб в Париж, Руби удари своето „Ферари" в дърво. Едно време жиголата бяха солидни и внушителни мъже. Сега повечето са изнежени или гейове", разказва Таки за един от най-легендарните плейбои в историята.
Порфирио Рубироса е противоречив и богат персонаж, фигура на хедонизма и историческите превратности, оставил траен отпечатък върху периода преди възхода на контракултурните революции и постмодерните мутации на Западната цивилизация.
