"В дома, в който съм отгледан, темите бяха доста простички: работи усърдно, не се отказвай, цени това, което имаш, бъди благодарен, проявявай уважeние, никога не мрънкай и не се оплаквай, и винаги, винаги имай чувство за хумор."
Това казва актьорът Майкъл Кийтън през 2015-а, след като му е връчена първата награда "Златен глобус" в неговата кариера.
Уроците от детството му ясно показват как е възможно един актьор, застигнат от типичната за Холивуд забрава след няколко успешни роли в началото на 90-те, да продължи упорито да се бори. И един ден, десетилетие и половина по-късно, да се сдобие с една от най-престижните статуетки в бизнеса - признание за неговия талант.
"Златният глобус" Кийтън получава за ролята си във филма на Алехандро Иняриту "Birdman". Филмът разказва за Ригън Томпсън - актьор със западнала слава, който е най-известен с това, че е играл супергероя Birdman преди повече от 20 години. Ригън, тормозен от гласа на Birdman в главата си, опитва да се докаже като стойностен творец отвъд спомените на зрителите за неговата супергеройска роля. Как? С написана от него пиеса.
Първата реакция на Кийтън, когато прочита сценария, е да попита режисьора: "Алехандро, ти подиграваш ли ми се?". Въпросът не е случаен. Историята на Ригън Томпсън твърде много напомняше тази на Кийтън допреди Birdman.
Кийтън в Birdman.
Актьорът се ражда на 5 септември 1951 г. и получава името Майкъл Джон Дъглас. В семейството вече има шест други деца, а бащата трябва да работи на две места, за да ги издържа.
Едно нещо, което хората забравят за Холивуд, е, че там големите роли не идват от самото начало. Мечтата на Кийтън да е на сцена го кара да се откаже от училището, но не може да бъде осъществена само с щракване с пръсти - нужни са труд, талант и упоритост.
Той има и от трите, но същевременно трябва и да се изхранва. Заради това работи като шофьор на такси и като шофьор на камион за сладолед. По това време прави първите си стъпки в стендъп комедията. Когато в края на 70-те се мести в Лос Анджелис лека-полека започва да получава телевизионни роли.
Сменя и фамилията си, заради това, че вече има друг трупащ популярност Майкъл Дъглас.
Макар да записва няколко неуспеха с различни ситкоми, които рядко успяват да се задържат на екран за повече от месец, Кийтън постига първия си успех на голям екран с филма "Mr. Mom" - комедия за мъж, който се превръща в домакиня след като губи работата си.
Следват комедии като "Jonhhny Dangerously" (1984), "Gung Ho (1986) и един от най-популярните му проекти от този период - "Бийтълджус" на режисьора Тим Бъртън от 1988 г. През това десетилетие бавно Кийтън успява да се наложи като популярен комедиен актьор, а драматичния му талант остава сякаш в сянка, забелязван единствено от критиците (нещо, което се запазва като тенденция и в началото на новия век).
Истинският успех идва с формулата, която е позната и днес - участие във филм за супергерой. Само че говорим за 1989 г., а не за 2018-а.
Тим Бъртън планира мрачна екранизация на комиксите за Батман - нещо напълно различно от комедийните детски програми за героя от средата на миналия век. За главната роля на милиардера Брус Уейн, който има своята мрачна, бореща се за справедливост страна, режисьорът се спира на Кийтън, с когото вече е работил.
Изборът на Бъртън първоначално е поставен под въпрос от феновете на комиксите. Кийтън е познат като комедиен актьор, а ролята на Батман изисква от актьора да успее да придаде на персонажа усещането за трагедия и загуба.
Кийтън обаче успява да опровергае своите критици и до ден днешен мнозина го смятат за може би най-добрия филмов Батман - роля, която по-късно изпълняват Вал Килмър, Джордж Клуни, Крисчън Бейл и Бен Афлек.
Кийтън доказва, че може да изиграе и по-мрачен персонаж в двата филма за Батман на Тим Бъртън.
Първият филм ("Батман" от 1989-а ) е голям финансов успех, а през 1992-а следва продължението "Батман се завръща". Заради спорове с продуцентите от Warner Bros. обаче Бъртън се отказва от оформящия се франчайз, а с него си тръгва и Кийтън, въпреки предложените му пари.
През следващите години кариерата му постепенно започва да запада. Участията както в драми, така и в комедии не успяват да го доведат до хит от мащаба на „Батман“. Ролите постепенно започват да намаляват, а зрителите забравят лицето и името му. Критиците обаче следят кариерата му и го номинират за различни по-малки награди.
Като много други свои колеги Кийтън се преориентира към малките, независими продукции, а започва да опитва да работи и зад камерата като режисьор. Това му дава възможност да развие нови умения, като разшири и вродения си талант. Който го е гледал знае, че това лице може да бъде озарено от весел смях, а в следващия момент да бъде покрито от маска на лудост.
Макар и да започва кариерата си като комик, Кийтън е не по-малко добър (а може би и по-добър) в сериозните, драматични роли.
И така, противно на очакванията, се оказва, че Холивуд не го е забравил. Или поне талантливите хора във филмовия бизнес. Така, когато завършва сценария за "Birdman", Алехандро Иняриту се сеща за Кийтън. Казва си, че това е правилният човек за ролята и то не заради сходствата между житейската му история и тази на героя, а заради огромния обхват, който Кийтън има като актьор.
Така се стига до вечерята, в която режисьорът трябва да обяснява, че сценарият му не е подигравка. Иняриту казва на Кийтън колко трудна за изпълнение ще е ролята и колко много ще се изисква от него. Изправен пред предизвикателство, Кийтън се съгласява. Резултатът от това съдбоносно „да“ е, че кариерата на актьора като феникс се надига отново от пепелта.
Той вече не е "онзи комедиен актьор", не е "Батман от филмите на Бъртън". Той е "носителят на "Златен глобус" и номиниран за "Оскар" актьор Майкъл Кийтън".
Следва още една значима роля - в базирания на истинска история Spotlight, който разказва за журналистическо разследване на случаи на сексуално насилие в католическата църква. Филмът печели "Оскар" за най-добър филм през 2016-а. Предната година същото е сторил и "Birdman" и така Кийтън изведнъж стана човека, който се снима в най-добрите филми за годината.
От почти забравен актьор до лице на два поредни носителя на "Оскар" за най-добър филм.
Покрай тези роли се събуди интересът към него и от онази част на Холивуд, ориентирана към печалби. Последваха участие във филми като "Need for Speed" и "Spider-man: Homecoming" (където, иронично, играе злодей с летящ костюм - Лешояда). Кийтън изигра и основателя на веригата за бързо хранене "Макдоналдс" - Рей Крок, в биографичната драма "The Founder".
Този възход в кариерата му е напълно в синхрон с поговорката "По-добре късно, отколкото никога". Кийтън вече е сред "големите" и му предстоят още ангажименти в скъпи продукции (игралната адаптация на "Дъмбо" и следващия "Спайдър-мен", като за начало), които гарантират, че скоро може би няма да потъне отново в забвение.
Зрителите могат само да се надяват покрай това да продължи да участва и в качествени филми, правейки ги по-добри с присъствието си.
