Серго е легендарен видински DJ от 80-те години, дошъл специално от Швейцария за ретро феста на DJ-те от старата школа в града на Дунава, който се проведе с огромен успех преди няколко седмици. С близо двуметровия си ръст и рижата (някога) коса той винаги се е отличавал от тълпата в онова сиво време, за което помага и фактът, че е роден в България, но е наполовина руснак. Сигурно помага и това, че никога не е харесвал „оня" строй и винаги е имал проблеми с навика да изказва понякога крайното си мнение директно в очите на хората.
След 1990-та емигрира в Германия, а отскоро е в Базел, Швейцария. Запазил е българския си непокътнат, както и връзката си с България, която посещава почти всяка година. За него тя е неговата Родина, а Видин е родният му град (и го боли за сегашното му състояние), но има навика да говори за българите в трето лице, множествено число. С годините е придобил и част от мисленето на германец, макар че сигурно не го осъзнава.
Днес Серго е на 49, но не е зарязал хобитата и увлеченията си от 80-те. Все още „пуска" понякога при случай, а любовта му към техниката от 80-те се измерва с колекционирането на славни модели касетни декове и ролкови магнетофони от ония години, когато не само обикновените български граждани, но и професионалистите бяха принудени да ги гледат през прозорците на „Кореком" и да мечтаят как да намерят валута, за да си ги купят.
В пиковия момент от това ексцентрично за непосветените хоби той стига до 40 различни машини, заемащи две цели стени в дома му. Сега е оставил само част от тях, наслаждава се на хубавия си „Мерцедес" и пътува с него до Женева, където - на тази възраст - за пореден път е записал техническа специалност в местния университет. От дома му в Базел се вижда градският стадион и той с радост пуска уеб камерата си за приятелите в България - да гледат, когато миналата есен ЦСКА гостува на „Базел".
Недискретният му поглед отвън към днешното битие на бившите му съграждани е точно толкова любопитен, колкото и погледът му отвътре към онова, което се случи в Германия през последните 20 години.
България, мръсна приказка
Завърших математическа гимназия, после двугодишен техникум по съобщенията в София. Електрониката ми беше хоби и станах един от най-добрите майстори на такава техника в града. После станах и DJ. Работил съм по всички заведения във Видин, участвах и в няколко конкурса тук-там из страната, тогава нямаше много такива. Никога няма да забравя конкурса в Каваците през 86-та, когато пуснах „Липе цвату" на Бело Дугме с Горан Брегович и журито ме дисквалифицира, понеже това не било „правилната" музика.
Последно в родния ми град работих в клуб „Зодиак", там вечерта на 31 декември изпратихме старата 1993-та година, а на 2 януари сутринта вече бях във влака за Германия. Всъщност аз вече бях изкарал 2 години в Германия, но се прибрах през 93-та за няколко месеца. И видях, че тук корабът продължава да потъва бавно, но сигурно. Че няма да има развитие или поне положително такова и си казах - давай обратно, докато още имаш тая възможност. И с помощта на мои приятели и познати се върнах пак в Германия.
Германия, друга мръсна приказка
Първия път заминах на 26 ноември 1990-та. Беше една от последните възможности да влезеш там. Реших да опитам, човек трябва да опитва, а да се върна в къщи винаги мога. Е, там се оказа, че всеки път трябва да доказваш, че не си паднал от палмата - почти постоянно, може да се каже. Не е лесно, но в края на тази година ще станат 20 години, откакто заминах от България.
Смених много професии там. Електричар, DJ, асансьори поддържах. На частно много неща съм правил - и куриер съм бил и обикалях с колелото като... Но основно работих като електричар - по промишлени инсталации по цял свят, роботизирани комплекси, автоматизация. Бил съм и в Китай, в Белфаст, в цяла Южна Франция. Даже в Русия бях. И в Белорусия.
Това, че знам руски, ми помогна много в Германия. Там има много руски немци - може би към 6 милиона, от онези разселените от Сталин, които получиха право да се върнат в Германия. Това е една огромна социална група, в която плуваш като в собствени води.
Правих цялостното оборудване на две такива руски дискотеки. После и работих в тях, докато не ги затвориха по причина, че просто ги мързеше да се занимават с бизнес. Работил съм като DJ и в Швейцария и сега пак пускам там, но не постоянно, от дъжд на вятър.
90-те - изгубените години
Моите приятели ме бъзикат: щом ти си тръгнеш от България - и стане много лошо. Първият път през 90-та като тръгнах и дойде първата лоша зима и криза в България. 93-та като тръгнах и после всичко отново се сгромоляса.
За мен 90-те за целия Източен блок са загубени години по отношение на развитие и т.н. Единственото, което се развиваше, бе корупцията. И това ни пречи много и досега. Защото около нея е оплетено всичко. В Италия е нещо подобно. Нищо че те са имали толкова години, за мен Италия си е бардак. В северната й част пак са добре, докато в южната...
Според мен тук във Видин след далаверата в Югославия хората отвикнаха да работят. Отучиха се, че трябва да правят нещо, бизнес поне. За българите през 90-те думата „бизнес" означаваше „дай ние двамата да излъжем някой трети и да му вземем парите", а не да работиш и да създадеш нещо. Затова онези, които през 90-те станаха богати, и сега са богати. Те си направиха парите тогава, в оная мътната вода. Жалкото е, че много хора изчезнаха оттук и градът е направо опустошен.
Трудно може да се каже и днес, че има нещо положително. Положението е някакво такова, стенд бай - ни напред, ни назад, копчето е изключено и всички чакаме някой да го натисне и се чудиме кой и дали трябва да се натисне. Единственото хубаво е, че имаме хубави декори за снимане на някакви големи филми като „Терминатор" или други такива - Химическите заводи, които биха могли да ги разрушат с няколко бомби в някой хубав екшън. Може би трябваше този новият екшън на Сталоун да го снимат тук във Видин, ако бяха го бутнали този химкомбинат, щеше да бъде голямо шоу.
„Тук" и „там"
Всеки път като си идвам тук, ме питат „колко пари събра". И получават класическия отговор „аз не ги събирам, аз ги харча". На Запад винаги трябва да имаш едно определено количество пари, с които в края на месеца да си платиш сметките. Да, знам, че и тук е така, но там е просто задължително, защото сумата не е малка. Ако кажа тук колко вземам там, веднага ще го обърнат в левове и ще кажат „лелееее, ама ти си богат, бе". А по западния стандарт и цени това е съвсем, ама съвсем друга сума - нищо общо няма с механичното обръщане в левове.
Представяте ли си само колко е наемът на Запад. Българите имат това „щастие" - и точно то ги спасява да преживяват - че 90% от тях имат собствено жилище. Четох навремето една статия, че повечето от българите не искали да работят или да бъдат богати, а искали да са средна класа. Ами то това е средната класа на запад - да имаш жилище.
А, не - не съм се изкушавал да инвестирам в недвижими имоти тук в България. Това, което си имах преди, си ми е достатъчно, аз съм го преоборудвал по всички модерни изисквания и ми стига. Родителите ми живеят в него.
Немското грозде е кисело...
А и на Запад съвсем не всичко е такова розово, както изглежда оттук. Ако на времето някой ми беше казал, че ще остана 20 години в това ъгълче на Германия, където отидох, никога нямаше да му повярвам. Там се събират 3 държави, точно като тук при нас във Видин. Обаче тук са България, Сърбия и Румъния, а там - Германия, Франция и Швейцария. Разликата е в границите - както разказвах едно време на майка ми, там като се заиграят ония ми ти деца и минат по моста над Рейн и без да искат ей ги в Швейцария.
Всъщност, не е съвсем така - има граници, има си митничар, стои понякога на влизане в Швейцария. И ето че аз преди година и нещо също минах по моста и се пренесох от Германия в Швейцария. Избягах от Европа - на „острова в Европа", както й викат на Швейцария.
Причината е проста - като работиш в Швейцария и живееш в Германия, немците ти искат много пари като данъци. А аз отдавна вече работя в Швейцария, само там има работа.
В Германия първо ти плащат малко и второ, имат високи данъци. Парите, които получавах в Германия преди 15 години, са много повече от тези, които бих получил днес. Там нещата се сгромолясаха много. Не че не може да се живее, но не е онова, което беше през 90-те. Отиваш и ти предлагат една сума, на която аз отговарям „е, че аз преди 15 години вземах повече, а сега ми искате и образование, квалификация и опит, ето имам ги вече, а вие ми предлагате по-малко, е как така?".
... а швейцарското сирене е хубаво
Освен това и начинът на мисленето на швейцарците е различен. Те ти казват „ето ти тези пари и те не само трябва да ти стигат, но и искаме да са толкова, че да си доволен, че работиш при нас, да работиш с удоволствие за нас". Вярно е, че Швейцария е скъпа държава, но те си държат стандарта.
Най-големият плюс на Швейцария обаче е, че тяхната демокрация е коренно различна от немската. Немската е като в бившия комунизъм - каквото каже партията, партията го и прави, а всички други стоят и ръкопляскат. Няма значение коя партия е на власт, все същото е. Немецът няма право нищо да каже - той може само да стои, да гледа и да ръкопляска. Може да се бунтува, има право да скача по демонстрации, но това е.
Ето сега в Щутгарт искат да преправят гарата - за не знам колко си милиарда - което никому не е нужно. Протестират хората, обаче полицаите пазят. Целият строеж ще спрат, но властите казаха официално - правете каквото си искате, но ние ще направим тази гара, има-няма смисъл, но парите са отделени и край, какво като проектът няма смисъл. Ето това не им харесва на немците.
Сравнителна икономика
Още в първите години го забелязах това - немците работят много, много са кадърни, обаче от всички страни държавата гледа да ги пощипне много яко. Всеки божи ден измислят все нови методи и трикове да докарат пари в бюджета. Примерно име едни еко зони, които са абсолютно безсмислени, но трябва да си платиш винетката за тях. А това еко е пълна глупост - като няма вятър, замърсяването се повишива, а щом духне, той отвява всичките тия вредни емисии и въздухът си е пак чист. Е какъв е смисълът от еко зони тогава?
Въобще, по времето на канцлера Кол... Хелмут Кол беше 16 години на власт. Е каква е разликата - у нас бай Тошо беше еди колко си години, а в Германия Кол беше 16 години. Та в ония времена, докато управляваше Кол, се хвърляха пари за щяло и нещяло наляво и надясно. И сега не е по-добре. Изненадан съм, но там не се мисли за някакъв бъдещ проблем как да се предотврати, а се чака проблемът да дойде и тогава казват „дайте сега да мислим, яви се проблем, кво ще го правим".
А в последните 10 години проблемът е, че дойде на власт коалиция от различни партии. И те никога не са съгласни за нищо, защото едните искат едно, а другите - друго. Все едно да готвиш ядене, ама единият не иска сол, другият пък не ще никакви други подправки, единият казва „не ща месо", другият „да не слагаме ориз" и накрая остава само кипната вода. Всички са доволни, че са спазени исканията им, обаче резултата никой не ще да го яде...
Неотдавна „Шпигел" пусна онлайн допитване, в което участваха 2000 души от областта Баден-Вюртемберг, най-богатата и индустриално развитата заедно с Бавария. И на въпроса съгласни ли са да станат кантон на Швейцария, 65% от запитаните отговорят: „Веднага!"
На швейцарците им стана много приятно от това. Защото в Швейцария просто гласът на хората е много важен - непрекъснато има референдуми за всичко.
Немците в последните 20 години вдигнаха ДДС-то - от 11% май беше в началото - на 19% в момента. Последно го вдигнаха от 16% на 19%. Стана ей така - хоп, щрак, партията каза „няма пари в хазната" и го вдигнаха. И хората само стоят и гледат и ръкопляскат.
А в Швейцария искаха да го вдигнат от 7,6% на 8% - само с 0.4% - и хората казаха на референдума „не". И не го вдигнаха.
Гледах по телевизията едно икономическо предаване - немски икономисти и швейцарски икономист спореха. Швейцарецът им каза - ние се защитихме от кризата като не вдигнахме данъците. А вие вдигате данъците и наливате пари в бюджета, това са милиарди, които стоят и не вършат нищо. Първо, оставете на хората повече пари и те ще ги въртят и ще създават нещо с тях. Второ, ние в Швейцария работим 7-8 дни в годината повече, за разлика от вашите многобройни празници. Ама точно тези 7-8 дни повече ни стигат да не вдигаме данъците.
Млад техник
Хобито ми към техниката започна с един руски радиоприемник „Звьоздочка", който на времето се продаваше в „Млад техник" в два варианта - нормален и разглобен. Съученик си беше купил такъв и лъжеше, че сам го сглобил. Аз се амбицирах да му докажа, че знам повече, събрах си пари и си купих разглобения. После отидох в библиотеката и изчетох от кора до кора всички книги по радиотехника и електроника, за да съм наясно с теорията, и го сглобих. И оттам започна интереса ми към техниката.
В техникума в София не ми разрешиха да запиша профил студийна техника, защото не бях софиянец. Записах телевизионна техника, обаче паралелно се самообразовах по другата специалност. Сигурно съм единственият, който на изпита накрая се яви по джапанки и къси панталони и единственият, който го взе за 6 минути.
Първата ми голяма машина беше касетният дек TC-K 81 на Sony. Днес пак го имам, а тогава го купих някъде 82-83 година. Още бях DJ в Младежкия дом с Краси, който си купи Pioneer CT-F1250, а аз не исках такъв, защото той има проблеми с механиката.
После вече, след години съм имал всички топ модели, които съм искал. Като почнеш от AIWA F 660, от която имах няколко бройки. Впрочем, всички модели, които съм имал, аз съм си ги настройвал допълнително сам с уреди и осцилоскопи, и те звучаха по-добре от оригиналния стандартен модел. Просто нито една фирма не може да си позволи да отдели време да настройва примерно 50 000 бройки от даден модел. А за мен не е проблем да настроя един магнетофон или да му оптимизирам механиката.
Стар техник
Да ги колекционирам ми хрумна чак някъде 2004-та, когато E-bay дръпна много напред. Тогава един колега във фирмата каза „я дай да погледнем", отворихме и аз казах „ааа, има тук един дек, който ме интерсува". Това беше най-добрият касетен дек, който фирмата Technics някога е правила - RS-M 95. След него Technics така и повече не успяха да пуснат нищо кадърно - всичките им други декове звучаха метално, неестествено; Technics нямат хубав звук. RS-M 95 на времето го бях виждал по корекомите и беше много скъп. И тогава го купих от E-bay за 150 евро.
Оттам нататък полека се почна.Имах възможност да купувам и почнах да търся по-интерeсни неща. Случайно се заприказвах с мой колега в Швейцария и се оказа, че той има две Nakamichi-та - един Dragon и един 505. На Dragon-а само едното копче му беше счупено, иначе беше в идеално състояние. А 505 е единственият аутореверсивен дек на Nakamichi с уникалната в ония години система UDAR, при която касетата автоматично излиза от леглото и се завърта цялата наобратно.
Така насъбрах много машини. Преди да се преселя от Германия бяха даже повече от сега - 40 машини, сред тях почти пълна колекция на AKAI например. После погледнах и към ролковите машини. Може би най-красивият ролков дек като дизайн и изработка е на Sony - TC 765. Като звук може би не е най-доброто, но е много солидно направен.
После реших да си взема и големия Боинг на AKAI - 747. Това беше последният вик на ролковата техника, модел от 1983 г., който струваше в „Кореком" 1300 долара. Имах един малък Revox, после го махнах, едно Sony взех заради адаптерите към големите ролки, 28-сантиметровите. Имам един хубав професионален грамофон Pioneer, купен навремето за 6 марки от един пияница от един битак. Той не знаеше какво е това пред него и му искаше 10 марки, аз го спазарих за 6. Моделът е от 1974 г. и тежи 17-18 килограма, с истинско дърво и всички екстри.
Завръщане в бъдещето
Е, изкушавам се и от цифровата техника. Имам 5 компютъра в къщи, многоканални саунд карти и прочее. Занимавам се малко и със звукозапис - записвам китари на едни мои приятели. Уговорката е да им направя ремикси и да се опитаме да пробием малко в швейцарските дискотеки. Това е тяхната цел де, мен ме интересува звукорежисьорската част отзад.
Не съм се отказал от старите хобита. Музика слушам много, денонощно. Интересувам се от всичко ново, обичам хаус, защото обичам да танцувам. Както всички останали, и аз имам цели терабайти с емпетройки.
Точно в момента колекционирането на цялата тази аудиотехника не ми е приоритет. Вместо това правя колони, занимавам се с всичко по малко. С електроника не се занимавам, защото в момента това хоби е много скъпо. Цените на техниката паднаха много и не си заслужава да се занимаваш с това. Иначе си работя с акустика, монтирам оборудване, озвучавам разни неща като потрябва. Чета постоянно всичко, което излиза за диджеи и апаратура, има едно много хубаво немско списание от 4 години насам- "Beat".
