Танцуващата с котки

"Ама какво ще ме питаш, аз не съм интересна", ми казва Ина, докато си поръчваме чай в студената зимна вечер. Притеснението от въпроси, на които може да не успее да отговори, е изписано на лицето й, а очите й ме молят да не я разпитвам твърде много.

Правиш нещо с ръцете си непрекъснато, приятно е за пипане, мокро е

Технологията на работа е специфична, а самият процес е трудоемък. "Има нужда някой да ти покаже, има нужда да се учи, има нужда да се гледа. Не може просто да го хванеш и да почнеш." На Ина й отнема няколко месеца, за да разбере как се получават нещата.

Но тук няма напрежение. За нея ученето на работа с глина е като забавление, като игра - "правиш нещо с ръцете си непрекъснато, приятно е за пипане, мокро е". А когато човек види, че може да направи формата, която му е в главата, тогава започва сериозната работа.

Като гледаш готовите творби, ти се струва, че работата е доста времеемка. Всичко обаче е много индивидуално и зависи не само от размера на фигурките, но и от редица други фактори.

Ина споделя, че с глината трябва да се работи бързо, защото изсъхва. Тя не е материал, който можеш да изчакаш да отлежи, докато ти се изчисти идеята, както е с камъка, с гипса или с дървото.

Глината първо се мачка, за да се подготви за работа. Колкото и да е голяма скулптурата, в рамките на няколко дена тя трябва да се завърши поне като основна форма, а допълнителната обработка може да се направи и по-късно.

Самата фигурка се изгражда от отделни парчета, които се изрязват и долепят. Основните обеми се изглаждат, издълбават се или се изтеглят. Най-накрая, когато всичко това се оформи, се правят дребните детайли.

55 слона

Ина не черпи вдъхновение от ежедневието, а от приказките и митологиите. Най-интересни са й животните, но прави и цели митологични сцени. Напоследък керамичката се вдъхновява от българския фолклор, който със своите костюми и ритуали е безкраен източник на вдъхновение.

Тя започва този проект в началото на зимата и продължава да издирва из цяла България специфични ритуали, танци, костюми и празници.

Всички герои на Ина са много различни. Сред тях са "Дървото на живота", "Вавилонска кула", големи кораби, котки, коне, слонове... Отскоро нов проект се мъдри в главата й - "55 слона".

Слонът е любимото й животно. Животните са част от приказния свят. Различни по вид и нрав, животните й са високо интелигентни.

Всичките й фигурки са синеоки - не че е имала нещо предвид, просто така е започнала да ги прави. За Ина сините очи са чист прозорец към душата, въпреки че знае, че в действителност не е така.

Всеки, който си е купил нещо от нея, си е избрал конкретна фигурка. Не е казал просто "дайте ми една котка", а си е избрал точно определена котка - или кон.

Ангел държи калинка

Случва й се да работи по поръчки, често - доста странни. През лятото трябвало да направи ангел, който държи калинка. Приятел на Ина на име Калин й го поръчал. Така искал да изрази чувствата към любимата си...

Друг път й поръчали да направи звездоброец. Помогнала си с интернет, където намерила снимка на телескоп, за да го направи от глина.

Експресно й поръчали стотина фигурки за подаръци за сватба. Но не гълъбчета. Направила фигурки на мъже с калпаци и мустаци и жени-лазарки. Правила е и зодии - основно водолеи, които всеки път й се получавали по различен начин.

Чудно ми е как успява да се откъсне от ежедневието и да живее в този чуден свят. "Ами нали видя. Живеем в квартал, от който човек може и да не излиза. Който иска да ни види, идва при нас. Не се налага да се сблъскваме с останалия свят."

Ина вярва, че казва нещо на хората със своите фигурки. "Това е просто "аз" под друга форма." Позитивно.

Мястото, където могат да се намерят творбите на Ина, е ателието й в кв. Изгрев, ул. "Латинка" 40, както и в галерия Punto Art Bazaar на ул. "Юри Венелин" 2. В момента там е изложба на живопис, керамика и скулптура "Котараци с мустаци".