Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Аз съм Дориан Грей, приятно ми е!

Фотограф: Мирослава Дерменджиева® 

Гардероб:  магазин Collective , мол Paradise Center София 
Снимка: Мира Дерменджиева
Фотограф: Мирослава Дерменджиева®

Гардероб: магазин Collective , мол Paradise Center София

Севар Иванов е необичаен актьор, а един разговор с него ще ви докаже, че артистите са преди всичко хора, които оставени на кръстопът, също биха поели по непознати пътища и започнали отначало.



Снимка: Мира Дерменджиева
Севар Иванов е необичаен актьор, а един разговор с него ще ви докаже, че артистите са преди всичко хора, които оставени на кръстопът, също биха поели по непознати пътища и започнали отначало.
Когато през 2018 година взима решение да напусне Младежкия театър, няма представа какво го очаква. Снимка: Мира Дерменджиева
Когато през 2018 година взима решение да напусне Младежкия театър, няма представа какво го очаква.
 За два месеца минава през Сао Паоло, Жерикоакоара, оттам - с кола 2000-3000 км няколко дни и после със самолет от Салвадор и пак до Сао Пауло. Снимка: Мира Дерменджиева
За два месеца минава през Сао Паоло, Жерикоакоара, оттам - с кола 2000-3000 км няколко дни и после със самолет от Салвадор и пак до Сао Пауло.
Подхожда смело към живота и на 25 години вярва, че има какво да каже на публиката от сцената, независимо дали отсреща си има 200 или 2000 души.

Снимка: Мира Дерменджиева
Подхожда смело към живота и на 25 години вярва, че има какво да каже на публиката от сцената, независимо дали отсреща си има 200 или 2000 души.
След като вече е влизал в ролята на Васил Левски и в образа на Дориан Грей, продължава да мечтае за още по-значими роли.

Снимка: Мира Дерменджиева
След като вече е влизал в ролята на Васил Левски и в образа на Дориан Грей, продължава да мечтае за още по-значими роли.
Не си поставя ограничения и смята, че винаги може и още. "Искам да бъде колкото е възможно повече. Да опитам поне", казва той и това е едновременно тайната му сила, но и най-негативна страна в характера. Снимка: Мира Дерменджиева
Не си поставя ограничения и смята, че винаги може и още. "Искам да бъде колкото е възможно повече. Да опитам поне", казва той и това е едновременно тайната му сила, но и най-негативна страна в характера.
Скоро ще го гледаме на голям екран - във филма "Имало една война" на сценариста Владимир Кирев и режисьора Анри Кулев. Снимка: Мира Дерменджиева
Скоро ще го гледаме на голям екран - във филма "Имало една война" на сценариста Владимир Кирев и режисьора Анри Кулев.
Извън сцената често го питат дали е чужденец заради името, а всъщност е кръстен на български хан.

Снимка: Мира Дерменджиева
Извън сцената често го питат дали е чужденец заради името, а всъщност е кръстен на български хан.

Едното му око е синьо-сиво, а другото - синьо-кафяво. Носи името на български хан, на сцената е съвършеният Дориан Грей, играе Васил Левски във филма "105 минути София", а можеше да се окаже шофьор на такси, който да ви откара у дома след представление в Младежкия театър, в което доскоро е изпълнявал главната роля.

Севар Иванов е необичаен актьор, а един разговор с него ще ви докаже, че артистите са преди всичко хора, които оставени на кръстопът, също биха поели по непознати пътища и започнали отначало.

Когато през 2018 година взима решение да напусне Младежкия театър, няма представа какво го очаква. Заминава за Бразилия с приятел, паспорт, телефон и дебитната си карта. Билетите купува с хонорара си от филм, по който работи. За два месеца минава през Сао Паоло, Жерикоакоара, оттам - с кола 2000-3000 км няколко дни и после със самолет от Салвадор и пак до Сао Пауло. Там прекарва времето си пълноценно, а крачкомерът на телефона му отчита изминати 45 километра за една вечер, прекарана в танци.

Когато обаче бразилската фиеста приключва, Севар се връща безработен и без особен избор от възможности за професия.


Бяла риза с черни букви, синьо яке, сини маратонки: Calvin Klein Jeans;
деним: G Star Raw


Синьо яке: Calvin Klein Jeans

„Дотук бе удоволствие цял живот - да работя каквото искам - като актьор. Но вече трябва да вадя пари!", си казва той в онзи момент. Замисля се какво би могъл да прави с образованието си на актьор (дипломира се в класа на проф. Стефан Данаилов и д-р Сава Драгунчев в НАТФИЗ) и опита си на сцената в света на другите професии. "Погледнах си автобиографията и се замислих, че за хората с т.нар. сериозни професии моята изглежда несериозно. Пинокио? Елф в "Хензел и Гретел"? Вале Купа? Ако щеш и Дориан Грей. Представете си как отговарям на въпроса "Какво работиш?" с „Аз съм Дориан Грей, приятно ми е." - разказва Севар.

Изпраща автобиографията си на различни места, но му връщат обаждане само от фирма за частни превози. За да извършва такава дейност обаче, се изисква разрешително за шофьор, включително таксиметров.

„И така, казвам си, какво толкова - от сцената в таксито".

Част от изпитния формат е психотест пред комисия от експерти. Актьорът се справя толкова добре, че психоложката, която води теста, му казва, че за първи път в кариерата си вижда някой, който отговаря правилно на абсолютно всички въпроси, преди да е свършило времето.

"Попитах я какво означава това. Тя каза, че колкото и да съм умен, трябва да внимавам, защото това разкрива и че съм перфекционист и след време може да страдам, ако не всичко се получава перфектно около мен. Тогава й отговорих: "Добре че съм актьор", разказва Севар. Признава си, че наистина се бори всичко да е идеално, но си дава сметка, че няма как да стане.


Риза от твърд лен, блуза с къс ръкав и яка: Еmporio Armani

Риза от твърд лен, блуза с къс ръкав и яка, бели кецове: Еmporio Armani

Почти идеален е и изпитът му за таксиджия, защото въпреки блестящия резултат на психотеста, една точка го проваля на практическия.

"Когато разбрах, че съм скъсан заради 1 грешка се почувствах леко засрамен, че не се сетих откъде тръгва маршрута от Летище София - Терминал 2 към Парк Хотел Москва. Тръгва от улица "Продан Таракчиев".

Севар Иванов наистина познава София на пръсти. Роден и израснал в столицата, може да те отведе навсякъде, без да се замисля откъде можем да хванем трамвая, кой номер ни трябва и не следи спирките объркано, чудейки се коя е следващата и къде трябва да слезе. До Севар Иванов се чувстваш сигурно дори само, когато се разхождате. Подобно е усещането и на останалите му колеги актьори, които са спокойни до него на сцената.

"В нашите среди може да цари страшен хаос и хората да се изгубят в него. Старая се да съм педантичен и прецизен до крайност. Стремя се да съм подреден. Ако хората се хващат понякога за мен, за да се подредят и те, не ги усещам, не ми тежат. Когато напуснах Младежкия много от тях ми споделиха, че когато играят с мен знаят, че има кой да държи юздите", разказва той.

В месеците между психотеста и практическия изпит, актьорът се озовава там, където му е мястото - на сцената. Работи по документалното представление „Апарт" на режисьора Илко Ганев. В него се разказват историите на истински актьори - за техните любови в НАТФИЗ, препятствия в кариерата, мили спомени и дори срещи със Смъртта. В спектакъла Севар разказва преживяванията на актьора Наум Шопов.

Извън сцената често го питат дали е чужденец заради името.

Всъщност е кръстен на българския хан Севар. А мястото му в света на изкуството е сякаш предопределено - роден и израснал в столицата, той е дете на актрисата Светлана Смолева и на художника Иван Иванов.

Макар до скоро да казва, че е изтъкан от своите комплекси, все пак смята, че копирането и еднаквостта обезличават. Затова не се стреми към чуждото, а по-скоро към собственото одобрение.  В детската градина също има своите странности.

"Майка ми често ми припомня мои думи от яслата. Имал съм приятелка Калина, която ми казала един ден: "Ето, моя татко идва!" Аз съм видял майка ми и съм казал: "Ето го и моя татко идва". Като бях по-малък ме питаха - какво е да живееш само с един родител? Аз ги питах какво е да живееш с двама? Защото за мен на онзи етап нормалното семейство се състои от двама братя, сестра, баба, майка, вуйчо. Нормално е семейството на всеки. Същото като с очите ми. Питали са ме дали виждам нормално. Любим въпрос. Аз виждам като себе си, но дали този, който ме пита вижда нормално"

Подхожда смело към живота и на 25 години вярва, че има какво да каже на публиката от сцената, независимо дали отсреща си има 200 или 2000 души.

Това важи и за постановката по Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей" с реж. Стайко Мурджев, която се играе в Благоевград. Севар Иванов влиза в главната роля - на сдобилия се с вечна красота и младост Дориан Грей, след кастинг със 70 души конкуренция. Не познава никого, но не смее да казва „здрасти", за да не изглежда сякаш фамилиарничи.

"Не поздравявам от притеснение, често не казвам нищо. Мислят си, че съм надут. В крайна сметка съм си Малкия принц, малко дете. Дори още се изумявам, че има хора по-малки от мен на възраст", разказва той.
Репетициите със Стайко Мурджев и писателката и драматург на пиесата Ирена Иванова оставят траен отпечатък върху Севар. Налага му се рязко да се превърне в самонадеян красавец с грандиозно самочувствие - Дориан Грей. За целта се доверява на режисьора си и на околните, за да влезе в ролята.

Въпреки че по-принцип е адаптивен, но се оказва предизвикателство да се приспособи към новия град, където не познава нито колегите, нито мястото. Смята, че е много различен от типичния актьор и че не се вписва в актьорските среди.

След като вече е влизал в ролята на Васил Левски и в образа на Дориан Грей, продължава да мечтае за още по-значими роли.

"Не бива човек да достига пик в кариерата си, трябва да мечтае за още след върха. Не съм от хората, които лежат на стари лаври, докато не ги изтъркат", разказва Севар. Затова, когато режисьорите не му правят забележки знае, че или всичко е повече от добре, или е безнадежден случай.

"Не се притеснявам от истината, не се страхувам от нея. Адаптивен съм до степен такава, че не само ще оцелея, но и ще го направя така, че на мен да ми е добре. Знам, че няма незаменими хора. Но давайки всичко от себе си, по някакъв начин внасям друга енергия в представленията, в които участвам. Усмихнат съм. Основната причина да се чувствам зле понякога съм самия аз. Усещането идва от моите възприятия. Просто понякога малките неща ги раздувам, малкото камъче става скала. А другите - грандиозните проблеми - разглеждам ги като нещо дребно и ги решавам".


Тениска с щампи и къси панталони: HUGO (HUGO BOSS),
кецове CONVERSE от Collective


Памучна риза, тениска с щампи и къси панталони: HUGO (HUGO BOSS), 
кецове CONVERSE от Collective

Не си поставя ограничения и смята, че винаги може и още. „Искам да бъде колкото е възможно повече. Да опитам поне", казва той и това е едновременно тайната му сила, но и най-негативна страна в характера.

Скоро ще го гледаме на голям екран - във филма "Имало една война" на сценариста Владимир Кирев и режисьора Анри Кулев. Лентата разказва за сръбско-българската война, а в „групичка" от смели хора, отиващи към бойното поле, в която е героят на Севар, е и актрисата Луиза Григорова.

"Общото между нашите герои и останалите от бандата е, че всички имаме наши, лични мисии и цели, за които трябва да се борим като на война, до последно - за да ги постигнем, колкото и трудноподвижни да сме", казва Севар, който за малко да се окаже шофьор на такси. Наистина.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева®
Гардероб: Collective в мол Paradise Center, София

 

Най-четените