По соца такива барове нямаше

Com.Bar не е поредното хипстърско заведение със соц дизайн, менажирано от хора, родени през 90-те, които в гардероба си имат фланелки с Че Гевара, защото по едно време по неясни причини беше модерно.

Com.Bar не е и храм на носталгията по годините преди 10-ти ноември 1989-та, който събира стари другари, милеещи по байтошовото време, когато "беше по-добре"... Това за жалост се случва и в трамвая.

Com.Bar е един нов, приятен бар за всеки. Намира се на улица "Сердика" 23 в София и в него са събрани всевъзможни артефакти от социализма, но не си представяйте панелката на баба си.

Дизайнът е индустриален: много метал, автентични заводски лампи, неизмазани стени, малко попарт и много ръчен труд, вложен в интериора.

Данчо Йорданов, наричан от приятели Бензо, е създателят на това място. Художник, реставратор, дизайнер, артист, космополит.

Влизам предубедено през входната врата на бара, но с гостоприемство и приятен разговор нагласите се променят в движение.

Бензо е и човекът зад музея на комунизма в село Миндя, община Велико Търново.

Там е изложена частна колекция, която включва над 1 500 експоната - фотографии, книги, вестници, списания, пропагандни материали, лозунги, плакати, електроуреди, фотоапарати, музикални носители, филателия, стоки от бита и други неща от времето на соца.

Като ученик Бензо е драскал по партийния дом с приятели. Едни от първите графити, казва той. Не ги хванали.

След промените заминава в чужбина. Живее в Чехия, завършва реставрация в Париж, после остава известно време в Белград. От пет години е обратно в България. Действа си в село Миндя и отваря бара в София.

Питам го разочарован ли е от България след толкова време навън.

"Ако търсиш разочарованието, където и да отидеш, винаги ще си разочарован. През комунизма всеки нещо беше недоволен, всеки се нервираше. И до ден днешен е така.

С мърморене нищо не става. Слагаш едни розови очила, казваш "добре, всичко е ок" и си пердашиш и става.

Никога не съм живял на едно място. Отивам някъде и се адаптирам.

Направих бара, защото зимата завърших един проект с къщи за гости в Миндя и трябваше да почна нещо друго. Всичко тук съм направил сам с ръцете си.

Извиках един-двама майстори в началото, на място работихме. Барове, лампи, всичко. Лампите са оригинални заводски лампи от соца, малко състарени, масите отгоре аз ги правих...

Не чертая нищо никога. 4 стари къщи в Мидня съм направил без чертеж. Всичко ми е в главата, до последния размер.

Като малък имах 6 по геометрия и 2 по алгебра. Виждам всичко в 3D... Кубици, форми, помня ги."

Да, именно това е впечатляващото в този бар. Личи се, че няма излишен напън в интериора. Човекът си го е направил с ръцете си.

Гледам всички неща по стените - снимки, витрина със стари фотoапарати, разни лозунги, соц дипломи за менюта, някакво устройство, което виждам за първи път, но разбирам, че се е ползвало за домашно кино...

На долния етаж има униформи, каски и всякакви казармени артефакти.

И понеже цялото това събиране, обгрижване и подреждане на вещи отнема доста време, енергия и вниамние, няма как да не го попитам дали си има любим предмет.

Оказва се, че Бензо не е много по материалните неща всъщност:

"Аз не съм такъв човек. Има вещомани хора, аз това тук мога да го унищожа за 10 минути. Ще стана, ще тръгна и ще направя нещо друго...

Не се привързвам към вещи. Правил съм я тая грешка, но имах един добър учител. Не може да се каже, че беше с всичкия си. Като Алексис Зорбас, ама истински, не измислен.

Панчо Роба му викахме, а той беше най-свободният човек. Та той ме научи: никаква привързаност към вещи. Трудно е да се отървеш, ама се постига."

Изведнъж машината за кафе започва да бучи. Бензо разказва как го подиграват, че откакто е отворил, никой не е пил точно пък кафе в този бар.

После се сеща, че всъщност едни девойки онази вечер дошли, изпили една бутилка водка, казали, че им е паднало кръвното и се нахвърлили на машината...

Междувременно си се чудя сега или през соца хората са били по-големи вещомани. Все пак тогава вечно е имало глад за неща, които вечно са липсвали, сега пък има всичко, но никога не ни е достатъчно...

"Тогава имаше проблем с производството и много се крадеше. Който каквото работи, той краде оттам страшно. Каквото може.

Наскоро посетих апартамента на един човек, имаше милиони пластмасови тарелки, купища. На него не му е трябвало това, но не е имало какво да вземе друго. Взима и носи вкъщи... Бяха си вещомани хората, събираха всичко.

В момента те учат да консумираш. Купи си сервиз, строши го и си вземи нов сервиз. А тогава беше: пести, пести, пести. Цялата политика беше насочена към икономията. Не ги упреквам хората."

Внезапно входната врата се отваря и един човек весело поздравява и пита как върви. Бензо му обяснява, че сме заети малко, аз пък се притеснявам да не би да отклонихме клиентелата.

Оказва се, че това е местният луд. Познава хората в квартала, разхожда се в оранжевия си гащеризон и мие тоалетните на близките два хостела. "Хубав човек" - казва Бензо.

Но какви хора всъщнсот идват в бара? Соц носталгици? Млади алтернативни градски чеда? Чужденци?Кварталните?

Com.Bar работи само от няколко дни. Първата работна вечер е била в деня за размисъл. Когато не се пие, знаете. Интересното тепърва предстои.

"Да, вече са идвали чужденци. Минават по улицата и влизат. Според мен много ще се кефят хората от чужбина.

Идват различни хора. Разни занаятчии, работници. По цял ден режат с флексовете и накрая дойдат.

Има храна, има хубави, истински ракии, може би най-истинските.

Аз не бих предлагал ракия, ако нямах специална селекция. Не можеш да се излагаш. Разбирам много от ракия. Те произвеждат дестилат за Австрия тия хора, от които съм взел ракията.

Това, което предлагам, е сто процента качествено. По-чист алкохол е и от добрите уискита.
Ракията си върви с мезетата, с водата. За хубавото вино също има хубаво мезе.

Ако доведеш приятел от чужбина и му дадеш ракия, няма ли вода и нещо да бодне, няма да усети вкуса й.

А да си купуваш вода е най-голямата гадост. Човек не отваря бар, за да продава вода в крайна сметка."

След половин година Бензо си представя една весела клиентела в своя бар, който ще бъде всичко друго, но не и стерилно място.

Ще има различни тематични вечеринки и събития, ще събира всякакви хора.

"Тук, в този бар, има шега. Аз се шегувам с онзи период за нещата, за които трябваше да се шегуваме. Винаги съм се шегувал с тях. Правихме си едно време майтап с милиционерите, те ни биеха.

Всеки, който разгледа нещата тук, реагира според това как е настроен. Ако помни абсурда, ще се засмее. Ще има различни реакции.

Единственият начин, по който можеше да се унищожи и да се преодолее най-страшното тогава, беше шегата.

Онези хора не носеха на шега. Но срещу шегата и няма какво толкова да направиш."

Всичко в Com.Bar е направено така, че да е устойчиво, да може да издържи дълго време, да си носи следите.

Хората по баровете оставят всякакви следи. Да се трупа история, това е идеята, обяснява Бензо. Защото по соца нищо не е правено, за да е красиво, първо е била функцията.

И все пак този бар е много далеч от грозното, а в този ред на мисли и не по-малко далеч от соца.

Разделяме се и обещавам да се върна за две-три ракии в деня на официалното откриване, който ще бъде обявен съвсем скоро. Дотогава Com.Bar си работи всеки ден от 16 часа на улица "Сердика" 23 в София.