Аз съм Формата на 80-те!

Той живее в 80-те. На 43 е, но ако не броим почти бялата му коса, би му дал двайсет и няколко. Никога не е докосвал алкохол и цигари, не пие дори кафе.

Започва кариерата си като баскетболист. После става DJ. После радиоводещ и музикален редактор. После ТВ водещ. После актьор в куклен театър. Освен това пише, пее и рисува.

Писането - от няколко години е ТВ сценарист, публикува остри и заядливи статии и коментари в Lifestyle.bg, в Webcafe и Sportcafe, които пресата - особено спортната, постоянно краде и преписва без да му плати и стотинка, а често и без да изписва името му като автор. Блогът му „Аз съм Формата на 80-те" от години е един от най-посещаваните в Blog.bg.

Пеенето - той всъщност не може да пее, но има сериозен принос към българския рап в началото на 90-те и 3 издадени албума. Първият - от „Лазаров рекърдс", вторият - от „Пайнер", третия го пуска свободно в мрежата.

В момента е сценарист на ТВ шоуто „На инат" по ТВ7, а покрай всичко друго прави и онлайн комикса „Ритни звезда". Последната му идея е ретро фестивал на DJ-те от родния му град Видин, работили през 80-те и 90-те години, който се провежда този уикенд - 28 и 29 август.

Злите езици казват, че предпочита „онова време", защото произхожда от номенклатурно семейство и не може да прежали младостта си, в която на хора като него е било позволено всичко. Той не спори, а нарочно ги дразни, като ходи с фланелка с лика на Че Гевара. Предпочита да твърди, че пази и възражда традиции от едни по-добри за родния му град времена. Иначе искрено вярва, че Горбачов е прецакал всичко с неговата перестройка, а след него Кърт Кобейн окончателно е затрил любимата му музика и култура на 80-те.

Представяме ви Васил Громков, известен още като VaGro.

80-те години

Отне ми всъщност много време да си изясня какво харесвам. Трябваше да дойдат шибаните 90-те години, за да разбера, че онова време от 80-те е било най-доброто. То така смятат и специалистите. 1984-та е знакова и емблематична година и всички действащи тогава - пък и досега, групи са издали най-значимите си албуми през 84-та. По-късно пък установили, че именно върху песните от тази година са направени най-много кавъри. А 1984-та е точно в средата на 80-те.

Тогава и музиката, и модата... абе всичко - тогава много се отпушиха нещата, включително у нас в България. Колкото и дирекция Музика да се разпореждаше и да е имало разни списъци на забранена музика и проценти на социалистическа, съветска, българска и не знам каква си музика, никой не ги спазваше.

При нас във Видин музиката пристигаше главно през сърбите. Имаше едно предаване „Диско сусрет", една станция „202", записвахме всичко, изрязвахме и махахме обажданията, лепяхме ленти и така имахме всички хитове. Брейкът беше на мода, през брейка всички сме минали, аз също съм играл брейк. Даже ме бяха завели на някакъв селски събор, където играх брейк върху „Relax" на Frankie Goes To Hollywood, което беше много нелепо - пред някакви диви селяни, в една кръчма, където бяха слушали само Шемса и Шабан Шаулич. Но оцелях... тогава.

Mr. DJ

DJ станах случайно. Играех баскетбол и се бях отдал на „Химик"-Видин. След едно републиканско в началото на 80-те, когато загубихме 3-тото място от „Спартак"-Плевен с една точка,  реших да се откажа. Осъзнах, че няма да направя супер кариера - играех някакво крило, но бях резерва.

Tогава мои съотборници ме заведоха за първи път в Млaдежкия дом във Видин при легендарния DJ батко Краси. Аз не бях стъпвал на дискотека дотогава - бях като зашеметен. Като видях Краси, като чух какво говори и пуска...

Още същата вечер като се прибрах, взех една тетрадка и започнах - всяка вечер се опитвах да запомня кои песни пуска и да ги изпиша нa български с някакви неразбираеми английски наименования. Ако ги видиш сега, ще паднеш от смях как съм изписвал ACDC примерно. Месеци по-късно срещу песните почнах да пиша и някаква информация: примерно че певецът Тако е от Индонезия или нещо за Пoл Макартни - всичко, което хващах чул-недочул от батко Краси.

Това продължи до края на 80-те, когато вече имах куп награди и бях професионалист. Пазя тетрадките и до днес - кой хит кога е бил, класациите на Младежкия дом. Сега ги пускам в блога си и възстановявам коя песен сме пускали и кои са били актуалните парчета във Видин преди четвърт век.

Лошото е, че точно когато нещата се развихриха - първата ми работа в нощно заведение през 1985-та в култовия „Телеграф Капия" - и на върха на славата трябваше да вляза в казармата. В затвор - 2 години и 3 месеца.

Казармата

Но казармата не ме смаза. На втората година всички старшини - някакви пълни тъпанари повечето от тях - ги събирах всеки понеделник и ги карах да попълват топ-20 на актуалните хитове... Всички масово си купуваха касетофони, касетки и вместо те да ме учат на устави и други такива, аз ги учех на музика. Беше много яко!

Първата година бях радист в Мусачево, втората година се прехвърлих в някакъв капан за връзкари до Видин. Няма да забравя култовия преглед на дисководещите от Северозападна България, когато спечелих 3 награди - първото място и специалните награди на конкурентите от Михайловград и Враца. Бях поискал отпуск, но ни вдигнаха внезапно по тревога и не ми разрешиха от щаба в София. Командирът обаче беше свестен човек и ме пусна, за да участвам в конкурса и като се върнах с наградите, от София ме наградиха с 3 дни домашен отпуск - за културно-масова дейност! Това беше много нелепо...

Много емблематично и много болезнено време. Не знам защо такава носталгия имам към него, но някак си беше по-шарено, по-усмихнато, по-весело, колкото и да е било хммм...

90-те - радиото и телевизията

Радиопериодът ми през 90-те беше богатият период. Тогава мутрите властваха, имаше много „бизнесмени", които рекламираха - най-вече с цел избиване на комплекси. Тогава всички, които се бяхме занимавали с DJ-ство, логично опитахме в радиата.

Аз направих голям шлем и то два пъти - шестте видински радиа ги обиколих по два пъти за 6-7 години. Беше добре, печелеше се много - не толкова пари, колкото в продукти. Натурална размяна - спонсорите даваха бонуси. А то бяха гладни времена, меняха се парите.

Хубав период. Правеха се огромни екипи, канеха се специалисти от София и след 6 месеца радиото фалираше, оставаха 1-2 души. Но там придобих огромен опит. Почнахме от CD-та и приключихме с най-модерните възможни компютърни системи.

В Телевизия Видин изкарах 5 години и половина - 250 броя на предаването „Музикални вести и клюки". И всичко сам - режисьор, сценарист, художник, водещ, монтажист... Само един оператор ползвах от време на време, иначе всичко сам - срещу 1 лв. хонорар. Последната година го увеличиха - на 5 лв. И така всяка седмица 5 години и половина - дори на Коледа, на Нова година. Бях се заинатил и не пропусках седмица - няма болест, няма нищо. Тръпка си беше, всичко на инат.

Рап мания и „Пайнер"

В началото на 90-те той започва да записва рап речитативи със свои текстове върху чужди инструментали, които приятелите му си презаписват на касетки един от друг. Така случайно се оказва автор на първия български ъндърграунд рап хит - „Песен за казармата". Касетката се множи от човек на човек из цяла България, макар че никой не знае кой е авторът и изпълнителят й. Така представители на музикалния бизнес проявяват интерес към него - до степен вторият му албум да е издаден от... „Пайнер".

За Пайнера Дони и Момчил са виновни. Тогава бяхме много близки с Бойко Петков, Иван Градинаров и Момчил от Клас, които бачкаха в студио Сити, а Дони и Момчил бяха на върха. След един техен концерт във Видин взимах интервю от тях и тогава Момчил ме попита „Абе чухме, че имаш нови парчета". Изпратих му едно демо и след 1-2 дена Иван ми звъни: „Идвай в София да записваме". А там в Сити се чакаше с месеци, защото записваха каква ли не продукция.

И Иван ми вика: „Сега рапът - то това моето не беше рап, а едни речитативи реално, ама айде да е рап - сега рапът много се котира и сме подписали договор с една нова компания, която ще издава БГ музика - „Пайнер". Ти и Стефан Вълдобрев ще бъдете съвместен проект на студио Сити и „Пайнер".

Така подписах договор за 3 години и наистина ни пуснаха. На Вълдобрев беше онова с белите маратонки, а моят албум беше „Златните хитове, част втора". Защото аз така започнах - първият ми албум беше „Дъ  вери бест ъф Васко Громков", втория - „Златните хитове, част втора" и... приключих с музикалната кариера. Поне до преди няколко години, когато пуснах третия албум в интернет.

Покушението

Може би много по-рано щях да дойда в София и да се занимавам с това, което ми харесва. Имах уговорка за едно предаване „Асансьорът" по МСАТ през 2003-та. Бяхме събрали екип, бяхме обсъдили всичко и аз просто отидох до Видин да си взема багажа.

Вечерта преди да потегля от Видин ми направиха постановка - обадиха ми се по телефона, че на едно видинско радио уж му се скапал ефирният софтуер и понеже аз разбирам от това, да отида да го оправя. Първо отказах, но после се съгласих и отидох. Там ме нападна един маскиран и ми отнесе лицето. И всичко се провали.

Лечение 7-8 месеца, месец и половина спиш седнал, хранене със сламки... 12 зъба ми избиха тогава. Може да е било и за добро - те и без това бяха леко криви. А сега - сега са като на Джон Бонджови! Остана ми едно наум...

Не знам кой го направи. Тогава правех сайта „Анти-Слави". Когато почна разследването се оказа, че гастрольори в града са били само 3-ма от Плевен, отседнали в някакъв хотел. Това обаче са някакви тъпи догадки на полицията, защото полицията дойде да разследва нещата на 4-ия ден.

Другата версия е, че бях получил там заплахи от един местен селски радиобос месец преди това, даже бях подал жалба в полицията. Най-вероятно там някъде са нещата... но все едно... това никога няма да излезе наяве.

Фестивалът

Във Видин има една погребана легенда, която никога вече няма да просъществува - заведението „Телеграф капия". Едно от може би топ-5 заведения в страната в мощните времена на „Балкантурсист" през 80-те (и малко в началото на 90-те - бел. ред.)

Днес заведението е на трима различни собственици, пострада тежко и от наводнението преди няколко години. Няма шанс някога да отвори отново. Някога обаче до него на брега на Дунава имаше една караванка. Специално място, свързано с много спомени и за мен. И един приятел реши да я възроди.

Имаше една група във Фейсбук „Помните ли Телеграф капия". Та понеже не бях си ходил, помолих да ми пратят снимки. Заринаха ме със снимки, хората почнаха да си качват музика, клипове от онова време, спомени... Отначало караваната имаше 3-4 маси, а сега са 210 места и няма свободно място - напук на комари и цялата останала мизерия. Хората имат носталгия към легендата и тръпката от онова време.

И един колега ми се обади, че собственикът го поканил да пуска музика 1-2 вечери. Тогава ми хрумна идеята, викам му - що не се съберете диджеите от едно време, които сте останали в града и да си направите една ретро вечер, всеки да пуска по малко. Нямах намерение аз да участвам. Но те поговорили, завъртяли телефони и накрая се оказа, че всичко се оформя като цял двудневен фест.

Направихме организация, „Кока Кола" се съгласи да ни спонсорира, общината се нави да даде сцена и разреши да свирим до 2 часа през нощта. През Фейсбук почнаха да се организират хора от града, София и чужбина да дойдат за събитието.

Потърсихме всички диджеи от града, работили през 80-те и 90-те години и почти никой не ни отказа. Поканихме даже най-първия DJ в града - барман в „Телеграф капия" през 70-те, който е пускал музика, имал е микрофон е и казвал по нещо там. Човекът беше трогнат, той е твърде стар вече, за да участва, но обеща да присъства. Най-отдалеч пристига за участие Серго Ужаса - от Швейцария. Не успяхме да се свържем с легендарния батко Краси - той от години е в Америка и от доста време е прекратил отношения с всички, които някога познаваше.

Всъщност на същото това място от 82-ра до 85-та година батко Краси правеше един празник, наречен Нептунови вечери. Пазя точните дати и списъка на песните, които сме пускали на тези вечери на същата тази площадка. Извадил съм няколко заглавия, пускани тогава, преди точно четвърт век, които искам да пусна и сега - „Life is Life" на Opus, „I Want To Break Free" на Queen, „Sounds Like A Melody" на Alphaville. От тогава досега не е имало пак такива Нептунови вечери.

И сега, 25 години по-късно се събираме 13 диджеи, оцелели от 80-те и 90-те - с малки изключения сме почти всички, диктували музикалния вкус на град Видин - за да възродим тази традиция.