Кремена от петото измерение

Кремена Димитрова изглежда като пристигнала от друго измерение - може би слязла от екрана на стар италиански филм или изскочила от страниците на някоя от книгите, сред които работи. Облечена в рокля на точки, на ръката си има татуирана (не наистина) червена роза - останала от детски рожден ден.

Тя е директор "Комуникации" в издателство Colibri, част е от екипа, който организира кино-литературния фестивал Cinelibri, може да я срещнете и в сайта за култура "АртАкция". В биографията си има над 15 години опит в театъра, била е асистент режисьор на филм и се вълнува от механизмите, по който се случват нещата зад кулисите.

Срещаме се в един от все още топлите дни на септември, за да си говорим за тазгодишното издание на Cinelibri. Намъкваме се в двора на Casa Libri, където край къщата като от приказките щъкат рижави котки, които се сливат с фасадата на сградата, гонят се, мъркат и мяукат като постоянен саундтрак на разговора ни. А той ни отпраща в петото измерение и ни кара да се замислим за всички места, на които живее душата - понякога между редовете на книгите, понякога - между редовете в киносалона.

Идеята за създаването на Cinelibri се появява покрай 25-ата годишнина на издателство "Колибри", когато екипът решава да покаже как литературата се пренася в другите изкуства. Тогава във фокуса са известни личности, снимани с любимите им книги или в атмосфера, която пресъздава книгата. Тогава към годишнината се появява и първото издание на фестивала - само с 14 филма. Събитието се открива със "Закуска в Тифани" (1961), който предизвиква голям интерес, въпреки че не е нов филм. Още тогава обаче съществува идеята фестивалът да показва как се развива киното и да заложи на нови филми. Оказва се, че форматът има успех и не само това - такъв фестивал няма другаде по света.

"На нас този успех ни се услади и решихме да продължим", разказва Кремена. Така, пет години по-късно Cinelibri не само продължава да съществува, но и е мястото, на което могат да се гледат най-добрите екранизации по книги и то такива, които прясно са имали премиерата си на голям световен кинофорум като фестивалите във Венеция, Кан или Берлин.

Такъв е примерът и с лентата, която тази година ще открие фестивала - "Офицер и шпионин" на Роман Полански, чиято премиера се състоя наскоро на фестивала във Венеция.

На гости в петото измерение

Всяка година фестивалът има различен слоган, който под някаква форма да задава темата на събитието, без да определя темата на филмите. Тази година струпването на годишнини отпраща екипа на Cinelibri в петото измерение.

"Оказа се, че тази година не само ние имаме малък юбилей - ставаме на 5 години, но е и годината на кръглите годишнини: като започнем от 500 години от смъртта на Леонардо и минем през 250 години от рождението на Хумболт - малцина знаят, че той например е измислил думата "космос", разказва Кремена. Темата на фестивала е обявена на 20 юли, когато пък се навършиха 50 години от стъпването на Луната.

"До "Петото измерение" стигнахме и покрай задълбаването ни около изследването на Борхес, от чието рождение пък се навършват 120 години. За него представата за рая е библиотека с формата на шестоъгълник, а според законите на геометрията и физиката петото измерение се изобразява с шестоъгълник. Ние много се задълбахме в тази метафорика и решихме, че петото измерение е метафора на мястото, където проектираме всичките си мечти, мястото, в което живее въображението. То е между този и онзи свят, то е там, където вероятно се преселват душите на големите личности като Чаплин, Боуи, Стенли Кубрик, Вирджиния Улф - всички тези авторитети, на които ние се прекланяме чрез книгите, които издаваме, и фестивала, който правим", разказва Кремена. Дори допълва и технологичния пласт на петото измерение с овладяването на 4G и опита на мобилните оператори да въведат 5G.

Как се прави?

Кремена има дългогодишен опит в сферата на театъра, преди да потъне в света на книгите. Киното също не й е чуждо. Към всяко от тези изкуства е посягала с желанието да види "как се прави", как се случват нещата зад кулисите. На театралната сцена особено са я вълнували театърът на движението и кукленият театър, при който "въображението е на макс".

"Там има магия и когато си в залата, не можеш да разбереш как става. На мен винаги ми беше любопитно какво се случва зад паравана, как се прави тази магия", разказва тя и посочва, че е искала да разбере технологията на работата зад всяко от изкуствата, които я вълнуват. След като разбира механизмите, по които работи театърът, си казва: "Добре, как се правят книгите?"

"Така попаднах тук, но в издателство Colibri се оказа, че имам възможността да се занимавам с почти всичко, което ми е на сърцето", разказва тя и допълва, че покрай издателството се занимава не само с книги, но и с кино заради фестивала.

Не Cinelibri обаче е нейният първи досег с киното "отвътре"

Докато все още работи в театъра, получава предложение да бъде асистент-режисьор в телевизионен филм. Без да има подготовка за това, тя се съгласява. Оказва се, че причината да изберат нея, е, че познава много хора и винаги "може да се спаси в трудна ситуация".

Така без никакъв опит се оказва на терен. "Видях реално и как се прави филм и трябва да ви кажа - никак не е лесно. Особено когато се прави български филм, който обикновено работи с малък бюджет и малко снимачно време, и всяка минута е важна". Става дума за "Каталии" - дебютният филм на Веселин Тамахкяров по разказ на Александър Чакъров. Това е и последният филм на Кирил Господинов.

"Това е огромно приключение за хората, които обичат адреналина - мога да го сравня със скачане с парашут", разказва тя за преживяванията на снимачната площадка.

Сега, покрай Cinelibri се отдава на магията на екранизациите. Докато повечето зрители се опитват да напаснат личната си представа за книгата и героите й към това, което виждат на екрана, Кремена има друг подход. "На мен ми е много любопитно, особено когато режисьор е творец, на когото аз се възхищавам, да видя неговата гледна точка към сюжет, който аз познавам."

Според нея, както не можем да влезем в една река два пъти, така и прочитайки два пъти една и съща книга, извличаме нещо различно от нея. "Всеки един ревностен читател има своя представа за това как изглежда историята, която е прочел. Дори да не я гледа на кино, може да спори с интерпретацията и представата, която има друг читател. Всяко едно четене е индивидуално, затова литературата е едно от най-великите изкуства - дори ти сам да прочетеш една и съща книга няколко пъти, ще я видиш по няколко различни начина, ще намериш различни детайли, различни нюанси.", казва тя.

Отбелязва, че когато става дума за екранизация, много е важно да се има предвид и кастингът. Дава пример с биографичен филм - "Бохемска рапсодия", и избора на Рами Малек за ролята на Фреди Меркюри. Въпреки че няма визуална прилика между двамата, според нея Рами Малек носи същата енергия като гласа на Queen.

Тя се сеща и за шекспировите интерпретации и техните политически коректни вариации, включително използването на цветнокожи актьори. "Такъв тип интерпретация показва, че важно е какво прави този персонаж, как действа, каква е неговата психология, а не неговият външен вид, той е винаги относителен. Постъпките ни не се ръководят от това как изглеждаме, а от това какво сме ние вътре в себе си".

Среща, която не се забравя

Покрай Cinelibri Кремена е имала възможност да се срещне не само с любими филми и книги, но и с любими режисьори и писатели. Голяма почитателка на италианските кино, литература и култура въобще, Кремена Димитрова се оказва на летището един ден, за да посрещне един от големите си любимци - актьорът и режисьор Серджо Кастелито. Той пристига в България през 2015 година по повод Cinelibri. В друг самолет, малко по-рано, е пристигнала и съпругата му - писателката Маргарет Мацантини, от чието творчество Кремена се възхищава много преди да започне работа в издателство "Колибри".

"Интерпретацията на романа "Чуй ме" на Маргарет Мацантини под режисурата на нейния съпруг Серджо Кастелито и изпълнявайки той главната роля в партньорство с Пенелопе Круз е една от любимите ми интерпретации. Този сюжет ме интересува първо на литературно ниво и второ - много ме вълнува и като киноинтерпретация, защото това са темите, които са важни, с перфектния каст, с перфектната атмосфера на Италия и с вечната тема за любовта", разказва Кремена.

Срещата й с двете звезди я вдъхновява дотолкова, че написва "любовно писмо" до Мацантини, в което да изрази възхищението си от нея. Въпреки че не владее добре италиански, решава да изпрати писмото именно на този език. В помощ за превода ръка й подава преводачката на Мацантини. Писмото изпраща до личния мейл на писателката и дори получава отговор с благодарност.

"Аз съм романтична натура. Мисля, че романтиката е нещо, което никога няма да бъде победено. При цялото това развитие на технологиите хората ще продължат да търсят романтични истории и да вярват в тях", разказва Кремена.

Има и още срещи, които мечтае да преживее покрай фестивала. Има и такива, които безвъзвратно е пропуснала, защото личностите, за които става дума, вече предават "на живо от космоса" - като писателя Габриел Гарсия Маркес например, с когото Кремена има лична история, макар и не свързана с лична среща. От 16-годишна Кремена е приела като свой подпис името на героинята му от "Сто години самота" Ремедиос. "Дори имах проблем с една от личните ми карти, защото пиша Ремедиос с печатни букви и това е подписът ми. Те казаха: "Не може, това не е истински подпис".

Представя си как на следващо издание на фестивала може да посрещне в България Ема Томпсън - нейна голяма любимка. Или режисьора Педро Алмодовар. С него също има история - по времето, по което учи "Театрознание" в НАТФИЗ пише курсова работа по "История на киното", в която прави изследване на Алмодовар. Изглежда всичките му филми повторно, за да изследва цветовете в неговите филми, поставяйки акцент върху гаспачото - цветово и вкусово добро метафорично описание на филмите му.

Някак неусетно, докато разговаряме, откриването на фестивала се е приближило към нас с няколко часа, вятърът е станал с един нюанс по-хладен, а подивелите котки на двора са се сгушили на кротки рижави кълбета край Casa Libri. И ако времето навън ни подсказва, че дните на топли почивки са отминали, то със сигурност е настъпило идеалното време за кино и книги, а защо не и заедно - на кълбо от рижави киноленти между 5 и 20 октомври, по време на Cinelibri 2019.

Снимки: Ирена Игнатова/ Webcafe.bg

Новините

Най-четените