Да се спре простак е трудно начинание. Който се е пробвал, знае, че простащината е всесилна. Тя няма форма и цвят, няма и националност. Не можеш да я нарисуваш, защото е многолика. Но за сметка на това има мирис.
Простакът лесно се надушва. Буташ например детска количка по задръстен от коли тротоар и ти мирише на простак.
Изобщо не ти трябва количка, за да се окажеш опръскан с кал след стъпване на поредната разбита плочка-мина, неиздържала перманентния терор на автомобилните гуми. Крачолите са ти мръсни, мокри и... ти мирише на простак.
Друга класика е кола на пешеходна пътека или върху зелена площ - пак мирише на простак.
Всеки решава как да води личната си борба, но в Москва вече пета година битката е организирана.
През 2010 г. група млади хора сформират улични патрули срещу своеволията на недобросъвестните шофьори. Скоро столичната идея прераства в
общонационална инициатива и получава името "Спрете простака"/"Стоп хам".
Патрулите са на доброволни начала и първоначалната идея е вредните навици да бъдат изкоренени с диалог. Членовете на движението се опитват да осъществят контакт с провинилия се водач, но ако не срещнат разбиране, прибягват към действие.
"Здравейте, колата ви затруднява движението по тротоара. Молим ви да паркирате някъде другаде", обикновено са първите думи на патрулиращите. Част от шофьорите обработват съобщението мигновено, други не стоплят или директно влизат в конфронтация. Отговорът обаче не закъснява.
"Ще ви залепим стикер върху предното стъкло, който ще покрие половината от него и ще ви бъде доста неприятно да шофирате", е второто предупреждение. Ако и то не постигне нужния резултат, се пристъпва към действие.
Докато нарушителите се опомнят, няколко чифта сръчни ръце задружно лепват стикера - един го приглажда, друг го минава с четка с лепило отгоре. Движението е отработено, а свалянето на лепенката определено е проблем. Съдържанието на стикера не се нуждае от коментар:
"Не ми пука за другите и паркирам, където си поискам".
В доста от случаите акцията не преминава гладко, а някои от шофьорите, настървени от пътна ярост, излизат с бухалка, нож, а дори и огнестрелно оръжие. Все пак това е Москва, въпреки че на моменти много прилича на България.
Доброволците си имат и оператори с камери, които записват всичко поне от две гледни точки, а светещите червените точици отчасти озаптяват бабаитите. Клиповете се радват на огромна популярност в мрежата, а каналът на организацията в YouTube има над 2 млн. абонати.
Парите, които падат от интернет, отиват за стикери и за подмяна на счупените камери. Членовете на "Стоп хам" постоянно са обект на вандалски атаки и обиди, но закон №1 на движението е да не отвръща на насилието.
"Да се държим учтиво е неделима част от нашата организация", казва лидерът Дмитрий Чугунов. "Ако се борим за край на простащината и грубостта, не можем да използваме такава. Някои шофьори са много жестоки и безскрупулни. Лично аз съм бил заплашван хиляди пъти с огнестрелно оръжие. Но ние искаме да изградим гражданско общество, за да живеем в демокрация. Така че това, което правим, е напълно съзнателен избор."
Въпреки думите на Чугунов и безспорния факт, че методите на "Стоп хам" заобикалят насилието, има видеоклипове, в които се вижда как част от активистите не се задоволяват само с устни предупреждения и лепене на стикери. Счупените стъкла с бейзболни бухалки и уличните боеве с шофьорите обаче все пак са рядкост и от организацията се разграничават от повечето от тях.
Дейността на групата й спечели популярност сред най-високите политически етажи. Няколко от лидерите на "Стоп хам" дори се срещнаха с президента Владимир Путин.
"Срещаме известна подкрепа от държавни служители и представители на правителството", казва Чугунов. "Но те ни помагат в лично качество. Получихме похвали от президента и министър-председателя, но те не включваха никаква финансова помощ."
Все пак факторът "Путин" оказа влияние за осъществяване на взаимодействие между патрулите на "Стоп хам" и пътната милиция.
При всеки по-сериозен инцидент цикълът се затваря с пристигането на униформените. Някои по-изобретателни от нарушителите опитват измами, претендирайки, че активистите са се опитали да ги ограбят или заплашат вербално, но в този момент на помощ идват видеозаписите.
В девет от десет случая уличните патрули се оказват прави, а освен публичното унижение, джигитите получават фиш или акт от органите на реда.
"Ние сме толкова популярни, защото сме честни и дейността ни е прозрачна. Не правим компромиси за важни клечки или правителствени автомобили. Хората, които карат големи и скъпи коли, и имат повече пари, не трябва да мислят, че разполагат с по-голяма свобода да правят всичко, което си поискат", казва Чугунов.
Но както достатъчно поддръжници, "Стоп хам" вече има и не малко врагове.
Остава въпросът дали подобно улично патрулиране е работа на група тийнейджъри, чиито действия често предизвикват излишни сеири и заплашват здравето им.
По презумпция с всяко извършено нарушение се съгласяваш да си понесеш последствията, залегнали в закона. Злоупотребите да се наказват със сурови финансови санкции, а не със стикери и младежи, покатерени на предния капак в краен опит за публично порицаване на нарушителите.
От "Стоп хам" обаче са готови да си носят кръста и да бранят идеите си си. Вярват, че са прави и че това е начинът да се противодейства на тротоарните извращения.
Мисията им е опасна, на моменти безразсъдна, но те нямат планове да спират в скоро време. Единствените им планове засега са да спрат простаците.
Руснаците са луди хора. Това е чиста проба дивотия. Прочетох, видях видеото и не мога да повярвам, че се случват такива неща. Няма да свърши добре тази работа. Чудя се как няма убит след подобен конфликт по руските улици...
Напротив, един от основните белези на гражданското общество е активното (съ-)действие. На олигофрена с жибчето, който кара по тротоар или създава опасност от инцидент на пътя трябва да му се даде отпор. На гаргантюанците по-доле да кажем еин пример: Гледаш некъв лети към детето ти на пешеходната. И к'во, ти дигаш да звъниш на катафалкаджиите, ли, бре? Ма, верно сме ноо сходни по менталити с рашките. И на ония татарската дамга още здраво им лъщи... Евала на пичовете от "СтопХам"! Макар в някои случаи да мисля, че насилват ситуацията, това е мегапохвално за държава, в която ставаш на купчина тор за един неправилен поглед. А тук?
Деоуине, казваш, че подобни прояви са меко казано нереални в Ню Йорк или поне ти не ги срещаш. В цяла Русия, а и за съжаление в мнозинството държави около нея (и не само) подобни прояви вече отдавна не са прецеденти, а неписано правило. Когато някой съзнателно е избрал да погазва системно писаните закони, то за такъв няма поле за толерантност и изцяло и само пасивна съпротива (каквото е веруюто, всъщност, на СтопХам!). Вече имаме една изцяло завършена каста злоупотребители, която съществува в метастазен синхрон с мимикриращите законоприлагащи структури. Повярвай ми, тия неща са преодоляни с много гражданска енергия, особено в мегаполиси като Ню Йорк (ух, що ли на теб да го кажа и аз). Хората, на които ни пука за подобни негативни прояви по свое усмотрение ще търсим начини за връщане на системата /обществената такава/ в поне относително стабилно състояние. Някои предпочитат анархията, аз лично подкрепям комбинативния подход - критика и корекция на институциите, както и на закононарушителите. Именно със всяко едно такова зкононарушение се излага на риск кой да е произволен участник в това общество. А ако ще коментираме т. нар. Западни демокрации - сумарно съм живял в такива около 7 години. Всяка една подобна проява на нахалство и несъобразяване бе от рапортувана до установяване на последствия за нарушителя до възмездена с лични средства и виждания - от убийствен сарказъм до физически щети. Един пресен пример от вчера, който ми даде сестра ми на влизане в един мол - неква пача се бе паркирала нацентАра на моло, демек на инвалидно място. Хареса ми, какво ми каза сестрата за такъв прецедент - видяла, с очите си как жена в инвалидна количка написала с маркер на страничното стъкло "Neem mijn plaats, maar neem ook mijn last!" в един Белгийски град, преведимо като "Вземи ми местото, но и ми вземи теглото!"
Не, бе, човек, въобще нямам това в предвид. Една от посоките е да задължиш институциите, а не да гледаш на тях като на свещени крави, дто никой не ги бара и мрат как намерят из мумбайските улици Нужен е трезв и шарен подход - колкото простака е инстинктивно изобретателен в своите нарушения, то срещу него няма как да се подходи прагматично и това да се увенчае с успех. Моят подход е комуникацията, макар да си признавам, че някога преди доста години прилагах и други. Например, един наркоман ми заяви, че го било страх да се разправя с мен, но щял да издебне брат ми в тъмното и чрез него да ме нарани. Няма да споделям, какво настъпи в следствие, че е признаване на углавна вина същия да не е много наред, за което не съжалявам особено. С две думи - разбирам подхода на Ганди, но и думите на един бакшиш отпреди години - "станали сме на джунгла, а аз отказвам да го играя агне в нея". Варианти има много, но тъй като рационално мислещите се топим в тая държава като електората на бесните и страшни, налага се и малко нестандартност в интеракцията. Бтв, добре е казано в твоята нова родина - "If you wanna beat the devil, you have to learn his game"... После ставаме политкоректни, ама трябва си и малко битова справедливост в Тъмбстоун
Чудя се що за същество трябва да си да защитаваш простащината на всяка цена? Онзи ден спрях любезно водач на автомобил, който най-налго наруши знак за еднопосочна улица дълга не повече от 50м. След като го предупредих, че улицата е еднопосочна (сякаш не знаеше ) той ми каза - "зная ама съм тръгнал за гаража" (разположен по средата на улицата) и също "сега няма движение и на никого не преча". Когато му казах, че все пак този знак важи 24/7 той отговори "е сега какво ти ли ще оправяш държавата?" Тази патология не може да бъде изкелувана за съжаление, защото тя е заразна, тя е комплексарско зло. Затова, нека тези, които не им харесва избягат за да може простаците да се раздват един на друг. Чувството за срам е присъщо на онези, които могат да направят разлика между добро и зло. За останалите има "държави" като България!
Преди време бях на почивка в Марбея, Испания. Там научих как испанските шофьори са принудили местните власти да подържат пътищата в идеално състояние. Става дума за самоинициатива, подобна на тази в Москва. По времето, когато по пътищата имало дупки група от шофьори предварително се организират и вкупом отиват на място, където има дупка на пътя. Първият спира пред дупката, останалите, спират зад него и образуват „тапа” , която спира движението. Когато пристигнат пътните полицаи, този, който е пред дупката отказва да мине, докато кметът не му отговори, какво ще плати за ремонта ако следствие на дупката си повреди колата, или поеме отговорността ако вследствие на сътресението след време се почви повреда, която да причини пътен инцидент с последствия. Ако насилствено го преместят от там, цялата група се премества на друго място с дупка. Няколко такива групи за броени месеци са принудили местните власти да оправят и подържат пътищата в Андалусия.
Но именно заради шофьорите-простаци, такава инициатива няма да проработи в България. Преди да дойдат пътните полицаи, ще се намерят „изнервени” шофьори, които „нямат време за губене” и на бърза ръка ще разтурят тапата. Това може да проработи само там, където съществува солидарност за постигане на общи цели и се намират хора, които са готови да понесат неудобства в името на общата цел.
Деоуине, в няколко думи: Според мен нещата не могат да бъдат само черни и бели. Прагматизъм значи да търсиш оптималния вариант да се справиш с даден проблем. В случая на инициативата "СтопХам!" това е едно начало, а като почти всяко начало не могат да се очакват оптимални резултати. Също така съм съгласен, че от това, което може да бъде видяно в нета, личи и доза реваншизъм. Но също така силно впечатление прави и подкрепата, която бива изказвана от шофьори и други участници в движението. Че чак и бащицата ги похвалил
Някакси странно се е развило нашето общество - от ботуша на комунизма - до пълната еуфория на слободията по време на прехода. Сегашното положение на подобно на това на болимик - след зверски лишения идва прекомерно преяждане и организмът се срива. Трудно е, но с правилната диета може дори да имаш бъдеще. Много близък до мен човек беше години наред откровен простак по всички възможни дефиниции - при шофирането винаги се изпреварва, ленти се сменят през 30 секунди за да се преследва някаква пролука, разправии по светофарите, паркира се максимум на 10 метра от целта където и да е това. Животът на тези хора е доста стресиращ, дори возенето в кола с тях е напрягащо. Мога да кажа, че с мои усилия промяната е почти пълна. В момента никой не би познал предишния шофьор. Отне години, но не правораздаващите органи, институциите, илюминатите, промяната предизвиках АЗ.
За мен тук най-действащо е ФИЛМИРАНЕТО и качването му в нета! Масово хората (визирам и в България) не биха искали да попадат в светлините на прожекторите, да бъдат осмивани публично и т.н. Най-пресния пример е бентлито на Валери на инвалидното място наскоро - веднага тръгнаха да се оправдават, че не било вече тяхно, че не знам си какво... Едва ли скоро ще направи пак подобна глупост - за да не се злепостави пред обществото!
"Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. " Като сте изтипосали това предупреждение, а ви се обърна внимание неколкократно, че явното ви протеже, самонарекло се мики рурк, предизвиква позиви за повръщане, наистина ли държите да отврати и малкото стоици останали тук!?