Пътят е живот

Куфарите са стегнати. Сезонът на заминаването настъпва през септември с прощални сълзи и много километри далеч от България. За Костадин, Християна и Елисавета това означава еднопосочен билет до Мексико, където им предстои началото на нещо необикновено и мечтано от всеки.

Авантюрата е околосветско пътуване. Обиколка на стоп из тропиците и градските джунгли на Централна и Латинска Америка. Лична среща с екзотиката на един различен свят, описан с красиви пейзажи и изгаряща страст в романите на Кастенада, Ескивел, Фуентес, Маркес ...

Нещо като героят на Джак Керуак в "По пътя", който прекосява територията на САЩ - от Ню Йорк до Сан Франциско. Нашите пътешественици са си набелязали държавите по оста Мексико - Перу. Без никакви възражения по сентенцията на Керуак: "Пътят е живот". Костадин го нарича пътуване към себе си.

Точният маршрут още не е избистрен докрай, но със сигурност тримата другари ще спират по няколко седмици, за да работят като доброволци - най-вече в детски сиропиталища в Мексико, Перу, Гватемала, Никарагуа... Така се нарича и блогът им "Доброволци на път", където на три езика те ще описват приключенията си.

Кой знае - накрая може да натрупат материал за цяла книга. За сбъднатите мечти почти без пари и за едно широко скроено, любопитно и смело поколение българи. За това, че понякога е по-добре да се ориентираш от пътните табели или собствената интуицията, отколкото от насадения колективен разум на социалните порядки.

"Не си безсмъртен. Ако искаш да направиш нещо, дори да те е страх, не трябва да се отказваш, защото това е начинът да надрастеш себе си. Самопредизвикай се", съветва Християна, която е с най-голям опит в странстването. Била е по различни социални програми в Мозамбик, Норвегия, Швеция, Албания.

Внимавай какво си пожелаваш

Преди да ги помислите за луди или богати безделници, нека кажем, че Християна е психолог и социален работник, Ели работи в туристическа агенция, а Костадин отскоро е магистър по бизнес администрация, завършена в Испания.

"Не целим всички да ни разбират", казва Ели. Усмивката е единственият възможен отговор на недоверието и песимизма на околните. А на Запад "пътуването на живота" из различни кътчета на планетата е почти задължително за всеки. При някои продължава с години, дори все по-често странстващи другоземци минават през България - прашни и объркани.

За нашите герои първата спирка е Мексико. Всичко се променя, когато Костадин научава за примамливия полет Мадрид - Канкун срещу скромните и почти невероятни 150 евро. След няколко проби на негови приятели, докато учи в Испания, той се убеждава в постижимостта на мечтите. Започва да търси компания.

Момичетата в тройката се познават отдавна, дори си мислят точно за бягство в Мексико, така че не им трябва много време, за да отговорят на предложението. Набелязват отвъдокеанската дестинация преди година, докато вървят по Ел Камино и размишляват колко преходен, потребителски и затормозяващо сложен живот водим.

Купуват билетите, което значи - напускане на работа, преговори със семейството, търсене на доброволчески програми и начини на придвижване. Все сложни приготовления.

„Най-големият проблем бе свързан с намирането на информация", споделя Християна. Безкрайна размяна на имейли с НПО-та и фондации, търсещи доброволци за различни социални проекти, която все още продължава.

С визите ще се оправят на място, включително поради липсата на посолство на Колумбия в България, а за спането помагат CouchSurfing и добрата стара комбинация - палатка и спален чувал.

Бъдеще неизвестно

Неяснотите около пътешествието не притесняват тримата спътници. Никой от тях не си прави илюзии, че всичко ще е безоблачно и перфектно, особено когато им се наложи да пребродят едно от най-дивите и негостоприемни кътчета на планетата.

Най-големият ужас за Ели са комарите-кръвопийци, докато Християна гледа на тази напаст от позицията на човек, прекарал три пъти малария в Мозамбик. Сребърна вода и пелин (билка) са малка част от целия био- и фармацевтичен арсенал, който са помъкнали към другия край на света.

За по-любопитните ще кажем, че за маларията няма ваксина, а хапчетата срещу нея са с много странични ефекти, включително и халюцинации. Затова пък Костадин, Християна и Ели отметнали задължителния серум срещу жълта треска.

Пътуването ще е само на стоп, казва Костадин, тъй като с двете му спътнички разполагат с повече от ограничен бюджет. Ако се наложи, те са готови да се катерят, плуват и вървят пеша, покорявайки земите на древните маи, шоколада и лютите чушки.

Философията на стопаджията, продължава Християна, се състои единственото в позитивната нагласа. Да знаеш, че ще стигнеш - иначе по-добре не го прави. "На страха очите са големи. Тези неща изглеждат много по-различно, докато не ти се случат", обобщава тя.

Всички премеждия ще бъдат старателно описвани в дневници и след това публикувани на български, испански и английски език в блога „Доброволци на път". Той е създаден за успокоение на роднини и приятели, но после се ражда идеята за превръщането му в по-подробен приключенски блог, който да служи за вдъхновение и помощ.

Ако накрая очаквате happy end в цялата история, той звучи така - нашите авантюристи вече летят към Мексико. Обръщат нова страница. А на вас стиска ли ви?