Куфарите са стегнати. Сезонът на заминаването настъпва през септември с прощални сълзи и много километри далеч от България. За Костадин, Християна и Елисавета това означава еднопосочен билет до Мексико, където им предстои началото на нещо необикновено и мечтано от всеки.
Авантюрата е околосветско пътуване. Обиколка на стоп из тропиците и градските джунгли на Централна и Латинска Америка. Лична среща с екзотиката на един различен свят, описан с красиви пейзажи и изгаряща страст в романите на Кастенада, Ескивел, Фуентес, Маркес ...
Нещо като героят на Джак Керуак в "По пътя", който прекосява територията на САЩ - от Ню Йорк до Сан Франциско. Нашите пътешественици са си набелязали държавите по оста Мексико - Перу. Без никакви възражения по сентенцията на Керуак: "Пътят е живот". Костадин го нарича пътуване към себе си.
Точният маршрут още не е избистрен докрай, но със сигурност тримата другари ще спират по няколко седмици, за да работят като доброволци - най-вече в детски сиропиталища в Мексико, Перу, Гватемала, Никарагуа... Така се нарича и блогът им "Доброволци на път", където на три езика те ще описват приключенията си.
Кой знае - накрая може да натрупат материал за цяла книга. За сбъднатите мечти почти без пари и за едно широко скроено, любопитно и смело поколение българи. За това, че понякога е по-добре да се ориентираш от пътните табели или собствената интуицията, отколкото от насадения колективен разум на социалните порядки.
"Не си безсмъртен. Ако искаш да направиш нещо, дори да те е страх, не трябва да се отказваш, защото това е начинът да надрастеш себе си. Самопредизвикай се", съветва Християна, която е с най-голям опит в странстването. Била е по различни социални програми в Мозамбик, Норвегия, Швеция, Албания.
Внимавай какво си пожелаваш
Преди да ги помислите за луди или богати безделници, нека кажем, че Християна е психолог и социален работник, Ели работи в туристическа агенция, а Костадин отскоро е магистър по бизнес администрация, завършена в Испания.
"Не целим всички да ни разбират", казва Ели. Усмивката е единственият възможен отговор на недоверието и песимизма на околните. А на Запад "пътуването на живота" из различни кътчета на планетата е почти задължително за всеки. При някои продължава с години, дори все по-често странстващи другоземци минават през България - прашни и объркани.
За нашите герои първата спирка е Мексико. Всичко се променя, когато Костадин научава за примамливия полет Мадрид - Канкун срещу скромните и почти невероятни 150 евро. След няколко проби на негови приятели, докато учи в Испания, той се убеждава в постижимостта на мечтите. Започва да търси компания.
Момичетата в тройката се познават отдавна, дори си мислят точно за бягство в Мексико, така че не им трябва много време, за да отговорят на предложението. Набелязват отвъдокеанската дестинация преди година, докато вървят по Ел Камино и размишляват колко преходен, потребителски и затормозяващо сложен живот водим.
Купуват билетите, което значи - напускане на работа, преговори със семейството, търсене на доброволчески програми и начини на придвижване. Все сложни приготовления.
„Най-големият проблем бе свързан с намирането на информация", споделя Християна. Безкрайна размяна на имейли с НПО-та и фондации, търсещи доброволци за различни социални проекти, която все още продължава.
С визите ще се оправят на място, включително поради липсата на посолство на Колумбия в България, а за спането помагат CouchSurfing и добрата стара комбинация - палатка и спален чувал.
Бъдеще неизвестно
Неяснотите около пътешествието не притесняват тримата спътници. Никой от тях не си прави илюзии, че всичко ще е безоблачно и перфектно, особено когато им се наложи да пребродят едно от най-дивите и негостоприемни кътчета на планетата.
Най-големият ужас за Ели са комарите-кръвопийци, докато Християна гледа на тази напаст от позицията на човек, прекарал три пъти малария в Мозамбик. Сребърна вода и пелин (билка) са малка част от целия био- и фармацевтичен арсенал, който са помъкнали към другия край на света.
За по-любопитните ще кажем, че за маларията няма ваксина, а хапчетата срещу нея са с много странични ефекти, включително и халюцинации. Затова пък Костадин, Християна и Ели отметнали задължителния серум срещу жълта треска.
Пътуването ще е само на стоп, казва Костадин, тъй като с двете му спътнички разполагат с повече от ограничен бюджет. Ако се наложи, те са готови да се катерят, плуват и вървят пеша, покорявайки земите на древните маи, шоколада и лютите чушки.
Философията на стопаджията, продължава Християна, се състои единственото в позитивната нагласа. Да знаеш, че ще стигнеш - иначе по-добре не го прави. "На страха очите са големи. Тези неща изглеждат много по-различно, докато не ти се случат", обобщава тя.
Всички премеждия ще бъдат старателно описвани в дневници и след това публикувани на български, испански и английски език в блога „Доброволци на път". Той е създаден за успокоение на роднини и приятели, но после се ражда идеята за превръщането му в по-подробен приключенски блог, който да служи за вдъхновение и помощ.
Ако накрая очаквате happy end в цялата история, той звучи така - нашите авантюристи вече летят към Мексико. Обръщат нова страница. А на вас стиска ли ви?
Не да бъда негативен, ама допросот ми е : А разходите кой че плати. Дано не са сиропиталищата за малки сираци!
Кефя се на такива хора! Успех
Бобо, кое "сиропиталище за деца" ще дава пък пари за такива начинания?...Младежите ще пътуват на стоп, и са взели и палатки за всеки случай, и вместо първата реакция да е как ще навлязат в Колумбия, (една доказана опасна държава), ние мислим как щели да вземат пари от сиропиталищата...Успех им пожелавам, и да се върнат живи и здрави
Хората имаме нужда да доказваме на себе си и околните, че можем. Причините могат да са много и различни - от това да изглеждаме по-добре в собствените си очи до това да получим одобрение и възхищение. Често двете вървят ръка за ръка. Всеки избира как да прави това. Аз лично не бих избрал да пътувам на автостоп из Мексико, защото не е ясно дали изобщо ще излезеш жив и здрав оттам. Успех на нашите луди-млади!