В началото на кариерата си като проповедник Джим Джоунс (подобно много други бъдещи лидери на религиозни култове) е харизматичен и с идея как да превърне света в едно по-добро място.
Той привлича около себе си прокудени хора, отритнати от обществото и имащи нужда от подкрепа и опора. Другата група от хора, които стават част от вярното му паство, са онези, които искат да помагат на хората в нужда. Проповядва за равенство и расово браство, за интеграция на малцинствата и приемане на отритнатите - все идеи, които през 60-те в САЩ са скандални и на които се гледа като на комунизъм.
Неговата църква - Народният храм, била посветена да помага на бедните, да намира работа на безработните и да помага на бившите затворници и наркомани да вкарат живота си в релси.
Какво обаче става, за да се превърне този борец за доброто и за спасението на човешките души в деспотичен водач на религиозен култ, станал известен с масовото си самоубийство преди 40 години - на 18 ноември 1978 г.
Новият сериал на SundanceTV (съ-продуцент на който е Леонардо ди Каприо) отправя поглед към мотивацията на един от най-известните сектантски лидери в историята и прави равносметка на това, което днес хората наричат "Клането в Джоунстаун".
Чрез архивни кадри, по-голямата част от които са записани от самите членове на Народния храм, както и интервюта с оцелелите, Jonestown: Terror in the Jungle предлага зловещ, завладяващ поглед върху човека зад култа, който с действията си причинява смъртта над 900 души.
Документалната поредица от 4 епизода тръгва по следите на Джим Джоунс от ранното му детство в по-западналата част на Индиана, за да покаже едно самотно и неглижирано от родителите си дете, на което обаче от най-ранна детска възраст е повтаряно, че е велика душа и му предстоят дела, които ще го покрият със слава.
Още от малък той бил странно дете и другите стреняли от него, както и той от тях. Като тинейджър Джоунс не се интересувал от нормалните занимания на своите връстници, а посещавал различни църкви, очарован от контрола, който проповедниците имат върху паството си, от умелите им и въздействащи речи и от това как протича всичко в църквата.
Оттам насетне минисериалът показва възхода на младия проповедник, отделянето му в собствена църква и нейния постепенен упадък до ритуалното самоубийство, в което под нареждането на Джоунс 909 души доброволно поглъщат отрова.
Още на 16-годишна възраст започва да проповядва по улиците на черните и по-бедните квартали и изразявал силна симпатия към онеправданите и ощетените от обществото. Тогава се развила и вярата му в братството на народите без расизъм и без социално разделение. Впоследствие именно тази социалистическа идеология започва да измества вярата в Бог.
В средата на 50-те вече като пастор на Методистката църква Съмърсет в един не особено заможен бял квартал в Южен Индианаполис той започва да набира последователи, а през 1956-а вече започва да нарича дейността си движение, а църквата си - Народен храм. По това време вече е опиянен от идеята за собственото си величие и важност.
Джоунс се издига до глава на Комисията по човешките права в Индианаполис - пост, от който той може да проповядва левите си идеи още по-мащабно.
Тогава някъде обаче идва и видението му, че атомна бомба ще удари Америка около Средните щати. Това го накарало да започне да търси ново убежище за паството си. По време на едно от многото си пътувания той открива Гаяна - държава със социалистически режим, в която той се влюбил.
През 1965 г. Джоунс се мести заедно с 140 свои верни последователи в Калифорния, тъй като бил прочел в едно списание, че този район щял да бъде сигурен при евентуална ядрена атака. С няколко хитри хода и обединения с други църкви той успява да събере около себе си 2500 души. По това време вече той съвсем открито проповядва социализъм и кръщава хората в святото име на идеологията.
Той привличал хората със странни ритуали, твърдения, че може да лекува различни заболявания, включително и рак, говорел за свобода и за революция, която ще промени света.
Следвайки друг принцип на лявата идеология, Джоунс насърчава комуналния живот и жертва в името на "по-голямо добро". Според оцелелите след Клането от Джоунстаун обаче това не е мотивирано толкова от мечтите му за егалитарната утопия, колкото от желанието да приведат изцяло под свой контрол всички в паството си.
Той също така бил и голям привърженик на сексуалната свобода и чрез нея, колкото и парадоксално да звучи, контролирал голяма част от паството си. Той бил привърженик на брака, но открито критикувал всеки, който се противопоставя на сексуалната освободеност, особено сред общността, която ръководел. Безкомпромисно се ровел в сексуалния живот на последователите си и дори контролирал кога те могат да правят секс.
Той дори създава "комитет за планиране" от своите най-лоялни членове, които били натоварени да шпионират други членове на конгрегацията. А изоставянето на Народния храм се смятало за най-големия възможен грях, срещу който всички верни на Джоунс се борели с все сили.
През 1973 г. Джоунс решава да издигне своята визия за социалистическа утопия на следващото ниво като построи свой храм в Гаяна. С позволението на правителството той построил и "мечтания" от него град - Джоунстаун - комуна в джунглата, изградена от дърво, стари сандъци и ламарина, в която хората от паството трябвало да се трудят по цял ден, за да облагородят.
Мястото приличало повече на трудов лагер, отколкото на град, още по-малко на какъвто и да е рай. Освен за Джим Джоунс, който вече имал много по-голям контрол върху хората си и всички техни действия. Лагерът бил заобиколен от верни на него въоръжени мъже, който получавали всевъзможни привилегии над останалите членове на църквата.
Но скоро нещата излизат извън контрол и много от загрижените семейства на членовете на Народния храм започват да искат от правителството в САЩ да се намеси. Резултатът е делегация, водена от конгресмена Лио Райън, която била изпратена в южноамериканската страна, за да разследва какво се случва в комуната Джоунстаун.
Веднага след посещението си на комуната, когато делегацията вече се качвала в самолета, с който да се придвижи обратно към столицата на Гаяна, срещу машината се открива огън. Конгресменът и още четирима души биват убити, а много от другите в групата са ранени. Самолетът все пак успява да излети, а за Джоунстаун настава време за смърт.
Джим Джоунс събира цялото си паство и обяснява плана за действие - заплахата, че властите от САЩ ще дойдат срещу тях, за да ги унищожат, а те трябва да отговорят с ритуално самоубийство като знак на революцията. Той ги бил подготвял от години за онова, което наричал "революционно самоубийство", а паството дори периодично правело репетиции за това събитие.
Подправена с цианид разхладителна напитка била поднесена на всички, а онези, които се разубеждавали и не искали да я изпият били застреляни. Майки давали от нея на децата си, гледайки ги как умират.
От приблизително 1100-те души, които се предполага, че са били в Джоунстаун в онзи момент, загиват малко над 900. Мъртъв е открит и Джоунс с прострелна рана в главата. Не е ясно дали Джоунс се е застрелял сам или някой му е помогнал.
Останалите се спасяват в джунглата, а сега част от тях разказват спомените и преживяванията си пред документалната поредица. Тя ще се появи по SundanceTV на 19 октомври и ще се излъчва всеки понеделник в САЩ.
И до днес обаче самото име Джоунстаун остава като символ на това, което може да причини един умен и харизматичен човек, проповадяващ "свят пък към спасение".
СМЪРТТА Е КРАЙНАТА СПИРКА на социализма и изобщо на всички левичарски теории. В момента Неомарксизма тласка цялото Човечество към гибел.