Кога за последно сте виждали бродерия? Може би по сергиите около храм-паметника „Св. Александър Невски" в София? Антикварните магазини? Наследствената къща в провинцията? Бродериите изчезнаха от холните маси, стъклата на прозорците и дрехите, но за сметка на това се завърнаха в изкуството. И то със звук, също толкова красив като самите тях.
Да, бродериите наистина имат мелодия - това доказва проектът Soundweaving на текстилния дизайнер Жанет Сирмай от Унгария, студент от Университета по изкуства и дизайн "Мохой-Над" в Будапеща. Така шевиците са вкарани в непозната функция, няма да сгрешим, ако кажем и неподозирана - бродерията като партитура, шевовете като ноти.
Защо бродерии?
„Когато по-рано танцувах във фолклорна група, носех традиционни носии с шевици. Много ми харесаха, а след това се запалих още повече, когато обикаляхме села в Унгария, за да издирваме ръкоделия върху ризи, рокли, възглавници и т.н.", разказва Жанет с широка усмивка, защото освен съвременен артист, тя е част от етнографско дружество, от любов към унгарската култура и бит.
Според нея проектът Soundweaving представя както самата нея, така и културното наследство на Унгария. Първоначално преподавателите й не приемат радушно проекта за музикалните шевици, но след това Жанет получава високи оценки както на родна земя, така и по фестивали, изложения и медии в Германия, Австрия, Полша и САЩ.
„Много хора ми казват, че и в България има подобни шевици и бродерии", допълва унгарката, която за първи път е у нас, в Пловдив. Тя участва в основната изложба на фестивала за дизайн и визуална култура One Design Week - Being Post-Digital.
Откриваме я на втория етаж на Градската художествена галерия, където ни насочват още на входа - около висящите от тавана текстилни принтове, „избродирани" с лазер - по-мащабната и скъпа част от нейната инсталация, която неизбежно първо хваща окото на посетителите. Разходката около ефирните бели пана от плат определено успокоява, но тишината е предвидена да не присъства.
Жанет е там през цялото време, готова да обясни на хората какво виждат и да им покаже как работи по-интересното в нейната изложба - малките латерни, които превръщат кръстосания бод в мелодия.
В основата на магията е т.нар. музикален плейър с перфокарта - мъничко устройство с трансмисионни гребени - клавиши.
Задвижва се механично - с въртене - и в двете посоки, ако искате да „превъртите" мелодията наопаки. Всеки бод върху хартията означава нота. Както може да се досетите, цялата изработка е ръчна - „звуците" са внимателно перфорирани от Жанет, което отстрани изглежда като колосално усилие за търпеливите и нещо абсолютно невъзможно за нерваците. За нея обаче заниманието е приятно.
Всъщност, този метод не е нов - перфолинии с различни мотиви отдавна се използват в текстилната индустрия, като се поставят върху плата, а след това шевните машини вършат останалото със студена безпогрешност. "На подобен принцип работи и ранният модел на компютрите IBM", допълва Жанет.
Няколко в едно
Определено се иска въображение и творческа смелост, за да вдъхнеш нов живот на бродерията в съвременното изкуство и днешната дигитална ера - не сблъсък, а сливане на два свята. „Обикновено съвременното изкуство е нещо далечно за зрителя, нещо непонятно, а аз исках да включа хората, да им дам възможност за контакт", коментира Жанет.
Когато чуват песента на шевиците изпод собствените им пръсти, повечето посетители реагират първоначално предпазливо - прозвучават първите плахи акорди, а след това мелодиите стават цялостни. В проекта се включва и композиторът Билан Таркани-Ковач, който разработва трансформацията на 11 традиционни песни от Унгария за възпроизвеждане от хартия, включително и унгарска детска песен.
Жанет признава, че в началото й е много трудно да адаптира шевовете в ноти, затова с помощта на Ковач разработват 1-минутни версии на мелодиите. „Всъщност, композирането и дизайна на бродерии имат много общо - като логика, подредба, геометрия, ако щете ", изтъква Жанет.
Завършването на Soundweaving отнема около година.
Миналата година проектът е представен на Viena Design Weeek. Гостувал е в Германия, Полша и други европейски държави, а следващата дестинация вероятно ще е Дубай. Жанет и колегата й Билан не са очаквали толкова позитивна реакция. „Нямам търпение да видя какво ще се получи с арабските шевици и бродерии", коментира Жанет.
Нейният проект изглежда локален, а не е. Затова е интересно да се "чуят" още повече шевици.
