Заложническата криза в Гладбек: Когато медиите отидоха твърде далеч

Преди 30 години Западна Германия става свидетел на драматична ситуация със заложници, която започва с неуспешен опит за банков обир и приключва 54 часа по-късно с престрелка на магистрала.

След като кризата отминава, медиите в страната са подложени на критики за това до какви крайности са стигнали при нейното отразяване. За мнозина един конкретен журналист е отишъл твърде далеч, след като в един момент дори е бил в колата на похитителите и ги е упътвал как да се измъкнат.

Заложническата драма от Гладбек все още се помни в Германия поради ред причини. Заради смъртта на двама млади заложници. Заради това, че полицията позволява положението да излезе извън контрол. И, разбира се, заради медиите, които получават невиждан достъп до развиващо се пред очите им престъпление, а с действията си вероятно пречат на властите да сложат край на преследването.

Всичко започва с опит за банков обир в Гладбек – град, намиращ се в северната част на Рурската област в тогавашната Западна Германия.

На 16 август 1988 г. криминално проявените Дитер Деговски и Ханс-Юрген Рьоснер влизат в клон на немска банка в града и заплашват служителите с пистолетите си. По това време в банката няма клиенти, тъй като тя все още не е отворена. Минути след обирджиите пристига и полицията.

Властите започват преговори с двамата въоръжени мъже. Те се проточват през по-голямата част от деня. Деговски и Рьоснер искат да получат кола, с която да се избягат, както и няколкостотин хиляди германски марки в кеш. Исканията им са изпълнени и те потеглят като взимат със себе си двама заложници - служители на банката.

Обирджиите, превърнали се в похитители, карат без ясна цел и посока. В един момент спират, за да вземат със себе си приятелката на Рьоснер. Рано следобед на следващия ден те спират колата в предградие на Бремен – на около 230 км от Гладбек.

Там правят няколко неуспешни опита да наемат друга кола. В крайна сметка решават да похитят автобус, в който има над 30 пътници. Журналисти изпълват автобусната спирка, за да отразят случващото се. Някои дори са допуснати до автобуса, за да направят снимки от вътрешността му. Рьоснер застава пред камерите до автобуса за импровизирана пресконференция. През цялото време в ръката си държи пистолет.

По време на разговора си с медиите похитителят Рьоснер казва, че е готов да приключи всичко и пъха пистолета си в собствената си уста.

Отвлеченият автобус поема в посока Хамбург. Спира за кратко на бензиностанция на магистралата. Там двамата заложници от банката най-накрая са освободени, а приятелката на Рьоснер – Марион Льоблих, отива до тоалетната.

Изнервените полицаи тук правят първата си грешка. Те задържат Льоблих, когато тя излиза от тоалетната. Деговски осъзнава, че нещо я спира да се върне в автобуса, и заради това отправя ултиматум към властите – да освободят Льоблих в следващите пет минути или той ще застреля един от пътниците в автобуса.

Полицията не изпълнява искането му в срок, при което Деговски застрелва в главата 15-годшното момче Еманюел ди Джорджи, който умира от кръвозагуба.

Автобусът потегля отново. Рано сутринта на следващия ден преминава границата с Холандия. Там похитителите го оставят и се прехвърлят в кола, осигурена им от германската полиция. Със себе си взимат двама от пътниците от автобуса за заложници – 18-годишните Зилке Бишоф и Инес Фойтле.

Малко след 7 ч. групата се връща отново в Западна Германия.

Милиони телевизионни зрители в страната наблюдават цялата заложническа криза със затаен дъх. Един човек обаче е изпуснал всичко. Заложническата криза е съвпаднала с почивните дни на журналиста Удо Рьобел. През тези 48 часа той не е гледал телевизия, нито е слушал радио. Няма никаква идея за голямата история, която е приковала вниманието на цялата страна.

Рьобел разбира за случващото се, едва когато влиза в кафенето на своя тенис клуб. Това се случва в същата сутрин, в която похитителите и техните заложници минават отново границата с новата си кола.

Журналистът веднага потегля към офиса на таблоида Express, в който работи, спокоен, че няма да се тревожи цял ден за измислянето на интересна новина. Това, което не подозира, е, че скоро ще се превърне в част от историята.

Малко след като той пристига в офиса си, негов колега го информира, че БМВ-то на похитителите е паркирано отвън – в центъра на Кьолн. Рьобел бързо тича по стълбите и намира колата насред улицата.

Вътре в нея са петимата изтощени участници в заложническата криза – зад волана е Ханс-Юрген Рьоснер, отново с пистолет в ръка; до него е приятелката му Марион Льоблих, а отзад са двете заложнички – Зилке Бишоф и Инес Фойтле. Дитер Деговски стои между двете, също въоръжен с пистолет.

Десетки журналисти и зяпачи обграждат колата. Те се опитват да промушат микрофоните и обективете на камерите и фотоапаратите си през отворените прозорци на автомобила. Взетата за заложник Зилке Бишоф отговаря на журналистически въпроси с опрян в гърлото пистолет.

Деговски, видимо повлиян от бирата и хапчетата, с които се държи буден, се хвали, че вече е убил човек. Рьоснер отново повтаря, че той и съучастникът му нямат намерение да се предават.

В тази ситуация не по-малко стряскащ е подходът на представителите на медиите. Фотограф пристига и спокойно започва да разгъва статива си, за да си осигури най-добрия ъгъл за снимка. Телевизионен репортер забелязва, че Деговски държи пистолета в скута си и пита своя оператор дали нямат нужда похитителят да е насочил оръжието към главата на заложничката си.

Етичните граници сякаш са се изпарили.

Един от събралите се на мястото журналисти сякаш вече е успял да осъществи контакт с похитителите. 30-годишният мъж е Удо Рьобел, който по-рано същият ден е разбрал за случая. Той не само разговаря с Рьоснер и Деговски, но и избутва колегите си, които се опитват да отидат твърде близо до автомобила. Години по-късно разказва, че в онзи момент е разбрал колко влошено е психическото състояние на похитителите и колко опасна е станала ситуацията.

Шофьорът Рьоснер наистина е изнервен. Камерите го записват как в един момент слиза от автомобила и насочва оръжието си към събралата се тълпа.

Медии и зяпачи обграждат колата на похитителите в Кьолн.

Той пита Рьобел кой е най-бързият път до магистралата. Казва, че ако не се измъкнат бързо, Деговски може да направи нещо непредвидено. Журналистът започва да обяснява какъв е маршрутът, но похитителят вече няма търпението да слуша или помни.

„Защо не се качиш и не ни покажеш пътя?“, пита Рьоснер.

Рьобел е изправен пред тежко решение. От една страна чувства, че има някаква отговорност в ситуацията, която става все по-непредсказуема. Говори му и репортерският инстинкт – че иска тази история и тя е в ръцете му.

Така журналистът решава да се качи в колата. Сяда до отвлечената Зилке Бишоф. Автомобилът бавно минава покрай насъбралата се тълпа.

Рьобел опитва да подхване разговор, тъй като мисли, че в предоставената от полицията кола са поставени подслушвателни устройства. Надява се да накара похитителите да кажат нещо, което да е от полза на властите. Деговски обаче насочва пистолета си към него и му казва да мълчи.

Журналистът е в автомобила около 40 минути. Свалят го на бензиностанция на магистралата. Пристига телевизионен екип, който се опитва да вземе интервю от Рьобел. Той обаче едва в този момент осъзнава, че е бил на крачка от смъртта.

Заложническата драма достига до своя кървав финал на няколко километра от бензиностанцията, отново на магистралата. Минали са 54 часа от началото на случая.

Полицаите най-накрая получават заповед да се намесят. Автомобилът на похитителите е ударен странично, започва престрелка. Рьоснер и Деговски в крайна сметка са арестувани, заловена е и приятелката на Рьоснер – Марион Льоблих. Едното отвлечено момиче – Инес Фойтле, е успяло да се скрие в канавка край пътя.

Животът си губи другата заложничка - 18-годишната Зилке Бишоф. Тя е стажант в адвокатска кантора в Бремен. В деня на отвличането на автобуса свършва работа по-рано от Инес и решава да я изчака, за да се приберат двете заедно. Така се превръща в заложник на двамата бегълци.

Бишоф умира след огнестрелна рана в гърдите й, дело на Рьоснер.

Журналистът Удо Рьобел разбира за случилото се, докато се намира в близко полицейско управление. Минути по-рано той е стоял до момичето в колата на похитителите.

Репортерът се връща в офиса си и пише запомняща се история от първо лице за случилото се през последните часове. Но и до днес се презира за това, че е опитал да разкаже случилото се през последните минути от живота на Зилке Бишоф. Според него с това е прекалил с „медийното воайорство“.

За извършените от тях престъпления Рьоснер и Деговски получават доживотни присъди.

Няколко години по-късно съдията, който води делото, се озовава заедно с Рьобел на среща в местна полицейска академия. Журналистът признава пред събралите се хора, че по време на кризата в Гладбек е прекрачил границата и това не трябва да се повтаря никога отново.

Съдията обаче се обръща към него и му казва, че по негово мнение Рьобел е предотвратил касапница. Според магистрата ако журналистът не се беше качил в автомобила, то ситуацията в Кьолн е щяла да излезе извън контрол.

Не всички обаче гледат с добро око на стореното от Рьобел. Особено с оглед на това как заради действията му през онзи ден той получава предложение за работа в един от най-големите таблоиди в Германия – Bild am Sonntag. По-късно става заместник-главен редактор на неговия сестрински вестник Bild.

Случилото се около кризата от Гладбек има своето отражение върху медиите в страната. Германският Съвет по печата пренаписва своите правила, за да стане напълно ясно, че не е разрешено на журналисти да интервюират престъпници, докато престъплението все още се извършва.

Що се отнася до главните герои в тази история, Дитер Деговски вече е на свобода и живее в анонимност. Освободен е през февруари 2018 г. и получава нова самоличност. Марион Льоблих е осъдена на 9 години затвор, от които излежава шест. Ханс-Юрген Рьоснер все още е зад решетките.

А репортерът Рьобел години наред живее със съмненията за това дали е постъпил правилно или не.

„Питах се дали бях репортера от Ада, или просто човешко същество, което се опитва да помогне на двете момичета. Това беше труден за отговаряне въпрос, но след като поех отговорност за случилото се, предполагам бях и двете“, разказва днес журналистът.

За него в онзи миг той е бил човекът, който се е опитвал да укроти ситуацията, но също така и зареденият с адреналин репортер, попаднал на историята на живота си.