В живота на Пабло Неруда има тъмно петно, което никоя от многото му награди и титли не може да заличи. Това е тайната история на неговата дъщеря Малва Марина Тринидад Рейес, която е страдала от хидроцефалия и е починала на 8-годишна възраст в Холандия.
Детето е единственият потомък на чилийския поет и е родено през първия му брак, който е с Мария Антония "Марика" Хагенар.
Неруда или Рикардо Нефтали Рейес Басолато, ако използваме официалното му име по паспорт, е почитам в родното си Чили както заради социалистическите си и политически идеи, така и заради творбите си.
И все пак той отказва да даде на Хагенар пари, необходими за грижите на детето.
Отказва и да го вижда, когато то е само на 2 години. По-късно не урежда и безопасното им заминаване от Европа по време на Втората световна война.
Дали фактът, че вече знаете това, ще ви накара да възприемате различно Неруда - човек, положил особени усилия, за да помага при спасяването на републиканци, бягащи от Испания след победата на националистите през 1939-а?
Антонио Рейналдос, чилийски журналист, който живее в Холандия от 80-те години и спомага за намирането на гроба на Малва Марина, не смята така. Според него не е честно да съдим Неруда със съвременните разбирания.
Фактите около пазената в тайна дъщеря на Неруда започват да излизат на бял свят преди около 15 години и социалните мрежи оттогава само засилват обществения интерес към тази тема.
Историята започва в Индонезия на 6 декември 1930-а. Младият Неруда тогава е почетен консул на Чили на остров Ява. Той живее в почти пълна мизерия, но амбициите му вече са неограничени. Там в местния тенис-клуб той среща Марика Хагенар, дъщеря на холандски колонисти, отдавна установили се в региона.
Тя живее с майка си - баща й и двамата й братя са мъртви. Вероятно е останала очарована от обещанията на дипломата да разшири нейните хоризонти, но чарът се изпарява бързо.
Марука, както я нарича Пабло, винаги общува с него на английски, както прави и когато по-късно с години му пише, напразно молейки "нейното скъпо прасе" да прати на дъщеря й хранителни рациони. Единствените мили думи, които Неруда изглежда пише за Марука, са до неговия близък приятел - поета Хектор Еанди.
На него той съобщава за брака си с Марука и живота им в Индонезия, където те лежат "на пясъка, докато гледаме черния остров Суматра, и подземния вулкан Кракатау."
Марука се мести с Неруда в столицата Сантяго в Чили, но не се вписва в средата там.
Двамата пътуват до Буенос Айрес, където Неруда е аташе, позиция, която му позволява да се среща с испанци като поета Федерико Гарсия Лорка.
През юни 1934-а Неруда заминава за Мадрид, където е назначен за културно аташе на Чили. Там той публикува някои от творбите си и среща Делия дел Кари, богата, свободомислеща аржентинска колумнистка, която в последствие става негова втора жена. Но през август същата година Марика ражда момиче. Детето много прилича на баща си с изключение на подутата й от хидроцефалията глава.
Поетът Висенте Александре по-късно описва как Неруда първоначално с гордост показва дъщеря си. Той обаче започва да се дистанцира емоционално скоро след раждането и след около месец описва Малва Марина пред аржентинска приятелка на име Сара Торну като "крайно абсурдно създание" и "трикилограмов вампир."
Двамата с Марука, пише той, са прекарали седмици в опити да хранят детето и да го приспиват, или да купуват "отвратителни" ортопедични обувки и медицински приспособления.
"Можеш да си представиш страданията ми", пише той.
Малва продължава да расте, но не й е писано да оцелее. Тя не може да ходи, нито да говори, а само тихо мънка. Лорка я описва в стихотворение, което мадридският ежедневник ABC открива през 1984-а:
Малва Марина, кой би могъл да те види
Делфин на любовта в стари вълни,
Когато валсът на твоята Америка разкрива
На смъртен гълъб отровата и кръвта!
Гражданската война избухва в Испания през юли 1936-а. Бомбардировки удрят Мадрид, Лорка е убит, а комунистически бригади пристигат, за да помагат на граждански милиции да отбраняват Републиката. Неруда се вдъхновява и пише España en el corazón ("Испания в нашите сърца").
На 12 октомври 1936-а той присъства на поклонение в Куенка, където чете своята Canto a las madres de los milicianos muertos ("Песен за майките на загиналите бойци"). Творбата е възхитителна и трогателна за разлика от безразличието му към жена му и детето му.
На 8 ноември Неруда и Хагенар се разделят и той вижда за последен път Малва.
С Делия дел Карил той заминава за Барселона, после за Париж. Вероятно там започват дългите години на отрицание, лъжа и тайни, които продължават не без съучастничеството на литературните му поклонници и чилийската комунистическа партия.
Неруда е твърде зает да се бори за човечеството, твърди масовата теза, за да се грижи за едно конкретно момиче. И, естествено, не е лесно да се изпращат пари във военни времена.
На практика обаче няма доказателства дори да е опитвал да го прави.
Марика и нейната дъщеря се установяват в Хага. Антонио Рейналдос коментира, че с помощта на членове на църквата на Християнската наука тя намира на Малва детска ясла там като я поверява на грижите на Хендрик Юлсинг и Гердина Сиркс. Те имат две други деца.
Неруда така и никога не отговаря на молбите на Марика за пари: $100 на месец.
Медицинска сестра, която помага на семейство Юлсинг, споделя, че Марика е плащала изцяло за грижите за детето и го е посещавала всеки месец.
Изучаващите творчеството на Неруда виждат ненавист в стиховете му към майчинската фигура и интерпретират една конкретна творба - Maternidad ("Майчинство") - като обвинение към Марика за състоянието на дъщеря им.
Малва Марина умира на 2 март 1943-а. Неруда е информиран с телеграма, която получава в Мексико, но така и не отговаря. Детето изобщо не се упоменава в мемоарите му и той никога не посвещава дори и един ред от стиховете си на нея, с изключение на самосъжалителната алюзия в Enfermedades en mi casa ("Болестите в моя дом").
Марика от своя страна постепенно изчезва от живота на Неруда, тъй като спира да му пише за помощ.
Рейналдос казва, че тя е "изживяла остатъка от живота си в самота и тревоги. Проследих всичките й писма, всичките датирани в стаи под наем и страноприемници". Тя умира в Хага през 1965-а.
Рейналдос приписва безразличието на Неруда на леко детински страх и липсата на съчувствие към Марика. Бракът им е бил "обречен", казва той. "Не е имало силна любов, или дори голяма романтика". Неруда, допълва журналистът, не бива нито да бъде идолизиран в наши дни, нито презиран. Той е бил просто човек, обикновен човек.
