Буквално дни преди Нова година Иран пламна в протести. Уличните размирици се разпространиха бързо из цялата страна, а правителството се оказа напълно неподготвено за извънредната ситуация.
Една от причините, поради които никой не успя да предвиди изблика на напрежение, е свързана с това, че днешният протест няма нищо общо с последното голямо вълнение в Иран от 2009 г. Разликите са видими както в мащабите, така и в ръководството и целите на протестите.
Нещо повече: движещите сили на сегашните демонстрации произхождат от сегмент на населението, което рядко попада в политическите процеси на Иран през последните две десетилетия.
На улиците излязоха хората, които или никога не са вярвали, или отдавна са загубили надежда в обещанията за истинска промяна чрез реформи.
Приликите между днешната ситуация и въстанието от 2009 г. са доста ограничени. Въпреки бързото разпространение на недоволството - обхватът на размириците от 2017/2018 г. все още е твърде скромен, за да се сравнява с бунтовете след фалшифицираните избори от 2009 г.
Тогава над 1 милион души излязоха по улиците на Техеран, за да покажат възмущението си от изборния резултат. Макар че днешните протести са доста взривоопасни, все още към тях не са се присъединили повече от няколко хиляди души във всяко отделно населено място.
Протестите от 2009 г. имаха и много специфични цели, поне в началото. Недоволството беше предизвикано от съмненията за измама по време на президентските избори, а протестиращите настояваха за повторно преброяване на вота. Протестите имаха и много силно лидерство в лицето на тогавашните кандидат-президенти Мир Хосеин Мусави и Мехди Каруби. Именно те осигуриха така необходимата организация на протестното движение.
Това, което се случва днес в Иран, изглежда много по-спорадично вълнение, няма ясно изразено ръководство, а целите на движението сякаш се променят всеки ден.
Първите признаци на недоволство възникнаха в Машхад по инициатива на религиозни хардлайнери, които се опитваха да се възползват от легитимния гняв на населението заради икономическите трудности в Иран. Крайната им цел всъщност е натрупването на политическо предимство срещу правителството на Хасан Рухани, считано за "твърде умерено".
Консервативните крила в Иран обаче много бързо изгубиха контрол върху протестиращите - социалните послания откриха много по-силен резонанс сред широка маса от населението. Гневът заради корупцията и снижаващия се стандарт на живот внезапно отстъпиха място на много по-остри политически слогани: "Смърт на диктатора" и "Долу Ислямската република".
Надигането на протеста се оказа напълно изненадващо за иранските реформатори. Опозиционни лидери като Мусави, Каруби и бившият президент Мохамед Хатами твърдят, че нямат нищо общо с организацията на протестите. До момента нито един влиятелен реформистки лидер не е подкрепил уличните демонстрации. Някои активисти дори се изказаха срещу подстрекателите на напрежението, заради което 10 души загубиха живота си.
Тази ситуация няма прецедент в новата политическа история на Иран.
Вероятно сред протестиращите има и разочаровани поддръжници на президента Хасан Рухани. Само преди 7 месеца обаче той беше преизбран с 57% от гласовете на избирателите, и то при висока активност от 70 на сто. Това подсказва, че ядрото на демонстрантите идва от съвсем различна среда.
Крайните им призиви за смяна на режима в Иран предполагат, че протестиращите принадлежат на онази част от населението, която предпочита да не гласува, не вярва във възможността за мирна реформа на системата и в крайна сметка няма надежда в идеята за постепенна промяна.
Добавете към тях онези, които са на улицата заради бедността, икономическото отчаяние и унижението от режима, и вероятно ще получите сравнително ясен профил на протестиращия човек в Иран.
Голяма част от анализаторите пропускат да следят процесите в тези сегменти от населението, защото те просто нямаха съществено значение за политическата промяна в Иран в последните десетилетия. Нямаше и белези да са способни да организират протести от подобен мащаб.
И тъкмо защото става дума за нов феномен, става още по-трудно да се предвиди как ще се развият тези протести, как лидерите им ще реагират на насилствените мерки от страна на властите и т.н.
Протестите през 2009 г. бяха потиснати с цената на пролята кръв и тежки нарушения на човешките права.
Възможно е Хасан Рухани да се възползва от напрежението за собствените си цели и дори да ги превърне в повод за удар срещу хардлайнерите. Възможно е властите да си "купуват" време, защото все още не са измислили стратегия за потушаване на напрежението от страна на пласт от населението, който винаги досега е бил пренебрегван.
Новогодишните протести в Иран обаче показват, че политическата арена е разтърсена из основи от недоволството на хората, които искат промяна извън обещанията за плавна реформа.
