Той е американски турист и държи да си направи сто селфита на седалките на един ретро-Шевролет. За него да се потопи в атмосферата на 50-те години е твърде опияняващо. Местните хора обаче имат други проблеми, особено след идването на Доналд Тръмп на власт. Смяната на американския президент виси като дамоклев меч над бъдещето на Куба - една разделена страна, където уж всички трябва да са по социалистически равни, а в действителност различията стават все повече.
Едни трупат бясно пачки благодарение на възкръсналия туризъм, а други се задоволяват с всекидневната порция от ориз с боб, която се пада на по-голямата част от населението. Цените на услугите, свързани с туризма са се повишили по-няколко пъти: хотели, таксита, ресторанти. Заетите в бранша взимат и сериозни бакшиши, а много от емигриралите кубинци в Маями вложиха пари в този бизнес в родината.
Заплати от по 30 евро на месец
Но 70 процента от кубинците са държавни служители, техните заплати са си все същите и те са принудени да стягат колата, като възнагражденията им са около 30 евро на месец, а купоните за храна все не достигат.
След сближаването с Америка благодарение на на Барак Обама американските туристи нахлуха в Куба и регистрираха бум на туризма. Само това държи изстрадалия бюджет на страната, като БВП е паднал от 4,4 през 2015 до 0,9 през 2016 година.
Икономика на ръба на оцеляването
Лошата икономическа ситуация е свързана и с кризата, която парализира Венецуела и Бразилия, с каоито кубинският режим търгуваше с лекарства. Каракас осигурава две трети от енергийните нужди на страната, а сега доставките са силно намалени. Остава търговският обмен със САЩ, които доставят хранителни продукти. Но в момента Куба не е приоритет за Белия дом.
За новия американски президент, Фидел Кастро бе "брутален диктатор". Тръмп иска радикална промяна от Раул Кастро, който защитавайки революционните ценности, не е готов да я направи. Но Тръмп все пак е бизнесмен и знае, че в Куба има терен за успешен бизнес. Засега обаче ембаргото остава. Както и опасенията, че споразумението за 20 хиляди входни визи за САЩ може да отпадне.
В Хавана кубинците живеят с надежда, дори и да не се възползват директно от Дисниленда, в който са се превърнали улиците на града. Има туристи, движение, малко повече работа. Старият град е възвърнал своя позабравен чар, но с идването на тълпите се губи спонтанността и спокойствието. Тихите улички и спокойните ресторантчета сега са пълни с народ. Амбулатни търговци предлагат пури и виагра на улицата.
Нощем новата кубинска буржоазия опитва от забранения плод на консуматорството, като се смесва с туристите в модерните заведения. Те също носят маркови дрехи и имат телефони последен модел. Сякаш карибския комунизъм се опитва да излезе от сивотата. Това се вижда най-вече при по-бунтарски настроените младежи, които бивакуват до зори на плажа, свирейки модерни стилове музика.
Наличието на Интернет, макар и на висока цена - осем лева за два часа, също променя сериозно нещата. Хора на всяка възраст се опитват да се доближат до останалата част от света, от който са се чувствали изолирани.
Идва ли краят на фамилията Кастро?
Но тема табу остава смяната на властта, която рано или късно ще настъпи. На 28 февруари 2018 година почти 86-годишният Раул Кастро ще завърши вторият си мандат и ще трябва да остави президентството. Поне така обяви официално самият той. Но абдикацията му не означава, че напълно ще напусне властта. Поне до 2021 година той ще запази длъжността генерален секретар на партията, институцията, която заедно с военната върхушка регулира живота в страната. В действителност Раул, който в началото изглеждаше безлична фигура, в дългосрочен план пощаза реформаторски дух за разлика от идеологически по-обременения си брат.
Една от любимите му шеги е "в Куба има комунистическа партия на Фидел и моята, която може да наречете както си искате". Но за кубинците той е лидерът, който иска, но не може. Раул Кастро започна процес на либерализация и вдигна леко стандарта на живот, но така и не поведе страната по пътя към демокрацията. Новият изборен закон, според който президентът ще се избира от народа, остава нереализиран.
Със сигурност ще се появят нови лица и от от първото поколение, което не се борило за революцията. Един от топ кандидатите за президентството е електронният инженер Мигел Диаз Канел, настоящ номер две след Раул. Той е партиец с човешко лице, който се опитва да бъде по-гъвкав. Той има нужния управленски опит и не се възприема като идеологически обременен. Единственият му реален недостатък е, че поради младата си възраст не се е борил за революцията. Това може да накара Раул да му сложи за партиен секретар 86-годишният Хосе Рамон Мачадо Вентура - другият вицепрезидент. Един президент и друг партиен секретар би било нечувано за Куба, която винаги досега е била управлявана от един лидер.
Но най-опасния противник на Канел е генерал Алехандро Кастро Еспин, 52-годишен с военен опит в Ангола и настоящ шеф на разузнаването във вътрешното министерство. И най-вече син на Раул, третото от четирите му деца и единственото момче. Това би било династично решение, под знака на фамилията, но няма да бъде възприето добре от централния комитет.
В полза на неговата кандидатура са кампаниите срещу корупцията, ролята в разведряването на отношенията с Обама и близостта му с международния бизнес. Но по време на управлението на Буш - младши той написа памфлет срещу американския империализъм, под заглавие "Империята на злото". Кой знае дали Тръмп е могъл да го прочете.
