Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво търси Китай на Луната?

Ще научим повече за мистериозния спътник на Земята Снимка: China Xinhua News
Ще научим повече за мистериозния спътник на Земята

Китайският космически кораб "Чанъе-4" вече успешно кацна на обратната страна на Луната. Това е първата успешна мисия от този род, но тя носи със себе си и много въпросителни. Какво ще научи Китай, а оттам и света за тъмната страна на Луната и какво точно е предназначението на "Чанъе-4"?

Ще научи повече за историята на Луната

Никоя космическа мисия до момента не е изследвала тъмната страна от повърхността й. Това е първият ни шанс да проучим мистериозния естествен сателит на Земята. Страната, която никога не се вижда от нашата гледна точка, има някои значителни разлики с "лицето", което почти непрекъснато наблюдаваме.

Обратната страна има по-дебела и по-стара обвивка, която е надупчена от повече кратери. Освен това има много по-малко от тъмните базалтови "морета".

"Чанъе" кацна на място, познато като кратера Фон Карман с размер от 180 км, разположен в далечната част на южното полукълбо. Но Фон Карман се намира в далеч по-дълбок кратер, издълбан в Луната - кратера Айткен на Южния лунен полюс.

Той е най-старият, най-големият и най-дълбок басейн от този род на Луната. Формирал се е когато астероид, може би около 500 км в диаметър или дори повече, се е сблъскал със сателита преди милиарди години. Сблъсъкът е бил толкова мощен, че се смята, че е пробил през външния слой на Луната и е стигнал до мантията.

Една от целите на китайската мисия е да проучи мантията точно на мястото на колизията. Това ще осигури повече информация за вътрешната структура и историята на Луната. Данни от други космически мисии показват, че структурата на Айткен действително е по-различна. Да се изследва мантията е един от начините да се разбере на какво се дължат разликите.

Роувърът ще използва панорамната си камера, за да индентифицира интересни локации, а с инфрачервения си спектометър ще проучва минералите на дъното на кратера. Допълнителни инструменти ще му позволят да изследва на плитко под повърхността - на дълбочина от около 100 м. Така ще получим повече данни за лунния реголит - пластът от надробени скали и прах, който образува повърхностния слой.

След сблъсъка, довел до образуването на Айткен, огромно количество разтопена скала би трябвало да е запълнило кратера. Екипът от учени иска да проучи състава на този пласт.

Ще се запълнят някои пропуски в астрономическата наука

Тъмната страна на Луната отдавна е разглеждана като идеално място за провеждането на определен вид радиоастрономия в нискочестотната лента, защото е предпазена от радиошума на Земята.

Честотата от под 100 мегахерца, на която радиоастрономическите изследвания не могат да се провеждат от Земята заради радиосмущенията, създавани от човека, а и заради природните фактори. Целите включват и изготвяне на карта на ниските радиочестоти в небето и проучване поведението на Слънцето.

През 2016-а от Китайската космическа агенция казва, че след като тъмната страна на Луната е защитена от електромагнитна намеса от Земята и слънчевите изригвания, роувърът може да "чуе" по-добре Космоса. Затова мисията ще запълни някои пропуски в астрономическата наука и ще позволи на учените да изследват космическите феномени по начин, който е невъзможен от нашата планета.

Радиацията на Луната

Няколко космически агенции искат да изпратят хора на Луната в не много далечното бъдеще и е възможно да изпратим астронавти за по-дълго време, отколкото някога сме се осмелявали. Затова повече информация за радиационния фон е от жизненоважно значение.

Дебелият атмосферен слой на земята и електромагнитното й поле ни осигуряват адекватна защита от космическото лъчение и енергийно заредените частици, които идват от слънцето. Астронавти на Луната ще бъдат далеч от този защитен балон и ще пътуват в открития Космос със скоростта на светлината с всички последици за здравето, които това може да донесе.

Целта е да научим повече и да разберем по-добре лунния радиационен фон. Ще бъде осигурена дозиметрия с оглед на бъдещи проучвания и ще дадат повече информация за частиците, идващи от Слънцето.

 

Най-четените