Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

НАТО - политическият съюз, който се нуждае от спешен "ремонт"

Политическото разделение подкопава напредъка във военната област в отбранителния алианс Снимка: Getty Images
Политическото разделение подкопава напредъка във военната област в отбранителния алианс

Има две страни на НАТО. От една страна Алиансът е стегнатата военна машина, която планира, обучава и координира войски, за да се адаптират към новите заплахи за сигурността в Европа и Северна Америка.

От другата страна той е политически съюз, който зависи от единството и решимостта на лидерите от двете страни на Атлантическия океан.

Първото НАТО, нека го наречем НАТО 1, се справя относително добре.

Бюджетите за отбрана нарастват отново след 25-годишен спад, готовността за война постепенно се подобрява, а мултинационалните сили регистрират присъствие в прибалтийските държави и Полша с цел да възпират потенциална руска агресия. Работи се и върху противодействието на кибер-заплахи, хибридни и космически заплахи и улесняване на бързото пристигане на подкрепления.

Второто НАТО, което ще наречем НАТО 2, е в дълбоко затруднение.

Американският президент Доналд Тръмп, който определя НАТО като "отживелица", обича да атакува европейските правителства за ниските им разходи за отбрана, за търговията им, за борбата с климатичните промени и сега заради нежеланието им да приемат обратно джихадистки бойци, заловени в Сирия.

Така наречената "Четворка" - неформален вътрешен кръг от силите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция - оформяше решенията на Запада десетилетия наред, но сега в ерата на Тръмп спира да функционира.

Лидерите от Алианса научават от Twitter за решенията на американския президент, които засягат сигурността и стратегическите интереси.

Координацията е много слаба, както стана очевидно миналия месец, когато Тръмп нареди специалните сили на САЩ да се изтеглят от Северна Сирия, където действаха наравно с френски и британски командоси срещу бойците на ИДИЛ.

И американският президент го стори, без да си направи труда да се консултира със съюзниците си от НАТО.

Хаотичното изтегляне от Сирия, което проправи пътя за членката на НАТО Турция да започне трансгранична офанзива срещу кюрдските сили, съюзници на Запада, отново не беше консултирано с останалите членки. То накара френският президент Еманюел Макрон да диагностицира Алианса с "мозъчна смърт" и да настоява европейците да изградят самостоятелни отбранителни ресурси.

Белият дом заяви, че Макрон обръща гръб на Европа.

И двете НАТО-та, добре смазаната военна машина и нефункциониращото политическо семейство, ще бъдат наблюдавани от целия свят, когато лидерите на Алианса проведат кратка работна среща в периферията на Лондон на 4 декември, за да честват 70-тата годишнина от създаването на организацията.

Няма спор, че ще има предостатъчно теми за обсъждане, свързани с НАТО 1.

Белият дом каза, че Тръмп иска да говори за разходи за отбрана, както винаги, но и за заплахи, включващи киберпространството, критичната инфраструктура, телекомуникациите и тероризма.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който отхвърля слуховете за криза в НАТО, иска срещата в Лондон да демонстрира ръста на бюджетите за отбрана на членовете на съюза - допълнителни $100 млрд. европейски и канадски разходи за отбрана - и напредък към поставената цел за готовност на НАТО за наличие на 30 военни кораба, 30 въздушни ескадрона и 30 военни батальона, готови за употреба в рамките на 30 дни.

Европейските съюзници може също така да се съгласят да поемат по-голямата част от скромния годишен бюджет за поддръжка на НАТО, който е $1.65 млрд., за да облекчат донякъде дела на САЩ.

Проблемът с Алианса е, че статистиките и заявленията като тези ще означават твърде малко, ако НАТО губи политическата воля да се консултира и да действа бързо в случай на криза. Светкавичното вземане на решения е от решаващо значение, особено в ера на бързо случващи се, неясни хибридни конфликти, включващи войници под прикритие, саботаж, кибератаки и дезинформация.

В командно-щабни учения около хибриден сценарий преди две години Северноатлантическият съюз пет дни се колеба дали да изпрати Силите с много висока степен на готовност (Very High Readiness Joint Task Force, VJTF) - най-бързо подлежащият на мобилизиране отряд за реакции при кризи, докато въховният командир на алианса в Европа не се наложи да докладва, че VJTF вече не могат да бъдат задействани.

При реална криза, дали склонната към избягване на конфликти Германия ще бави вземането на решения, за да се консултира с Бундестага? Дали дружелюбно настроени към Русия съюзници като Унгария ще създават пречки? На чия страна ще застане авторитарният турски президент Реджеп Тайип Ердоган? И дали НАТО ще бъде оставено на произвола на един туит от непредсказуем американски президент?

Политическият съюз, който би трябвало да подкрепя военния, спешно се нуждае от "ремонт".

И все пак в Лондон повечето съюзници и политици в НАТО вероятно ще се фокусират просто върху избягване на поредния спор с Тръмп, който би зарадвала руския президент Владимир Путин.

Срещата официално не се определя като такава на високо равнище, за да се избегне нуждата от комюнике и да се избегне катастрофалният завършек на предишната среща на високо равнище през юли 2018 г., когато Тръмп смъмри съюзници, че не са успели да отговорят на поставените цели за разходи за отбрана.

Германски, полски и британски лидери побързаха да се дистанцират от критиките на Макрон към НАТО и да изтъкнат, че Алиансът остава от решаващо значение за сигурността в Европа. Въпреки че мнозина на четири очи споделят разочарованието на френския лидер от Тръмп и се опасяват, че вниманието на Вашингтон се пренасочва от Европа към Китай, повечето от тях предпочитат все пак несигурен американски хегемон пред по-слаб френски такъв със собствен дневен ред.

Централноевропейските съюзници, които се намират най-близо до Русия и разчитат на гаранциите за сигурност от САЩ, базирани на ядрени оръжия, са особено подразнени от изказванията на Макрон, както и от скорошните му опити за сближаване с Путин.

Но въпреки че това все пак е НАТО, не е сигурно, че дори толкова сериозни проблеми ще бъдат решени, когато се срещнат лидерите.

Германия предложи миналата седмица на външните министри на страните-членки на НАТО да създадат експертна комисия, може би председателствана от самия Столтенберг, която да подсили политическото рамо на съюза и да подобри координацията - перфектен начин да се отложи решаването на проблема за неопределено време. Другите външни министри казаха, че ще го обмислят.

Британският премиер Борис Джонсън, домакин на срещата, която се провежда седмица преди общите избори във Великобритания, иска да демонстрира, че Великобритания ще остане в центъра на трансатлантическите отношения и европейската сигурност, след като напусне Европейския съюз, и няма да става "втора категория участник", както предупреди оттеглящият се председател на Европейския съвет Доналд Туск.

Въпреки всичките му гафове, хапливото подмятане от Макрон за "мозъчна смърт" беше необходим опит да се извадят на бял свят проблемите на НАТО 2 и да бъдат убедени европейците в нуждата да правят повече за самите себе си.

Ако ЕС може да се възползва от общите фондове и по-високите национални разходи за отбрана, за да постигне нов капацитет, по-добра инфраструктура за военни подкрепления, интегрирана кибер-отбрана и по-ефективно набавяне на оръжие, това ще е печеливш ход и за НАТО, и за Европа.

Най-големият риск на този план е, че Европа отново ще обещае твърде много и ще изпълни твърде малко по отношение на надграждането на собственото си военно сътрудничество, докато САЩ под управлението на Тръмп ще продължат да вървят в избраната от тях посока без консултации и да оставят НАТО да им диша праха.

С други думи, опасността е, че НАТО 2 за пореден път ще подкопае НАТО 1.

Най-четените