Шефовете на профсъюзите вероятно са последните хора, за които може да се очаква, че ще приветстват автоматизацията. И все пак, поне в Германия, именно профсъюзите са сред най-ентусиазираните поддръжници на включването на машините в работния процес.
Причината за това е проста. Страхът, че роботите изместят легионите германски работници, сглобяващи автомобили и други промишлени стоки, е намалял за сметка на все по-широко приеманата идея, че самото естество на работата ще се промени на фона на идващата дигитална епоха.
Синдикалистите осъзнават, че са изправени пред следната ситуация - да се борят и да протестират срещу неминуемо настъпване на роботите в промишлената индустрия или да го прегърнат и да участват в самия процес, намирайки своето ново място.
"Ако не ускорим реакциите си към тези промени, ние няма да оформим дигитализацията, но тя ще оформи нас", каза Волфганг Лутербах, старши съветник за бъдещето на работата в Изпълнителния съвет на Германската конфедерация на профсъюзите.
Преди повече от век германската индустриална мощ е зависела най-вече от всеотдайната работа на обикновените работници. Това води и до засилена позиция на синдикатите, които се грижели обикновените служители да си получават заслуженото - от дългите ваканции през щедрото заплащане за извънреден труд та до желязната защита на работните места.
В последно време обаче синдикатите са загубили голяма част от това си влияние. По-малко от 16% от работниците в Германия в момента са част от синдикален съюз, което е рязък спад от близо 40% процента в началото на 90-те. В момента съюзите са най-силни в професиите от бранша на металургията, където физическите изисквания към работниците са и най-големи.
Каква роля обаче играят профсъюзите в условията на дигитализирана икономика, където условията за работното място от XX век са се променили значително? Синдикатите не чакат пазара да отговори на този въпрос за тях.
От икономическа гледна точка Германия може да спечели много, ако успее да направи прехода към дигитализация.
Въпреки относителната сила на немската икономика през последните години ръстът в производителността в страната е слаб, а технологичният напредък обикновено е най-бързият начин за подобряване на производителността.
Постигането на това обаче може да се окаже доста трудно, най-вече защото няма страната няма ясен план за това. Германците обикновено са отворени за дигитализацията и според последните проучвания смятат, че биха могли да се възползват лично от нея. Но далеч не е ясно дали те схващат степента на промяна в работната среда, която им предстои да изпитат. Не е ясно и дали наистина са готови да я приемат.
Според Маркус Алберс съсобственик в компания, помагаща на различни фирми да извършат цифровия преход, дигитализирането променя почти изцяло начина на работа. По негови думи освен тренингите, които подобни компании извършват, трябва да се започне по-широк обществен дебат по темата на национално ниво.
"Трябва да продължим обучението, но също така се нуждаем от по-широк дебат в обществото относно ценностите, които искаме да имаме като хора и как искаме да живеем живота си", коментира Алберс.
За да оцелеят и да защитят работниците в страната, синдикатите не трябва просто да се нагодят към новите видове професии и работници, те ще трябва да направят повече - да гарантират, че техните сегашни членове няма да останат без работа.
А членовете на синдикатите коментират, че традицията на Германия за "социално партньорство", която създава рамка за разрешаване на проблемите между работници и работодатели, включвайки представители и на двете страни, е единственият начин да се отговори на предизвикателствата на дигиталната ера.
Така сидникатите вече са започнали работа по различни проекти, които да засягат преквалификацията на някои работници. С все по-голямата роботизация на работния процес това ще е задължително изискване. Компаниите също имат своята роля тук, но процесът до голяма степен ще зависи от работата на правителството да осигури на работниците правилните възможности.
Реално това е нещото, което в цялата тема тревожи най-много властите в страната. На практика на много компании ще им се наложи да извършат процеса по преминаване към новия начин на работа, разчитайки на по-възрастни работници.
"Ще бъде предизвикателство да обучим хората, които работят 20 години в индустрията, и да ги накараме да се подготвят за дигитализиран свят", каза Никол Стрикър, изследовател в Технологичния институт в Карлсруе.
Това е проблем, който не е сигурно дали ще започне да намалява с времето, особено на фона на продължаващото застаряване на населението в Германия.
Към 2060 г. се очаква 1/3 от населението на страната да е на възраст над 65 години. Такам ако иска да запази своята индустрия, Германия или трябва да разчита все повече на по-възрастните работници (или да започне да вкарва работна ръка отвън - процес, който вече е започнал).
Някои немски политици вече показват личен пример. Германският финансов министър Волфганг Шойбле, който наскоро навърши 75 тази седмица, не е особено близък до дигиталната среда, и въпреки това не показва признаци, че скоро смята да се отказва. Всъщност Шойбле, който е най-дългогодишният член на Бундестага, се опитва да убеди сънародниците си, че възрастта е малко или много състояние на ума.
Дали обаче ще успее да ги убеди и дали немската икономика ще издържи, ако е стъпила върху раменете на работниците в пенсионна възраст, е въпрос, чийто отговор предстои да видим в следващите десетилетия.
