Всички погледи са насочени към него Азовско море. Обградено от Русия, окупиран Крим и Украйна, то скоро може да се превърне в нова фронтова линия на продължаващата война в Източна Украйна.
Тук се намират ключовите пристанища на Донбас - Мариупол и Бердянск. Мариупол вече се сдоби с печална слава, след като проруски сепаратисти го превзеха с тежка битка през 2014 г., преди да го загубят отново. Оттогава градът се превърна в символ на украинската съпротива.
Сега обаче Русия милитаризира все по-активно Азовско море с поредица от ходове, които може да имат последици не само за търговията и доставките до Украйна по море, но и за цялата военна кампания в източните територии. ООН може да се види принудена да вземе спешни мерки, за да стабилизира региона.
Как се стигна до тук?
Русия започна да се налага силово в Азовско море през 2015 г., когато започна строителството на дълго планирания мост над Керченския проток. Мостът се простира от Русия до територията на Източен Крим, анексирана суверенна част от Украйна. Целта на съоръжението беше да помогне за доставките на още повече оръжия, войници и оборудване към полуострова.
Русия проектира моста по такъв начин, че да ограничи движението на корабите между севера и юга, т.е. от и до Мариупол и Бердянск. Керченският мост е висок само 33 метра, което практически не позволява преминаването на по-големи кораби при пълно натоварване.
Самият проток е тесен, още преди строителството на моста корабите често трябваше да се изчакват, за да могат да пресекат.
Ситуацията започна да се променя бързо през лятото и ранната есен. През май руски плавателни съдове в Азовско море започнаха да спират и да забавят трафика както на украински кораби, така и на плаващите под знаме на трета страна. Всичко това доведе до заплаха от допълнителни огромни разходи за транспорта до украинските пристанища. На 17 септември Украйна реши да се оттегли от Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство, подписано с Русия през 1997 г. В него се съдържаше ангажиментът на двете страни да уважават териториалната си цялост и неприкосновеността на границите си - принцип, който Русия вече наруши през 2013-2014.
Кризата в Азовско море създава все по-нестабилна ситуация, която всеки момент може да възпламени нов фронт на войната между Русия и Украйна.
В края на август Украйна обяви, че ще прехвърли допълнителни части за военноморските си сили и крайбрежната артилерия към региона на Азовско море. Досега Киев мобилизира за тази цел общо 270 служители на специалните части. Говори се и за възможността да се създаде нова украинска военноморска база в региона.
На 23 септември Украйна хвана Русия неподготвена, като прекара два бойни кораба (буксир и кораб за спасително-издирвателни операции) през Керченския проток в Азовско море, които стигнаха до Мариупол.
Статутът на морето е обект на няколко споразумения и текущи правни спорове. През 2003 г. Украйна и Русия решиха да третират Азовско море като "исторически вътрешни води", принадлежащи поравно и на двете страни, като го оставиха без демаркационни линии. Сега някои украински националисти призовават Петро Порошенко да отмени споразумението и да поиска владение върху териториалните води в отстояние на 12 морски мили от брега (22,2 км).
Това обаче може да доведе до признаване на правото на Русия на контрол на по-голямата част от Азовско море и да остави Украйна без достъп през Керченския проток, тъй като няма как да наложи властта си върху териториалните води на Крим.
Украйна внесе и жалба срещу Русия по Конвенцията на ООН по морското право, в която твърди, че руските кораби пречат на страната да упражнява правата си на крайбрежна държава в морските зони, принадлежащи на Крим в Черно и Азовско море и Керченския проток.
Споразумението от 2003 г. не създава общ режим за проверка и не гарантира защита на правата на конкретните страни. Корабите, които пътуват между руските пристанища или до Ростов на Дон, например не биват спирани. Времевите забавяния при морските превози са свързани със значителни финансови разходи. Турските плавателни съдове страдат най-сериозно от кризата, но и българските, и румънските екипажи, както и други кораби под флаг на страни от ЕС, също се сблъскват с продължителни и скъпи извънпланови спирания.
Целта на Русия е да отблъсне международния бизнес от региона в дългосрочен план. Но зад всичко това има и политически мотиви.
Петро Порошенко ще се опита да спечели нов президентски мандат в Украйна през март 2019 г., а платформата му залага на силна политика в областта на националната сигурност. Затова Киев заема толкова твърда позиция по отношение на контрола върху Азовско море. Евентуалната повторна загуба на Мариупол ще бъде тежък удар за украинците, и то - в момент, в който опозиционните кандидати-популисти и проруските медии лансират послания за "мир и компромис" преди изборната 2019 г. (през есента ще се проведат и избори за парламент в Украйна).
От морето до земята
Какво ще се случи занапред в Азовско море, зависи от това какво ще се случи в самата Украйна. Мариупол е ключово пристанище за запазване на вноса и износа, които обслужват тежката индустрия от двете страни на фронтовата линия в Донбас. Ако се стигне до блокиране на тази връзка, икономиката ще пострада сериозно. Мариупол може да се окаже обречен заради руските операции.
Русия дислоцира няколко кораба от Каспийско към Азовско море (през реките Волга и Дон), включително корветите "Град Свияжск" и "Великий Устюг". Военните заплахи не са малко. Руските кораби биха могли да обстрелват украинските брегови позиции от морето. Могат да използват крилатите ракети "Калибър", за да поразяват цели почти в цяла Украйна. По суша или по въздух руската армия ще може да внедри войски зад или в близост до настоящата фронтова линия. Възможно е и Русия да гледа на тази нова операция като на "репетиция" за блокирането на други украински пристанища на запад от Крим. По-голямата част от износа на Украйна преминава по море, затова евентуалната руска ескалация може да нанесе тежки щети на икономиката.
Най-драматичният сценарий би билo провеждането на операция, която ще заобиколи украинската армия в Донбас с атака в гръб от западната страна. Част от украинските войски в района са мобилни, но в по-голямата си част те напомнят дефанзивните позиции по западния фронт по време на Първата световна война. Руската военноморска заплаха ще принуди украинските сили да се диверсифицират и да бъдат по-внимателни в използването на човешки и други ресурси по фронта.
Не на последно място, Русия използва азовската операция за натиск срещу Украйна с цел разхлабване на блокадата на Крим. Цялостният ефект води до загуба на надеждите и преумора от войната, която продължава вече над 4 години.
Да влезе ООН
Дипломатическите протести от страна на Запада все още са твърде скромни въпреки икономическите ефекти, сериозния характер и стратегическото намерение зад операцията на Русия. Ситуацията може да бъде успокоена при евентуално бързо изпращане на морска мисия на ООН за мироопазване в региона, за да не се пречи повече на морския трафик и да не се допуска допълнителна ескалация на напрежението.
Задачите на тази мисия трябва да включват и право на наблюдение, ескортиране на украински и други плавателни съдове, право на прихващане и инспектиране на корабите и организиране на срещи за разрешаване на конкретни спорове. Мисията може да се ръководи от неутрална трета страна с морски способности, например Индия.
За да се случи подобна мисия, трябва да има покана както от Украйна, така и от Русия. Русия може да приложи правото си на вето в Съвета за сигурност в ООН, но истината е, че Москва има дългосрочен интерес от ограничаване на напрежението с оглед на скъпоструващата инфраструктура, която строи в региона на Черно море.
Турция също има ключова роля за преминаването на кораби през Босфора. Дебатът за мироопазваща мисия по суша в Донбас в момента са блокирали. Но евентуална морска операция би могла да помогне за рестартиране на разговорите и за връщане на ООН на масата за преговори.
