Какво трябва да се случи, за да отекне в цял свят едно вечерно радио шоу от Чили? Признанията на масов убиец, който, като в сюжет на Маркес, след сто години самота, се изповядва на живо в ефир заради своята любима.
Пред радио Corazón бившият военен разказа нашироко как е потулвал масови убийства, извършвани от режима на ген. Аугусто Пиночет.
Марионетната на ЦРУ военна диктатура се установява след преврат през 1973 г. срещу социалиста Салвадор Алиенде и продължава до началото на 90-те години. По-късно срещу Пиночет са повдигнати около 200 обвинения за масови убийства, репресии, нарушаване на човешките права - всички са снети заради напредналата му възраст и „старческо слабоумие".
Ерата на Пиночет още се помни в Чили и в съдилищата продължават дела срещу негови функционери. Интервюто на пряк подчинен, представил се като "Алберто" на слушателите на предаването Chacotero Sentimental - едно от най-популярните в Чили, нямаше как да не разбуни духовете.
По-шокиращото беше, че мъжът говореше с абсолютно спокоен тон, сякаш седнал с приятели в някой затънтен бар.
Например: „Взривявахме телата, просто нищо не оставаше от тях, даже сенките им". Лековат, дори леко пиянски монолог, който остави у слушателите огромно огорчение и върна брутални спомени.
"Но Вие сте убивал хора", прекъсна го водещият, а гостът отговори кратко: „Бях задължен, иначе армията щеше да ме убие".
Алберто и колегите му от специален гарнизон в пустинята Атакама са се грижили телата на нарочените противници на режима просто да изчезнат.
„Там видях изключително много насилие. Не съм избирал да отида в пустинята. Тогава разбрах колко зъл може да бъде един човек. Но това не беше моята война. Или убиваш като войник, или умираш като политически затворник", спомни си Алберто.
Смята се, че поне 38 000 души са измъчвани, а 3200 са жертвите за 17 години
Гостът, който сам се обади по време на предаването, призна за поне 18 убийства, докато водещият на шоуто, известен с прякора Румпи, се отнасяше с престъпника едва ли не като със селски свещеник, решил да се „изповяда" пред покорните си енориаши.
Вероятно Алберто смята, че след толкова много години престъпленията му нямат давност или са забравени.
Историци коментират, че интервюто на Алберто разкрива неизвестни до момента „методи" на репресивния апарат на хунтата, особено използването на динамит за „заличаване на следи". Известно е, че военните командири на Пиночет са предпочитали да изхвърлят убитите техни противници в океана с помощта на хеликоптери или да ги заравят под строящи се железопътни линии.
Обикновено жертвите са членове на социалистическата партия или хора от обкръжението на Салвадор Алиенде.
От онова време са останали и няколко масови гроба, но обикновено семействата на жертвите не могат да проследят какво се е случило с близките им, включително дали все пак са оцелели. Както се досещате, причината до голямата се степен се дължи на унищожените архиви.
Режимът на Пиночет е бил доста безмилостен не само към чилийците, но и към чуждестранните граждани, които са си позволявали открити критики, например американския журналист Чарлз Хорман, убит на стадион заедно с други зрители, и сънародниците му политолози Орландо Летейлър и Рони Мофит, взривени от чилийски агенти.
„Първия път, когато убих някого, плаках. Вторият път ми хареса", разказа Алберто, професионалният унищожител, както и че е бил успешно индоктриниран от режима.
Срутването на властта на Пиночет се оказва нелека задача. Направени са компромиси и той остава начело на чилийското Министерство на отбраната до 1998-ма година.
След това получава имунитет - със специално решение на Сената се създава институцията „бивш президент", което всъщност го предпазва от съд.
Испания опитва да залови диктатора, за да го изправи на съдебната скамейка в Европа, но Пиночет се измъква с аргумента за влошено здравословно състояние.
Попитан дали чилийската разузнавателна служба DINA продължава да му се отчита лично, той отговаря: „Не е вярно. Ако е вярно, не помня".
Към края на живота си, след като имунитетът му най-сетне е свален, Пиночет все пак е разследван по обвинения за корупция и престъпления срещу човешките права, но така и не се стига до съд. Той умира през 2006-та година на 91-годишна възраст, без каквито и да е признаци за разкаяние.
Днес името му продължава да се споменава с уважение от десни политици, които твърдят, че е спасил страната от марксистка диктатура. Социолозите обаче регистрират трайно и плавно намаляване на одобрението към ген. Пиночет, известен сред младите като "Дядото".
Но ето че неговите главорези един по един нарушават клетвата за мълчание, забулила престъпленията на режима.
Алберто, сега 62-годишен, е мобилизиран от армията още като дете. С помощта на такива като него е извършен превратът, който завинаги променя историята на Чили.
Любовта е всичко
Убиецът да поиска думата в ефир, за да разкаже своята любовна история. Алберто се влюбва в жена, чийто съпруг изчезва в годините на диктатурата. Оказва се, че съпругът е убит, и то именно от самия него. Алберто не знаел как да съобщи това на любимата си - и ето го, на живо в ефир и години по-късно, съобщавайки на целия свят.
Скоро след интервюто чилийската полиция проследи Алберто в град Валпараисо. Някогашният „ударник" на смъртта сега е шофьор на автобус. Истинското му име е Родриго Гилермо Рейес Рамси и е в ареста. Навярно ще разкаже още доста неща - не в предаването Chacotero Sentimental, а в съдебната зала.
