В един от най-податливите на бедствия региони на Земята се проектира град, специално за да устоява на природните бедствия и освен това е изграден на база останки от голяма злополука.
Филипините започват строителство на "резервен" град, откъдето правителствените учреждения все още могат да функционират, ако столицата Манила стане жертва на бедствие като голям земетресение например.
Проектът за метрополитен, разположен на 100 км северно от Манила, се нарича Ню Кларк сити.
С планове да покрива 9450 хектара територия, той ще е по-голям от Манхатън и и ще може да побере около 1,2 млн. души.
Освен че трябва да е способен да издържа на тайфуни, наводнения и земетресения - неизбежна част от живота в страна, разположена на Тихоокеанския огнен пръстен, регион със сериозна сеизмична и вулканична активност - градът ще се стреми и да не замърсява изобщо околното среда.
Как обаче създателите му възнамеряват да постигнат толкова смела цел?
Вивенсио Дизон, президент на притежаваната и контролирана от правителството корпорация Bases Conversion and Development Authority (BCDA), която се е заела с реализацията на проекта, казва, че един от начините е да се сведе до минимум замърсяването от трафик по пътищата.
Големи части от града ще са пешеходни, а крайречна пешеходна алея ще преминава през целия град. Планиран е ефективен масов транспорт, който да ограничи нуждата от автомобили.
"Когато строим този град, ние строим за хората, не за колите. Разликата е огромна", допълва Дизон.
По негови думи обществените услуги ще използват по-зелени източници на енергия от рода на соларно електричество, втечнен природен газ и съоръжения за превръщане на отпадъците в енергия. Сградите ще бъдат проектирани да използват малко енергия.
Специалистите по градско планиране също така възнамеряват да запазят естествения природен пейзаж в района, без да пипат съществуващата река и като избягват сеченето на дървета.
Те също така са възприели по-необичаен подход - използване на уникален, добиван на място строителен материал, наречен лахар, който според Дизон ще състави "основната нишка" на градската инфраструктура и ще я направи по-устойчива.
Лахар е понятие, с което се описва вулканичен кален поток, който се стича по вулканите и се отлага в долината под тях. Той съдържа камъни, отломки и пепел като втвърден лахар има на много места около вулкана Пинатубо, разположен на по-малко от 40 км от Ню Кларк Сити.
Дизон казва, че лахар в комбинация с бетон ще се използва за строителството на всички сгради.
Холандският архитект Матис Був, поканен да оцени ранна версия на главния план на града, казва, че производството на бетон може да изисква огромни количества енергия и вода и да причини голямо замърсяване от частици, отделени в атмосферата.
Той обаче допълва, че употребата на лахар вместо част от бетона не означава непременно по-малък ефект върху околната среда.
Був казва, че зеленото планиране на Ню Кларк сити ще направи всичко по силите си да гарантира, че нивата на замърсяване в града ще бъдат "драстично различни и много по-ниски" в сравнение с други азиатски градове.
Основен компонент от устойчивостта на бедствия на Ню Кларк Сити е местоположението му. Той е на много по-голяма надморска височина от Манила, което го прави по-малко податлив на наводнения. Градът извън това ще реализира и мащабна отводнителна и канализационна система и "забранени за строителство зони", за да сведе до минимум всякакви наводнения.
Градът е и заобиколен от съседна планинска верига, която би могла да го защити от силни ветрове и тайфуни.
Докато Манила е уязвима за земетресения и се намира върху огромна разломна система, която може да се раздвижи във всеки момент, по думите на Дизон експерти са потвърдили, че в близост до Ню Кларк Сити няма разломи.
И все пак Кевин Родолфо, професор по екология в Илинойския университет в Чикаго, коментира, че Филипините във всичките си части са изложени на риск от земетресения. Дълбоко погрешна е тезата, че само зоните в близост до разломи са рискови.
Близостта на Ню Кларк сити до Пинатубо би могла да се окаже повод за сериозни опасения. Вулканът е прочут с катастрофалното си изригване през 1991-а, второто по големина вулканично изригване през XX век, но експерти казват, че не се очаква друго голямо изригване в продължение на стотици години.
Името Ню Кларк сити е препратка към местоположението му в пристанищната и свободна икономическа зона Кларк, бивша военна зона на американската и филипинската армия.
Първата от поне пет фази на строителство на града ще струва на правителството и частни инвеститори близо $2 млрд., разкрива Дизон. Строителството вече е започнало със спортен комплекс, правителствени сгради и домове за държавни служители, които се очаква да бъдат завършени навреме за Игрите на Югоизточна Азия, които ще се проведат във Филипините през декември 2019-а.
Първата фаза се очаква да бъде готова към 2022-а, но за завършването на проекта ще са нужни поне 30 години, допълва Дизон.
Това е огромно начинание, но Дизон не смята, че амбициите за Ню Кларк Сити са твърде големи.
"Това е най-лошата нагласа, която бихме могли да имаме като филипинци", коментира той. "Няма такова нещо като прекалена амбициозност".
