Ако напишете Александър Кожев или Кожевников в Google няма да попаднете на много биографични материали на български език. Но бързо ще ви стане ясно, че той е философ от руски произход, оставил сериозна следа в европейската история. Но не само в историята, ами и в архитектурата на самия Европейски съюз, твърди авторът на "Политико Европа" Джакопо Баригаци.
В статията "Руският сталинист, който създаде Европа", авторът предлага интересна гледна точка за живота и работата на известния във Франция като Кожев (Kojeve) - Кожевников.
Руски аристократ, професор по философия, високопоставен френски държавен служител, и може би шпионин - така описва Баригаци един от "странните автори" на проекта за Европейския съюз.
Кожевников вдъхновява цяло поколение интелектуалци, а от поста си на влиятелен държавен служител във френското Министерство на икономиката той е ментор на някои от политическите фигури, които по-късно застават начело на Франция и Европа.
Идеята за ЕС има много бащи, но Кожев е бил сред основните участници в реализацията й.
Той спомага за договарянето на Римския договор - документът, който създава Европейската икономическа общност и формулира принципа за "все по-сплотения съюз".
Не очаквайте обаче в навечерието на 60-тата годишнина на договора, която ще бъде отбелязана на официалната среща в италианската столица тази събота, който и да е от лидерите на 27-те членки на Съюза да спомене името на Кожев, пише „Политико".
Животът на Александър Кожевников е относително кратък и изпълнен с противоречия и скандали.
Приживе той се сам се самоопределя като "съвестта на Сталин" и очевидно се наслаждава на ролята си на провокатор, дори докато гради основите на следвоенния политически ред в Европа.
След смъртта му в Брюксел на 66-годишна възраст, той посмъртно е обвинен, че е руски шпионин - твърдение, което се оспорва от най-близките му приятели.
Човекът с много лица
Роден под името Александър Кожевников през 1902-ра в заможно московско семейство (чичо му е художникът Василий Кандински), той напуска Русия през 1920, след Революцията.
Първо следва философия в Германия, после се мести във Франция, сменя името си на по-френското по звучене Кожев и от 1933 до 1939-та преподава в престижната Практическа школа за висши изследвания (École pratique des Hautes Études) в Париж.
Семинарите му за германския философ Хегел стават легендарни. Сред студентите му са психоаналитикът Жак Лакан и политологът Реймон Арон, както и писателят Реймон Кьоно.
Икономистът Робер Маржолен, един от двамата френски комисари в първата Европейска комисия, също е в кръга му от познати. Приятелството му с политическия философ Лео Строс приема формата на постоянен публичен дебат.
През 30-те години Кожев се самообявява за сталинист.
"Той не е имал илюзии за варварството на управлението на Сталин", пише Робърт Хаус в есе, публикувано на сайта на Hoover Institution.
"Вместо това Кожев изглежда е вярвал, че принудителната "модернизация" е единственият, или поне най-бързият начин да се доведе Русия до състояние, в което може да стане способна на мирен преход към правен режим. Сталин за него е просто инструмент на пост-историята".
Франсис Фукуяма адаптира и популяризира тезата на Кожев за "края на историята" - която се отличава от по-късната книга на Фукуяма в това, че понятието обозначава края на идеологическата борба, възвестена от Френската революция и Наполеон, не триумфа на западната либерална демокрация.
Книгата на Кожев за Хегел - която американският философ Алън Блум описва като "една от малкото важни философски книги на XX век" - все още се счита за задължително четиво, а интелектуалният му принос към оформянето на следвоенната политическа идентичност на континента е призната от мнозина.
"Той е една от малкото европейски фигури, която е била от решаващо значение и на дипломатическо, и на културно ниво", казва биографът му - италианският философ и журналист Марко Филони, който е събрал много от материалите, писани от приятели на руския дипломат, в книга, озаглавена "Кожев - моят приятел".
Александър Кожев / Wikipedia
От 1945-а до смъртта му в Брюксел през 1968-а, Кожев заема пост с широки правомощия, но не много ясна дефиниция във френското Министерство на икономиката.
"Той беше във френската администрация, но нямаше конкретна роля", казва Реймон Фан Ван Фи, бивш висш чиновник в Европейската комисия, който е работил с Кожев през 60-те години. Той твърди, че руснакът е имал голямо влияние заради факта, че "силно беше повлиял интелектуално на архитектите на френската икономика, които бяха и главни преговарящи от френска страна".
Бившият френски премиер Реймон Бар, който е работил като стажант при Кожев, някога го е описал като "изключителен в преговори" и "сивият кардинал на френската търговска политика", като казва, че руснакът е "направил огромни услуги на Франция по време на преговорите за Римския договор".
Дипломатически ужас
Кожев за първи път се присъединява към икономическото министерство като преводач (сред езиците, които той владее са санскрит, руски, френски и немски), след което се изкачва в йерархията и си печели репутацията на страховит преговарящ.
"Когато Кожев пристигаше, това предизвикваше паника у делегациите", пише Бернар Клапие, висш френски чиновник и бивш шеф на кабинета на бившия френски премиер Робер Шуман, който е бил сред водещите основатели на Евросъюза. "Наистина беше изключително умен човек".
Руснакът е част от влиятелна тройка, включваща още Клапие, който също е в икономическото министерство и Оливие Уормсе от външното министерство (впоследствие гуверньор на Банк дьо Франс). Уормсе по-късно казва, че тримата са участвали в оформянето на френската следвоенна политика.
След войната протекционизмът е водещата стратегия, но Кожев прилага експертния си опит в намаляването на тарифи и други търговски бариери.
Идеята на Кожев е да отвори пазара на шестте основателки на съюза - Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс, но да го стори чрез общи списъци с продукти, които страните биха търгували свободно, тъй като целта е същевременно да се постигне либерализация.
Този начин на мислене проправя пътя за Римския договор и "този метод ни позволи да реализираме Общия пазар през 1968-а, една година след като той беше формулиран в договора", пише бившият френски премиер Бар.
Кожев е известен като провокатор, обичащ да всява хаос на масата за преговори, преди да предложи решение, което да е приемливо за всички - и което той самият предпочита, пише Бар.
В началото на 60-те години, когато Европейската икономическа общност (ЕИО) е изправена пред трудности в преговорите с Америка по митническите въпроси, Кожев е повикан да реши проблема, спомня си канадският дипломат Родни Грей в друга статия, като твърди, че руснакът успешно е изместил преговорите към желаните от него условия.
„Американските представители обаче не са особено доволни от неговите тактики и му лепват прякора "змия в тревата", пише Грей.
"Той се забавляваше да показва на американците непоследователността им", спомня си Уормсе.
Кожев в крайна сметка получава Ордена на почетния легион за заслугите си за държавата. Лоялността му към Франция обаче е подложена на съмнение след смъртта му.
Обвинения в шпионаж
В експлозивен материал през 1999 френският ежедневник Le Monde публикува твърдения, че открити документи на руското разузнаване, според които Кожев е бил агент на СССР.
Доказателствата изглеждат неубедителни, но "британският десен ежедневник Daily Telegraph заяви с мелодраматична алитерация, че "този вълшебен мандарин" се е оказал „злонамерена къртица", пише Матю Прайс в Lingua Franca в материал, озаглавен: "Шпионинът, който обичаше Хегел".
За канадския дипломат Грей разкритията не са твърде изненадващи, като се имат предвид провокативните изказвания на Кожев.
Той винаги е бил антиамерикански и антибритански настроен и мнозина считат неговата енергична борба за налагане на европейския проект като начин да балансира силата на Америка.
И все пак Грей предупреждава, че без сигурни доказателства е трудно да се прецени дали руснакът наистина е шпионирал за Кремъл.
Във всеки случай, приятелите му гарантирано не вярват на тези обвинения. "Никога не съм го вярвал", казва Фи от Европейската комисия.
Уормсе е също толкова скептичен.
"И за миг не съм вярвал, че той е бил комунист", пише бившият гуверньор на Банк дьо Франс. "Винаги ми е изглеждал като реакционер".
Реймон Арон пише, че Кожев всъщност е бил разбран погрешно - неговите изказвания са били по-скоро постоянни опити за "буржоазна провокация" и скандализиране и в крайна сметка той "служеше на френската си родина неотклонно, с желязна лоялност".
Що се отнася до това защо професорът по философия е решил да стане бюрократ, Арон пише, че самият Кожев му е дал отговор на този въпрос:
"Исках да науча как се създава историята".
