Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бой, убийства и заплахи - правителството в Ирак се опитва да задържи властта на всяка цена

Протестите в Багдад продължават и службите за сигурност не са никак доволни от това. Снимка: Getty Images
Протестите в Багдад продължават и службите за сигурност не са никак доволни от това.
Бой, убийства и заплахи - правителството в Ирак се опитва да задържи властта на всяка цена Снимка: Getty Images
Бой, убийства и заплахи - правителството в Ирак се опитва да задържи властта на всяка цена Снимка: Getty Images

"Ако отидеш на площад Тахрир, ще те убием!"

С тези думи шестима мъже обкръжават 15-годишния Али Сами в иракската столица Багдад. По време на все по-масовите антиправителствени протести в страната подобна ситуация далеч не е нещо необичайно.

Сами попада на мъжете по пътя от моста Ахрар към площад Тахрир, където се събират протестиращите. Там, край пътя, лежи млад мъж, видимо нуждаещ се от помощ. Когато обаче Али се доближава до него, в един момент се оказва заобиколен от около шест души, включително и уж ранения мъж.

Според разказа на тийнейджъра те го принудили да се качи в една черна кола, завързали му очите и ръцете, а след това го били с часове, заплашвайки него и семейството му.

"Заплашваха ме. Казаха ми: "Ще те убием, ако отидеш в Тахрир". Познаха ме по име", спомня си Али.

Подобни изпълнения на службите за сигурност вече са се превърнали в обичайно упражнение на фона на продължаващите вече над месец протести срещу правителството в Багдад. Колкото по-остри стават протестите, толкова по-авторитарен и диктаторски става отговорът на властите.

В събота силите за сигурност убиха девет души, докато разчистваха площада от протестиращите, окупирали три моста, водещи към Зелената зона. Очевидци съобщават за използване на истински куршуми и на сълзотворен газ за военни цели (с него наистина можеш да убиеш човек - б.р.) срещу тълпата.

Този месец правителството спря достъпа до интернет за втори път. В същия ден започнаха да се появяват и първите доклади за използване на смъртоносни оръжия от силите за сигурност при отблъскването на протестиращите от мостовете, водещи към Зелената зона.

В Зелената зона правителството седи защитено зад същите бариери, които американските сили поставиха след инвазията си в Ирак през 2003 г.

Площад Тахрир остава условното убежище за демонстрантите, но дори и тези на площада казват, че срещу протестиращите е задействана вълна от арести, съмнителни изчезвания и заплахи, придружени с побои.

Медици и лекари също са обект на насилие и заплахи от страна на властите, когато се опитват да лекуват протестиращи. В петък се появи видео как багдадски лекар на име Абас беше уцелен с куршум в корема и по-късно почина.

"Когато отидохме до моста Синак, войници, облечени в черно, започнаха да се насочват към нас, обстрелвайки ни със сълзотворен газ и звукови гранати. Те се целяха директно в главата и гърба. Не се целеха в крайниците", каза един млад лекар, студент по дентална медицина.

Протестиращите настояват за оставка на правителството, но засега оттам няма никакви сигнали за подобно нещо. Напротив, от официален Багдад се обръщат към протестиращите като към бунтовници, което допълнително налива масло в огъня.

"Изглежда, че правителството, кабинетът на министър-председателя, все повече се уморяват от тези протестиращи. Сега те имат юридическите и политическите оправдания, за да могат да навлязат по-грубо и да се опитат да изметат протестиращите от улиците", коментира казва Ренад Мансур, изследовател от Chatham House, мозъчен тръст със седалище в Лондон.

Въпреки че в началото имаше признаци, че хора от правителството преговарят за оставката на иракския премиер Адил Абдул-Махди, той засега остава стабилно на поста си.

Според информациите това се дължи на намесата на Касем Сюлеймани, командващият на частите "Кудс", елитно звено на Корпуса на ислямската революционна гвардия на Иран, който посети наскоро Ирак.

Организацията на обединените нации пусна декларация в неделя, в която очертава план за реформи и призовава за прекратяване на насилието на протестите и срещу протестиращите. В изявлението също се предупреждаваше за "провокатори", които се опитват да яхнат протестите, с език, доближаващ се до реториката на политическата класа в Багдад в момента.

Планът за действие, представен от мисията за подпомагане на САЩ в Ирак, не включва и намек за оставката на Абдул-Махди или неговото правителство, което е едно от ключовите искания на протестиращите.

Всъщност много протестиращи изискват не само смяна на правителството, но и пълна промяна на правителствената система, която се основава на квотен принцип.

"Това, което искаме, е падането на режима, по-специално на режима, който беше въведен след международната окупация на Ирак от 2003 г.", заявява граждански активист и протестиращ от Насирия, който използва псевдонима "Хюсеин".

"Призивът на протестиращите е по същество да разбият системата и да я предефинират напълно", коментира опитен иракски анализатор, също пожелал да остане анонимен. По негови думи парламентарната система е създадена от САЩ и нейните европейски партньори след инвазията през 2003 г.

Това не е първият път, в който иракското правителство насилствено потиска протестите, въпреки че сегашният мащаб на събитията надхвърля всички предишни опити за събаряне на властта.

Още от 2011 г. насам в Ирак започват протести срещу корупцията в страната. През 2015 и 2016 г. Багдад стана свидетел на още едно голямо протестно движение, което по подобен начин беше посрещнато с репресия. През 2018 г. засегнатата от бедност, макар и богата на петрол южна провинция Басра избухна с протести, изискващи чиста вода, здравни услуги и работни места.

Досега правителството успяваше да разпръсне протестите все в един момент - с политики или с насилие. Този път обаче много демонстранти казват, че нямат намерение да се отказват или да преговарят с правителството.

Те също станаха по-организирани, като изградиха палатков лагер и дори пускаха електричество в изоставена сграда, известна като Турския ресторант, която се извисява над мост, водещ към Зелената зона.

"Всички ние сме тук от 14 до 15 дни, оставяйки домовете, работата и семейството си, за да останем тук. Нашето искане е тоталната промяна на правителството", заявява 27-годишен протестиращ на име Али Салем. "Това е най-важното ни искане - правителството да бъде иракско и само за иракския народ, то не може да следва никоя друга държава."

Това послание отразява както американската намеса в Ирак, така и тази на Иран, който се опитва зад кулисите да движи политиките на сегашната власт в Багдад.

Повече от 260 души са убити, а хиляди ранени от началото на октомври. В интернет могат да се видят и клипове от протестите, в които се вижда бруталното насилие на силите за сигурност - демонстранти, ударени в главата с гранати сълзотворен газ.

Протестиращите смятат, че достъпът до интернет е бил спрян както за предотвратяване на организацията сред протестиращите, така и за поставяне на ефективно информационно затъмнение върху актовете на насилие над демонстранти.

Едно от големите опасения сред протестиращите е, че срещу тях ще бъдат изпратени реални, калени в битка сили - про-ирански милиции и паравоенни групи, които да разпръснат демонстрациите на всяка цена. Това води и до съответните мерки за сигурност. В ключови части на площад Тахрир протестиращите създадоха неофициални контролно-пропускателни пунктове, за да се уверят, че никой не носи оръжие сред тях.

„Те поставят информатори сред нас, защото не искат тези протести да продължат. Техните постове и властта са най-важното за тях", казва Фадел Хед Фалах, 26-годишен активист, който е магистър по икономика и пътува от Насирия, за да участва в протестите в Багдад.

Седейки в ресторант близо до площад Тахрир, Муамал Абдул Шахид ал Сумари, студент организатор, получил заплахи за участието си в протестите, заявява, че се чувства твърде уморен психически и физически, за да се храни. Четирима от приятелите му са били убити през последните няколко дни и той има малко очаквания за бъдещето.

"Никой не е наша страна, дори Бог", казва той.

Най-четените