Спомняте ли си Вит Йедличка? Чехът основа собствена държава през 2015-а година в пространството между Сърбия и Хърватия. Въпреки целия международен интерес към страната, днес Йедличка може да гледа към своята държава през Дунава, защото е отпратен в изгнание.
Йедличка плава на лодка в Дунав, само на няколко метра от територията на Либерландия - земя, която той нарича "любимата си страна".
Той обаче знае, че ако се опита да акостирa на брега, хърватската речна полиция ще го арестува. Патриотизмът се бори с благоразумието и претърпява поражение.
Либерландия е само 7 кв.км. необитавани блатисти земи, но в съзнанието на първия й президент Вит Йедличка тя е осъществена либертарианска мечта - страна без задължителни данъци, без контрол над оръжията и с валута - биткойни.
През лятото на 2015-а, заедно със своята приятелка и още двама души забиват знаме там. Тримата му спътници го избират за президент.
Оттогава е одобрил молбите на близо половин милион потенциални граждани, подадени онлайн. Той е назначил свой кабинет и посланици по цял свят, очакващи назначението си. Събрал е бюджет от колективно финансиране и дарения на богати либертарианци. Дори е отпечатал дипломатически паспорти.
Има само един проблем - нито той, нито който и да е друг може да заживее в Либерландия от повече от година насам.
През 2015 Либерландия е рядък пример на това, което законът нарича terra nullius - земя, към която никоя държава не предявява претенции. Някога тя е била част от Сърбия, но когато са преначертани границите в края на югославската гражданска война през 90-те години, тя се оказва в територията на Хърватия.
Само че Хърватия не я желае. Ако я приеме, би се наложило да приеме и новите си граници, които й дават по-малко територия, отколкото е имала преди. Сърбия харесва новите граници, защото получава повече територия, въпреки че губи Либерландия.
И така, по различни причини, и двете държави казват "Не, благодаря" на тази малка ивица суша.
Но 32-годишният Йедличка - дружелюбен и отзивчив бивш пиар специалист, роден в Чехия, който обича да завършва думите си с лек кикот - казва "Да, моля".
Либертарианци идеалисти от цял свят се насочват към Балканите, за да се установят в новия рай.
Но макар Хърватия да не желае територията, тя не иска и размахваща оръжие либертарианска утопия по границите си.
Хърватските власти арестуват и глобяват всеки, който се опитва да влезе в тази територия, както по суша, така и по вода. Самият президент е арестуван и глобен, когато се опитва да навлезе в Либерландия от Хърватия. Още по-тежък удар му е нанесен това лято, когато му е забранено дори да влиза в Хърватия.
Той обаче не е човек, който се отказва лесно. Йедличка поддържа натоварен график с ангажименти, посещава либертариански конференции по цял свят, назначава министри и представители в чужбина и поддържа Либерландия жива в социалните медии.
Дори е провел архитектурен конкурс за Либерландия, който е привлекъл участия от някои елитни световни фирми.
През септември в Будапеща президентът на Либерландия и външният му министър Хосе Мигел Маскието тръгват с наета кола. И двамата се притесняват дали ще успеят да минат границата с Хърватия. Промъкват се късно през нощта на малък граничен пункт. Йедличка се представя не като държавен глава на официално посещение, а като турист.
Президентът има има два ангажимента. Той е получил покана за регионална макроикономическа конференция и обжалва присъдата си за незаконно навлизане в Либерландия.
Присъствието на конференцията е опит да се подобри неговият имидж като законен представител на реална държава, докато той раздава лъскави брошури на европейски бюрократи. Той и другите либерландерци искрено вярват, че рай на свободния пазар насред Балканите би могъл да възроди икономически закъсалия регион.
Въпросът със съдебното дело е по-сложен. Хърватският върховен съд е отхвърлил първоначалната присъда и е върнал делото на районно ниво за ново разглеждане. Но Йедличка всъщност се надява отново да "изгуби" делото.
Ако Хърватия го глобява, че навлиза в незаконно в Либерландия, както гласи неговият аргумент, то със сигурност това е доказателство, че има международна граница там, както винаги е твърдял. На практика той се надява, че един малък хърватски съд да реши къде е границата между Сърбия и Хърватия.
За негово разочарование, но не и за изненада на който и да е, старият съдия решава, че въпросът е извън неговата компетенция, и делото е отложено.
Планът на Йедличка е, ако не може още да заживее на не особено твърдата земя на Либерландия, временно да се установи на закотвена лодка по Дунав до територията. Други лодки ще служат като места за срещи и настаняване на дипломати.
Придобиването на имущество демонстрира сериозност на намеренията му. "Искаме да покажем, че сме истински хора, които могат да правят истински неща, но по романтичен начин," казва той.
В крайна сметка намира подходящ плавателен съд - разнебитен и нуждаещ се от ремонт, за който се съгласява да плати 30 000 евро.
Министърът, който е бил какво ли не
Външният министър Хосе Мигел Маскието е поразително красив и винаги безупречно облечен 32-годишен мъж. Той е от Венеция и разбира доста от лодки. И все пак нещо в него изглежда съмнително.
Казва, че е бил командир в италианската армия и миротворец на ООН в Косово, но не посочва кога. Винаги твърди неща, които се оказват неверни, неточни или невероятни. Той твърди, че поддържа постоянна връзка с посланиците, но се обърква, когато бъде запитан за имената им.
Когато проучваме твърденията му, откриваме друга, също толкова неубедителна история.
Преди три години Маскието твърди, че се радва на международно признание като пианист и композитор, че е спечелил награда за саунтрака на филма "Гравитация", че е бил директор на Пражката опера, гостуващ диригент в Парижката национална опера и гостуващ балетен диригент в Болшой. Биографията му с награди и престижни официални постове заема няколко страници.
Този музикален гений е давал интервюта за италиански и чешки медии. Тъй като е от еквадорски произход - той е бил осиновен от италианско семейство като дете - е бил приет като знаменитост от еквадорския посланик в Германия, който е искал да го назначи за почетен консул в Прага. Дори е щяло да има филм за забележителния му живот.
Само че единственият проблем е, че всичко това не отговаря на истината.
Нито една от институциите, където твърди, че е работил, не го познава. Уменията му по свирене на пиано са в най-добрия случай посредствени. Той е получил ангажимент да дирижира оркестър във Венеция, но както казва мениджърът на оркестъра, музикантите са се разбунтували след половин час и Маскието е бил сменен.
Основната работа по разобличаването на измислиците му е извършена от група еквадорски емигранти в Германия и Чехия, включително наистина радващ се на международно признание еквадорски музикант - Борис Сепеда, който никога не е чувал за Маскието.
В крайна сметка еквадорското правителство признава, че е било измамено, и е оттеглило предложението за почетно консулство. Маскието изчезва от медийния хоризонт и изниква едва тази година като външен министър на Либерландия, като променя името си, вероятно с цел да не бъде разкрит.
Когато Йедличка научава това, изглежда изненадан от богатия измислен живот на външния му министър и иска оставката му. Маскието я подава.
Президентът пише: "Все още правя всичко по силите си да избера най-добрите хора за екипа си и напоследък нямам особен късмет. Надявам се да намеря по-читави хора в близко бъдеще. Може би ще проявите интерес да работите за нашето разузнаване?"
Както много създатели на държави в историята са откривали неведнъж, добре е да държите приятелите си под око в не по-малка степен, отколкото го правите за враговете си.
За разлика от бившия си външен министър, Вит Йедличка не се опитва да мами никого. Но и двамата преследват безумни фантазии.
Ако Хърватия и Сърбия някога уредят граничните си спорове, просто няма да има останала малка ивица земя, на която да се изгради либертариански рай на земята.
Но пък, както обича да казва Вит Йедличка, всички държави са фантазии. Всички те съществуват единствено в главите ни.
