Американската мечта е жива. В Китай...

Има двама 18-годишни младежи, единият в Китай, другият в САЩ, и двамата бедни и с ограничени перспективи. Трябва да изберете този с по-голям шанс за възходяща мобилност.

Кой от тях ще изберете?

До съвсем скоро отговорът би изглеждал очевиден. "Американската мечта", в крайна сметка, отдавна обещава път към по-добър живот за всеки, който работи усърдно, използва шансовете, дадени му от съдбата и се стреми към успеха.

Днес обаче отговорът е различен вече. Китай толкова бързо напредва икономически и се развива с такива (дори плашещи) темове, че вече са по-високи шансовете на младежа там да постигне със сериозен труд успех там и това да му подобри значително жизнения стандарт, отколкото на този в САЩ.

Отчитаме все пак факта, че Китай все още е много по-беден като цяло от САЩ. Въпреки това обаче китайците са постигнали сериозна преднина в най-нематериалия, но изключително важен икономически индикатор: оптимизма.

В страна, която все още носи следите на Културната революция, а политиката е строго регулирана от авторитарна държава, китайците сега са сред най-оптимистично настроените хора на света - много повече от американците и европейците, според проучвания на общественото мнение.

Какво се е променило? Преди всичко икономическата експанзия, която е без прецедент в съвременната история.

За последните 2-3 десетилетия в страната вече над 800 млн. души са излезли от състоянието на бедност Това е два и половина пъти повече от цялото население на САЩ.

Допълнително с това я има и генерационната линия - Не само че доходите драстично нарастват в семействата, но синовете печелят повече от бащите си. Това означава, че и очакванията нарастват, особено сред разрастващата се китайска средна класа.

Продължителността на живота също се е увеличила. Китайските мъже, родени през 2013 г., се очаква да живеят с поне 7 години повече от тези, родени през 1990 г., а при жените прогнозираното увеличение в очакваната продължителност на живота е близо 10 години.

"Изглежда сякаш няма граници колко далеч можете да стигнете", казва 37-годишният У Хайфен, финансов анализатор, роден в семейство на фермери, занимаващи се с отглеждането на царевица в северен Китай. В момента той печели по над 78 000 годишно годишно - сума, за която баща му преди дори не би и могъл да си помисли.

Всичко това води до едно стабилно усещане сред младите хора в страната (а и не само младите), което преди две десетилетия беше изключително типично за САЩ - това, че сякаш страната им ще бъде винаги силна, стабилна и доминираща.

И ако преди Китай е давал на света значителен дял от бедните хора по света, сега там живее основният дял от световната средна класа - фактор, който говори за сериозна стабилност.

Естествено, има и рискове. Няма как да има каквито и да е гаранции, че възходът на Китай ще продължава безкрайно. Продължителен икономически срив би могъл да нанесе сериозни щети на страната и на населението, прекратявайки тази ера на просперитет.

Експерти предупреждават, че Китай може да падне в клопката на средните доходи - момент, при който растежът и доходите достигат плато - ако не успее да се справи с високите нива на корпоративна задлъжнялост или не прави повече, за да насърчава иновациите. Демографското положение също е бомба със закъснител: Китай бърза да забогатее, преди да е остарял.

И все пак засега, икономическата крива сякаш не спира да върви нагоре. Подобно на САЩ, в Китай все още има огромна пропаст между богатите и бедните. Най-бедните китайци са много по-бедни, отколкото бедните в повечето развити държави.

Там близо 500 млн. души, или около 40% от населението, все още живеят с по-малко от 5,50 долара на ден, по данни на Световната банка. Въпреки това по някои показатели китайското общество има почти същото ниво на неравенство като в САЩ.

Понастоящем, брутният продукт в Китай е 12 000 долара на глава от населението, сравнен с 3500 долара преди само десетилетие. В САЩ той е доста по-висок - 53 000 долара. Някои анализатори обаче имат съмнения къде ще се случи по-голямо увеличение.

Напредъкът на Китай е особено забележителен, когато се вземе предвид как правителството използва социално инженерство, за да ограничава това къде живеят хората и колко деца могат да имат. Облекчаването на тези ограничения би ускорило растежа на доходите.

Всичко това кара много хора сега да говорят вече не за "американската мечта", а за "китайската мечта" - полето на възможност за развитие, в което ако се учиш, ако работиш здраво и умно използваш възможностите си, ще просперираш в живота.

А самата държава се стреми да показва такива примери. 49-годишната Ксу Лия някога е обработвала полета с пшеница в Джъдзян, селскостопанска провинция по източния бряг на Китай. Месото в менюто на нейното семейство се е появявало само по веднъж в седмицата, а на нея й се налагало да спи заедно с още седем от членовете на семейството си.

В един момент обаче тя успява да спечели стипендия и да влезе в университет, след което отваря свой магазин за дрехи. Сега тя притежава две коли и апартамент, оценяван на повече от 300 000 долара, а дъщеря ѝ посещава университет в Пекин.

"Бедността и корупцията твърде дълго вредиха на обикновените хора в Китай", разказва тя. "Сегашното общество не е перфектно, но поне бедните хора имат ресурсите да се конкурират с богатите."

Новините

Най-четените