Да бъде в центъра на скандала не е нищо чуждо за Майло Янопулос. Активистът на alt-right-движението в САЩ и бивш редактор в сайта "Брайтбарт" знае как да извлече максимална полза от привидно противоречивите елементи на публичния си образ.
Той е крайнодесен консерватор от еврейски произход, който има връзки с неонацистки групи. Живее с чернокож партньор, макар че си е позволявал расистки изказвания. В последните дни обаче Янопулос открива ново амплоа - на дълбоко религиозен хомосексуален католик.
Всичко започва от предварително планирано интервю за католическото йезуитско списание "Америка", което така и не е публикувано на страниците на изданието.
Причината, според Янопулос, е свързана с критиките му срещу главния редактор на списанието отец Джеймс Мартин - един от защитниците на тезата за толерантността на Църквата към хората с алтернативна сексуалност. В интервюто си Янопулос казва, че смята хомосексуалността за грях, макар самият той да е гей. В същото време, осъжда хората като отец Мартин, които се опитват да променят църковната догма по въпроса.
"Не разбирам онези католици, които твърдят, че Църквата греши или е длъжна да се извинява на хората, които не харесват нещо в нея. Църквата е създадена върху камък и кръст, а не с прегръдка", казва Майло Янопулос.
Действително, редакцията на списанието отказва да публикува интервюто, като подчертвава, че то е предложено от външен сътрудник, без да коментира други детайли от редакционната си политика.
Текстът му обаче се появи както в блога на Янопулос, така и в крайнодясното католическо онлайн-издание "Church Мilitant" (Боец на църквата). Сайтът се свързва с особено политизирано крило на католицизма, което смята геополитиката за бойно поле между религиозните и безверниците.
Публикуването на интервюто в толкова екстремна медия е може да се приеме като знак за "брандирането" на Янопулос. Също като бившия си шеф Стив Банън, той използва медийната си трибуна, за да заема страна не само в т.нар. "културна война" между Америка и Европа, но и във вътрешните конфликти в Католическата църква. Всичко това се случва в контекста на критиките от страна на консервативните кардинали срещу относително либералния папа Франциск.
Янопулос възпирема и апокалиптичния наратив на Банън. Основна тема в неиздаденото му интервю е раздразнението му спрямо католиците, които се опитват да либерализират и модернизират Църквата.
Той критикува не кой да е, а самия папа Франциск. Твърди, че той е "шокиращ за много католици, включително за мен" заради либералните си възгледи. Добавя още, че най-добрият медиен съвет, който би могъл да даде на Светия отец, е "да спре да говори".
В същото време, Янопулос се изказва ласкателно за предшественика му - Бенедикт XVI, когото нарича "най-мъдрият и ерудиран човек в Европа". Той посочва, че старият папа трябва да бъде уважаван заради волята му да се обяви публично против ислямския ирационализъм като един от най-големите проблеми на света.
Янопулос представя собствената си хомосексуалност като грях. Казва, че "винаги се е шегувал с липсата на целомъдрие и слабостта си към чернокожи момчета, но все пак се нарича католик", след което цитира Св. Августин:
"И не виждам какво толкова шокиращо има в това. Един от най-известните светци на всички времена се моли преди 16 века: "Господи, пречисти ме, но не сега".
Тази гледна точка се вписва в догматичното разбиране на Католическата църква за греха: всеки се бори с греховете си, но благодатта на Бога разрешава прошката. Във всеки случай, изказването му прави странно впечатление, идвайки от открито хомосексуална личност.
Янопулос обяснява, че никога не би си позволил да оспорва учението на Църквата за хомосексуалността, нито би си мечтал да настоява от католицизма да се откаже от базови истини "само за да ме залъгва с надеждата, че ще се чувствам по-добре със самия себе си".
"Усещам, че има нещо нередно във факта, че докато правя любов, не мога да произведа мини-Майловци, каквито искам да имам. Това не е ли субективно потвърждение на църковния канон, че привличането между хора от един и същи пол е "обективно нередно", тъй като не води до възпроизводство на рода?", пита Янопулос в интервюто си.
Истината често е болезнена, както винаги е знаела Църквата. Това е една от причините, поради които толкова често ни показва човешкото тяло, агонизиращо на кръста, казва още той.
В известна степен, прегръщането на католическата идентичност от страна на Янопулос обслужва собствения му интерес. Ако щете - заради факта, че дава линк към блога на свой колега, който без ирония го сравнява с Исус. Янопулос се опитва да се впише в особения английски архи-консервативен културен образ - маниерният аристократичен религиозен и хомосексуален мъж, какъвто например можем да срещнем в "Завръщане в Брайдсхед" на Ивлин Уо.
В този свят сексулаността на Янопулос не "шокираща", а едва ли не пасва идеано на един класически стереоптип.
Янопулос няма да е първият успешен популистки "проект" с подобен профил.
Британският депутат Джейкъб Рийс-Мог, който в момента се смята за потенциален лидер на Консервативната партия, навремето беше смятан за неизбирам от собствените му съпартийци заради строгите си католически възгледи върху абортите, критиките срещу "политическата коректност" и демонстративния му елитаризъм.
Но и той успя да капитализира особената католическа естетика с нейния възглед върху света, изглеждащ "контра-културен" или поостарял, но вписващ се в съвременния контекст като "смела" или "автентична" опозиция на либерализма.
