Нов съюз се гради между генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и американския президент Доналд Тръмп. И двамата искат повече пари за Алианса от страните-членки и съвместни действия срещу "Ислямска държава", пише международното издание на "Шпигел".
До какво може да доведе тази неочаквана дружба и как Тръмп промени възгледите си за военния алианс, опознавайки международното положение?
В очите на Доналд Тръмп генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше председател на алианс, който "историята е направила излишен и като "остарял съюз". Или поне това заяви бъдещият американски президент по време на предизборната си кампания. Той привлече силно общественото внимание, обявявайки НАТО за отживелица от Студената война - тромав, скъп и безполезен.
Но след визитата на Столтенберг при новия лидер на САЩ в Белия дом, нито една дума на Тръмп не съдържаше неодобрение към НАТО. "Да, казах преди, че е отживелица. Но вече не е отживелица", заяви американският президент, като направи изненадващ завой на 180 градуса.
Какво се случи?
Столтенберг се разсмива при този въпрос на журналистите от "Шпигел", които го интервюират в белгийски пътнически самолет, на който той се е качил в Рим на път за Брюксел.
"Научаваме нещо ново всеки ден", казва той. "С Доналд Тръмп обсъждахме как НАТО трябва допълнително да се развива, защото светът се е променил".
Преди всичко промяната означава, че европейците ще се наложи да увеличат разходите си за отбрана в бъдеще - и републиканецът Тръмп, и социалдемократът Столтенберг са единодушни по този въпрос.
В последните седмици двамата лидери, макар и с крайно различни възгледи, са съюзници. Избухливият американски президент, който няма особен опит във външната политика, и премереният генерален секретар на НАТО от Норвегия сега вървят в една посока, като и двамата желаят повече пари за алианса.
58-годишният Столтенберг сега е на обиколка в европейските столици, за да набира необходимите средства.
След две седмици Тръмп възнамерява да замине за Европа за първи път като американски президент и не е съвпадение, че една от първите му спирки на 25 май ще е в огромната нова централа на НАТО в Брюксел.
Освен че ще поиска повече пари от членките на алианса, Тръмп също така се надява НАТО да приеме да играе по-голяма роля в борбата срещу "Ислямска държава". Той би искал Сверноатлантическият пакт да се присъедини към предвожданата от САЩ коалиция срещу терористичната организация.
Столтенберг отдавна е на мнение, че ерата на мирните отстъпки е в миналото, особено предвид анексирането на Крим от Русия и създаването на "халифат" от „Ислямска държава" в Сирия и Ирак.
Но едва след избирането на Тръмп желанията на Столтенберг започнаха да се приемат по-насериозно. Иронично, но факт: точно човекът, който доскоро смяташе НАТО за излишна организация, сега е един от най-близките съюзници на лидера на организацията.
"Дължите много пари"
Една от основните мишени на този нов съюз е Германия, най-силната за момента икономика сред членките на НАТО в Европа. Тръмп ясно заяви на германския канцлер Ангела Меркел, че смята, че Германия дължи на НАТО "много пари". А Столтенберг пристига на визита в Берлин в четвъртък.
"Не увеличаваме разходите за отбрана, за да угодим на Тръмп", коментира Столтенберг, като се обляга в кожената седалка на самолета. "Правим точно това, което обещахме на срещата на високо равнище в Уелс".
Още на среща през септември 2014-а, много преди избирането на Тръмп, в отговор на анексирането на Крим от Путин, лидерите на страните-членки на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана на страните до 2% от БВП в следващите 10 години.
Оттогава отбранителните бюджети се увеличиха постепенно в много страни-членки на НАТО, но много от срещите на Столтенберг така и си останаха безрезултатни, като тази с Паоло Джентилони в Рим, от която сега се връща.
Италианският премиер се изказва много позитивно за съюза, но внимателно избягва да поеме каквито и да е конкретни ангажименти. От своя страна Столтенберг хвали Италия като "жизненоважен съюзник" - въпреки факта, че страната все още е далеч от заявения 2-процентен военен бюджет.
Столтенберг иска това да се промени.
"Това, което е важно, е да се поддържа натрупаната скорост в нарастването на разходите за отбрана", коментира той. За целта той иска от членките на НАТО публично да повторят ангажимента си за 2% дял от БВП за отбрана на срещата им в Брюксел.
САЩ обаче вече са уморени да слушат думи - и Тръмп иска по-категоричен ангажимент.
Той иска да задължи членките на НАТО да изпращат ежегоден отчет за разходите си за отбрана, които той да се огласява публично. Идеята в тази й форма вече като цяло е отхвърлена, но все пак има планове за редовни отчети по развитието на отбранителните бюджети.
Съпротива в Берлин
Германия обаче не е особено доволна от настоящата ситуация и министърът на отбраната Урсула фон дер Лейен наскоро ясно заяви това на Столтенберг.
В края на април двамата се срещнаха в петзвезден хотел в Малта по време на срещата на европейските министри на отбраната. Те обсъдиха предстоящата среща на високо равнище на НАТО с Тръмп и разходите за отбрана на Германия, но фон дер Лейен първо искаше да говори за Канада, която в момента харчи само около 1% от БВП за отбрана, половината от заявеното 2-процентово изискване. Въпреки че бюджетът за отбрана на Германия се е увеличил с 8% миналата година, страната все още е твърде далеч от достигането на 2% от БВП.
Фон дер Лейен смята, че канадците осигуряват най-много войници за силите за бързо реагиране, в момента разположени в Латвия, за да защитават фланга на НАТО от руската заплаха, което също би трябвало да се взема предвид.
Тя иска да допълни плановете на Тръмп за годишни отчети с т.нар. "списък на действия", който да обхваща аспекти като канадското разположение на войски и подобни услуги, които са допълнение към военните бюджети и смята, че ако се изчислява според тази методология, Германия би стояла много по-добре в сравнение с други държави.
Факт е, че германската армия осигурява голям дял от военната сила за мисиите на съюза от Афганистан до Косово. Тя също така е ангажирана в мисии на Европейския съюз, като тази в Мали.
Столтенберг обещава да разгледа тази идея.
"Ако можем по-добре да отчитаме действия, напълно съм отворен за приемането на такъв вариант," коментира той.
"Сериозни предизвикателства"
Столтенберг добре разбира предизвикателствата, пред които са изправени политиците. Той дълго беше премиер на Норвегия и е наясно, че политиците биха предпочели да инвестират парите на данъкоплатци в образование и инфраструктура, вместо да купуват танкове и изтребители.
"Съжалявам, че се намираме в ситуация, в която се налага да харчим повече пари", коментира той. "Но ситуацията по отношение на сигурността се промени".
За разлика от Столтенберг, американците са доста по-агресивни в опитите си да гарантират успеха на визитата на президента на САЩ в Брюксел.
Тръмп е под вътрешен натиск и политическа победа в Брюксел би му била от особена полза. Особено "по въпроса за НАТО на юг", съюзът е "изправен пред сериозни предизвикателства за по-голяма прозрачност", както писа един дипломат в грама до родината си.
С други думи, Тръмп не само иска повече пари, той иска да види и засилване на ангажиментите със Съюза.
На скорошна среща на посланиците на страните-членки на НАТО, американците официално повдигнаха въпроса: те искат НАТО официално да се присъедини към предвожданата от САЩ коалиция срещу "Ислямска държава".
Някои европейци обаче се колебаят. Германците и французите твърдят, че всички членки на НАТО вече участват в акции срещу "Ислямска държава". Германия например е изпратила самолета Tornado за въздушно разузнаване над Сирия. Официалното членство на НАТО в коалицията според тях почти няма да промени нищо и дори може да навреди, като даде на терористите претекст да заклеймят интервенцията като кръстоносен поход от страна на Запада.
От друга страна, исканията на Вашингтон отварят вратичка за възможно споразумение.
НАТО би могло официално да се присъедини към операцията срещу "Ислямска държава", но от страните-членки да не се изисква да правят нещо повече. В замяна САЩ ще си затвори очите за неспазването на обещания 2-процентен военен бюджет.
Столтенберг разбира добре деликатността на темата и се опитва да посредничи.
"Никой не очаква участие на войници на НАТО в сирийската гражданска война, това не подлежи на дебат", коментира той. Войски на НАТО обаче обучават бойци, сражаващи се срещу "Ислямска държава" в Ирак от януари насам, и според него увеличаването на броя им е добър вариант.
"Обучението на местни сили, като тези в Ирак и Афганистан, според мен е едно от най-добрите средства за борба с тероризма", коментира той. Освен това Алиансът обмисля употреба на полети за радиолокационно откриване и управление (AWACS) не само за разузнаване, но и за по-добро насочване на коалиционни сили над сирийското въздушно пространство.
"Напълно е възможно да разчитаме на повече AWACS полети над Турция", коментира Столтенберг.
С други думи, перспективите са за още от същото. Но е съмнително дали това ще е достатъчно за Тръмп.
Американците решиха да покажат доколко сериозно НАТО приема войната срещу тероризма.
А като напомняне на Европа за значимостта на тази война, президентът на САЩ лично ще открие скулптура пред новата централа на НАТО. Тя е направена от металните руини от Световния търговски център в Ню Йорк, които ще напомнят за терористичните атентати на 11 септември 2001-а година.
