Борис Джонсън, новият министър-председател на Великобритания, иска да знаете, че обича страната си.
По-конкретно, той иска да знаете, че обича обединението между четирите съставни страни, наречено Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия.
За съжаление на Джонсън, тази обич не винаги е взаимна. При посещенията му в четирите държави в края на юли той се сблъска с протестиращи, които имат проблем с неговия подход към Брекзит на принципа "всичко или нищо".
Джонсън не крие намерението си да напусне Европейския съюз (ЕС) на 31 октомври и ясно даде да се разбере, че ще направи това и без да се е стигнало до споразумение за сделка между Великобритания и ЕС.
В Шотландия той беше освиркан от проевропейски настроени граждани, които също така настояват и за шотландска независимост. Първият министър на Шотландия – Никола Стърджън, която е и лидер на настояващата за независимост Шотландска национална партия (SNP), коментира пред местни медии, че Джонсън не е имал куража да се изправи пред шотландците при своята визита.
В Уелс новият британски премиер беше критикуван за това, че няма план за справяне с най-тежките последствия от Брекзит без сделка, най-вече що се отнася до уелските фермери. Първият министър на Уелс Марк Дрейкфийлд коментира, че Джонсън е представил "сериозно смущаваща липса на детайли".
А в Северна Ирландия, която е изправена пред най-сериозни последствия при липса на сделка с ЕС – издигането на твърда граница с Република Ирландия и връщането към мрачните дни на насилие – Джонсън беше посрещнат от протестиращи, държащи плакати с надпис "Брекзит означава граници".
Той е особено непополуярен в провинцията след като сравни пресичането на граница с пътуването между кварталите на Лондон – пренебрегвайки продължаващия десетилетия ирландски конфликт, довел до загубата на повече от 3000 живота.
Всичко това са проблеми за един министър-председател, който залага своето управление на две неща: това да осигури излизане от Европейския съюз на 31 октомври, без значение как, и това да осигури обединение на страната си.
Съхраняването на обединението е от критично значение за партията, която Джонсън сега ръководи, позната като Консервативна и юнионистка партия. Сега обаче юнионизма, т.е. обединението, не е така модерно сред жителите на Обединеното кралство, както е било някога и това е още по-осезаемо след референдума за Брекзит.
"Изобщо няма да съм изненадан, ако Брекзит без сделка един ден бъде гледан от историците като събитието, което е разрушило Обединеното кралство", коментира професорът по политически науки в Манчестърския университет Роб Форд.
Той обяснява, че най-голямата подкрепа за Брекзит идва от английските националисти, на които не им пука особено за обединението. По думите на Форд ако те видят обединението като пречка пред излизането от ЕС, ще са склонни да се откажат и от него.
Така в Англия, най-населената и силна част от Обединеното кралство, Брекзит е по-близко обвързан с каузата "Англия на първо място". Тук става интересно.
Защото от другата страна на Ирландско море нещата стоят по много различен начин. Най-гласната подкрепа за Брекзит в Северна Ирландия идва от юнионистите, които гледат на всякакъв вид отделяне от Обединеното кралство като на нещо немислимо. Ако се стигне до избор между граница с Република Ирландия или морска граница с Британия, винаги ще предпочетат първото.
От другата страна на юнионизма е ирландският републиканизъм, за които е приоритет в никакъв случай да няма граница между двете Ирландии. А най-крайните сред тях дори биха искали в един момент Северна Ирландия да се обедини с републиката.
Това се потвърждава и от скорошно проучване на изданието Northern Ireland Life and Times. Според него, в контекста на Брекзит, хората, които се определят като ирландци, все още подкрепят идеята за обединена Ирландия, докато тези, които се определят като британци са засилили своето неодобрение към идеята за подобно обединение.
Същевременно от проучването става ясно, че през последните 20 години повече жители на Северна Ирландия от всякога не се определят нито като юнионисти, нито като републиканци. И макар тази група да не се обявява гласно за обединена Ирландия, те започват да гледат на идеята като на неизбежно последствие от Брекзит без сделка.
Казано най-просто темата "Брекзит" просто засилва вече съществуващите нагласи в ирландците – както сред тези, които искат ирландско обединение, така и сред другите, които са против него. Това обяснява Кейти Хейуърд от мозъчния тръст "UK in Changing Europe".
В Шотландия тези, които се противопоставят на идеята за независимост, сега подкрепят Брекзит, обяснява Роб Форд. Той обяснява, че когато партията на Стърджис – SNP, е предложила идеята за втори вот за независимост с цел присъединяване към ЕС, евроскептичните шотландци са си помислили "защо да сменим заповеди от Лондон със заповеди от Брюксел"?
Шотландия вече имаше референдум за независимост през 2014 г. Тогава с резултат 55% на 45% беше решено да се остане в Обединеното кралство. Тогава един от ключовите фактори, които накараха шотландците да предпочетат да останат под Юниън Джак (британския флаг) беше именно факторът ЕС - излизане от Великобритания означаваше и излизане от ЕС и период на тежки преговори с Брюксел за повтороното присъединяване.
По онова време референдумът беше описван като нещо, което се случва "веднъж на поколение". Тогава обаче дойде Брекзит.
С оглед на това, че 62% от шотландците са гласували за оставане в ЕС, а сега партията на Джонсън клони към най-крайния и тежък вариант на Брекзит, разбираемо става защо шотландските националисти са оптимисти за резултата от един втори референдум за независимост.
В Северна Ирландия и Шотландия тези, които са за оставане в ЕС, също са мнозинство – съответно 56% и 62%. Те също може да се опитат да се отдръпнат от юнионистката прегръдка на Джонсън.
Ситуацията е по-различна в Уелс, който гласува за напускане на ЕС, а и там няма сериозно движение за независимост.
Това, което Уелс обаче има, е силно националистическо движение, което традиционно не харесва Консервативната партия и презира реториката на Джонсън за Брекзит без сделка. Големият проблем на британският премиер там е, че отблъсква тези гласоподаватели и по този начин осигурява места в уелския парламент на опозиционните партии.
Премиерството на Борис Джонсън в крайна сметка може да се определи като сблъсък между националистически движения. Ако първите му дни на власт са пример за това, което предстои, той ще разчита занапред най-вече на английския вот.
Роб Форд обяснява, че именно английските националисти са най-силната сред тези групи – като английска горила, която при желание може да изхвърли всяка друга извън ринга.
Изглежда слабо вероятно политиката "всичко или нищо" на Джонсън да изглади всички противоречия в Обединеното кралство – не и преди Брекзит да стане реалност.
Но ако се стигне до предсрочни избори, което мнозина наблюдатели във Великобритания очакват, това да се опитваш да се харесаш на всички съставни страни от обединението може да се окаже неразумна изборна стратегия.
А ако английската горила изхвърли останалата част от Великобритания извън ринга, по-малките й събратя може да решат да не се връщат обратно. И има голяма вероятност на английските избиратели просто да не им пука.
