През февруари месец тази година атентатор-самоубиец взривява армейски конвой край град Пулвама в Кашмир и успява да убие повече от 40 военнослужещи.
Атаката, за която Индия усилено твърди, че е организирана отвъд границата й - в Пакистан, доведе двете държави, въоръжени с ядрени бойни глави, до ръба на война.
През следващите месеци напрежението намалява, само за да се засили отново на 5 август, когато Ню Делхи едностранно обявява отмяна автономията на някои от управляваните от Индия административни региони.
Сред тях са и Кашмир и Джаму, а ходът според Исламабад може да бъде приет като опит за етническо прочистване в оспорвания регион, населен с множество мюсюлмани.
На 16 август Кашмир беше тема на Съвета за сигурност към ООН за първи път от много години насам.
Но докато сигурността в региона беше сериозно обсъдена от Вашингтон, Лондон, Москва, Пекин и Париж, гласовете на жителите на Кашмир бяха до огромна степен заглушени с почти тотално прекъсване на комуникациите. Няколко репортажа от региона показаха демонстранти от Шрингар, които бяха нападнати със сълзотворен газ, но Ню Делхи ги обяви за фалшифицирани.
В допълнение към прекъсването на комуникациите Индия организира масови арести на сепаратистки лидери, активисти от гражданското общество, адвокати и бизнесмени, за да поддържа информационното затъмнение, което тегне над и извън долината на Кашмир.
Индийското правителство обаче продължава да настоява, че в региона няма криза.
"Foreign Policy" изпраща Сумая Шанкар, свой репортер, който да проучи на място каква е ситуацията. Той обяснява, че в основата на икономиката на Пулвама са ябълковите овпщни градини, които се виждат навсякъде от двете страни на магистралата.
Август е най-благодатният сезон за работа в овощните градини и дори наложеният от полицията вечерен час не може да държи жителите на района далеч от плодородните дръвчета. Когато влиза в града на 14 август, ден преди Денят на независимостта на Индия, Шанкар трудно намира желаещи да говорят пред него. Градът е силно милитаризиран.
Докато наблюдаващ самолет обикаля в небето, двама 20-годишни младежи се съгласяват да разкажат как техният приятел е нападнат и арестуван от полицията преди седмица. Полицията предупреждава младите мъже, че ще ги сполети същата съдба, ако не си мълчат за случилото се. Задържаният е студент по медицина, който се подготвя за изпити.
Един от приятелите му признава, че се страхува за живота си, но когато става въпрос за приятелите му, е готов на всичко.
Той допълва, че голяма част от младите мъже в региона са арестувани поне веднъж през последните две години, тъй като се противопоставят на продължаващия военен натиск в региона. След като невинни млади мъже биват задържани и измъчвани, те се присъединяват към войнстващите фракции в отпор на насилието. Тогава обаче те биват обявявани за терористи и ако бъдат отново хванати - биват екзекутирани.
Отмяната на Член 370 - отменената от Ню Делхи конституционна клауза, която дава автономия на Кашмир - е определяна от местните като "is gunda raj" - царуването на главорезите. Те арестуват когото си поискат и според момчетата, с които Шанкар говори, бавно ще елиминират всички млади мъже в района. Той е убеден, че искат да ги избият и да им отнемат земята.
Критиците твърдят, че решението на премиера Нарендра Моди да отнеме специалния статут на Кашмир - ключов въпрос в неговата националистическа кампания - отнемат от значимостта на региона и го поставят директно под контрола на Ню Делхи.
Индийци, които не са родом от Кашмир, вече могат да си купуват земи там, което води до неизбежни опасения, че индийците могат да се опитат да променят демографията на района с мюсюлманско мнозинство.
На няколко километра от главната магистрала на Кашмир се намира затворът на Пулвама, където се намират повечето задържани младежи.
След 5 август всяка сутрин може да бъде видяна тълпа от родители, които питат за изчезналите си синове. На няколко метра от тях местни мъже са съгласни да говорят и казват, че животът под полицейски контрол и вечерен час е труден. Никой не си прави труда да ги попита как се чувстват.
В този квартал на Пулвама обаче цари консенсус, че с ходовете си Индия сама отблъсква жителите на Кашмир, а не че те сами желаят своята независимост. Според местните войник, който вече е хванал оръжието в ръцете си, вече не се интересува от промяната на статута на Кашмир - той може да вее знамето на Индия, САЩ, Пакистан и дори Афганистан, но всичко, което иска, е свобода.
Единствените хора, които се искрено се интересуват от отмяната на Член 370 от Конституцията, казват жителите на квартала, са тези, вярващи, че са част от Индия.
Мнението се споделя от мнозина в този край на Пулвама, според които с отмяната на Член 370 Индия отблъсква дори и тези, които симпатизират на Ню Делхи и споделят възгледите на столицата за автономията на Кашмир.
За разлика от столицата на региона - Шрингар - която беше разтърсена от протести на 5 август, в района на Пулвама и тази част на Кашмир няма демонстрации. Местните смятат, че страхът от масови арести предпазва зоната от размирици. Въпросът е колко дълго може да тлее гневът на Кашмир, преди да избухне.
Докато има ограничения, няма да има протести, но жителите сравняват ситуацията с разтръскана бутилка газирано - след като капачката се разхлаби, ще има избухване.
Каримабад е малък квартал в Пулвама, известен като едно от най-размирните места в Кашмир.
Сепаратистките настроения там винаги са били много силни, въпреки че според преброяването от 2011 г. в Каримабад има едва 3565 жители. Местното гробище е известно като "Гробището на мъчениците" - там са ковчезите на мъжете, загинали в борбата за независимостта на Кашмир. Почитано е като истинска светиня.
На няколко метра от гробището на 8 август е арестуван поредният 19-годишен младеж. При задържането му полицаите нахлуват в дома му, будят цялото му семейство и измъкват тийнейджъра от къщата. Майка му и сестра му не спират да обясняват, че момчето никога не е държало пистолет в ръката си. По същото време в Каримабат са арестувани още няколко млади мъже в опит да бъдат предотвратени бъдещи протести.
Като цяло никой не вижда перспектива за младежите в квартала, независимо мъже или жени. Според тях премиерът убива тяхното бъдеще, а мнозина не са склонни да позволят на Моди да управлява Кашмир. Категорични са, че точно както бащите и дядовците им са дали живота си за Кашмир, така ще го сторят и те.
Според "Асошейтед прес" по време на кризата в Кашмир са задържани поне 2300 души, предимно млади мъже.
Политическите активисти потвърждават, че в региона се провеждат масови арести, но не могат да посочат точна цифра, тъй като повечето от тях не се водят официални задържания - арестуваните просто се държат в участъците и в армейски лагери. Но поради историята на региона, в Кашмир има силна историческа памет за млади мъже, които са арестувани и никога не се прибират по домовете си - страх, който и в момента цари в долината.
Заместник-началникът на полицията в Пулвама оспорва подобни твърдения и казва, че служителите му следват стриктен протокол. Той смята, че ситуацията е напълно спокойна и под контрол, няма съобщения за инциденти и насилие. Казва и че и в миналото са арестували хора заради това, че създават безредици и това не е необичайно.
На няколко километра от участъка е кварталът Паригам, който през последните години остава относително спокоен.
Но на 6 август, само ден след отнемането автономията на Кашмир, силите за сигурност нахлуват в квартала. Жителите на Паригам споделят, че служителите са измъкнали млади мъже от домовете им и са предупредили семействата им да останат вътре.
Властите са принудили младежите да скандират политически лозунги, а който се противопоставя - бил подложен на унижения и изтезания като това да оближе пътя под краката си.
Сред другите средства за изтезания през онази нощ били кабели, пръти и водопроводни тръби. Един млад мъж, с когото се среща кореспондентът на "Foreign Policy", и до днес не може да ходи без патерици. Но силите са питат риторично жителите "Не сме го били, нали?".
А те отговаря в синхрон "Не, сър, не сте".
