Днес се навършват пет години от началото на войната в Сирия и изглежда, че пластовете сериозно се разместват. Изтеглянето на основната част от руските военни в размирната страна дойде изненадващо, но засега ходът на Путин е посрещнат с хладно одобрение от страна на западните дипломати, докато текат международните преговори в Женева.
Русия ще продължи да поддържа военните си бази в Сирия, а режимът на Башар ал-Асад ще продължи борбата с бунтовническата опозиция, която с руска помощ премина от отчаяна отбрана в настъпление. Наскоро Асад обяви, че рано или късно ще върне под контрола си загубените територии, а в последните 6 месеца отвоюва над 400 населени места и 10 000 кв. км.
Примирие бе договорено между Москва и Вашингтон в края на февруари, но то така и не успя напълно да влезе в сила. Воюващите фракции на терен си прехвърлят вината, докато международните играчи подготвят нови преговори в Женева за край на конфликта, който разсели 5 милиона сирийци и отне живота на половин милион души.
Според анализатори решението на Кремъл да прибере военните си от Сирия може да се дължи на икономическите трудности, които руската страна изпитва заради ниските цени на петрола и западните санкции. От друга страна Дамаск плаща милиарди долари за доставка на руско оръжие, така че е възможно Путин да търгува със Запада.
Друга версия е, че Кремъл се съсредоточава върху кризата в Източна Украйна, където наскоро се твърди, че е имало тайно прехвърляне на руски военни.
Навреме
Неслучайно Путин действа в правилния момент, защото темата на разговорите в Женева между сирийските врагове е не само мирът, но и бъдещото устройство на страната, новата й конституция и провеждане на президентски избори.
Поканени са представители на режима в Дамаск, чиито заздравени позиции му дават силни аргументи да запази съществуването си и да бъде част от преходния процес в Сирия. Опозицията от своя страна изглежда все по-разединена и отслабена, основно поради верските различия на съставните й фракции.
Без руската военна подкрепа, Дамаск ще бъде принуден да преговоря сериозно за мир, смятат дипломати, докато за Путин остава да чака поздравленията за своя успех.
Всъщност, резултатът от всичко, случило се в последните месеци, е, че изходът от войната за Запада все повече се очертава в двуполюсната система - Асад или „Ислямска държава".
Факт е, че в последно време американската позиция омекна и оттеглянето на бруталния сирийски президент вече не е тяхно задължително искане.
Сирийската свободна армия, основно подкрепяна от САЩ със скъпи обучителни кампании, е раздирана от вътрешни конфликти и част от нея открито сътрудничи с подразделения на „Ал Кайда". Съюзници на американците като Турция, Саудитска Арабия и Катар са обвинявани, че тайно подкрепят екстремистки организации, воюващи в Сирия.
Разположение на силите
Руската намеса безспорно е най-значимият фактор във войната, която започна с мирни протести за демократизация на Сирия, премина в гражданска война, а след това в брутална религиозна касапница с появата на „Ислямска държава".
На север армията на Асад до голяма степен прекъсна връзката между Турция и умерените сунитски бунтовници, подкрепяни от САЩ, които в момента са блокирани между силите на Дамаск и ИДИЛ.
Русия разположи ракети „Триумф" C-400 с далечен обсег на действие в близост до границата с Турция и превръщайки се в господар на небето над Сирия, открито оспори ролята на Анкара на хегемон в района.
Наземните операции засегнаха и етническите съюзници на Турция в конфликта - туркмените, които се твърди, че са убили руския пилот от сваления Су-24 над сирийската граница. Отделно, Москва успешно изигра кюрдската карта, като се твърди, че е осигурила подкрепа на сирийските кюрди.
Германия даде сигнали, че ще настоява руската страна да изпълни ангажимента за политическо решение на кризата в Сирия. До момента, използвайки правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, Русия блокира успешно резолюции против Асад. Благодарение на Путин обаче, сирийският диктатор предаде химическите и биологическите си оръжия на международна комисия за унищожение.
През септември миналата година Путин иззе инициативата от САЩ и започна военна кампания в Сирия, твърдейки че се бори срещу „Ислямска държава" и така се превърна в незаобиколим фактор, с или без военни в Сирия.