С президентските избори в Бразилия още една държава влезе в увеличаващия се списък на страните с т.нар. "твърди лидери", чийто маниер на управление напомня на авторитарност.
Русия на Владимир Путин, Турция на Реждеп Таип Ердоган, Индия на Нарендра Моди, Филипините на Родриго Дутерте, а сега и Бразилия на Жаир Болсанаро. Китай с могъщия в момента Си Дзинпин дори не е нужно да бъде споменаван, той сам по себе си е отделна категория.
С обещания за икономическа стабилност и справяне с престъпността подобни лидери излизат на преден план и в европейски държави като Унгария, Чехия, Полша и Италия. В Рим "Лигата" може и да не държи цялата власт, но именно гласът на Матео Салвини се чува ясно - както във вътрешната политика на страната, така и в Европа.
Тенденцията на лидерите с твърдата ръка, за които демократичните ценности са пречка, има вече световен мащаб.
Паралелно с тези победи, вярата във висшите добродетели на демокрацията - такава, каквато я познаваме - се губи. Във Франция, например, проучване на фондация "Жан Жаур", публикувано през юли, показва, че един на всеки двама младежи (хора под 35 години) вярва, че демокрацията "не е оптималната политическа система". А две трети от анкетираните французи смятат, че политиците им са корумпирани.
И все пак не е като да няма причини защо хората избират подобни "твърди лидери" - националисти, популисти и радикали. Нивото на корупция е ужасяващо в много от тези страни и техните икономики през последните години се сблъскаха с доста трудности.
Така на места вече започва да се чува, че демокрацията е система за управление за добри и слънчеви времена, но в по-трудни дни са необходими силни правителства, които няма да се спрат пред това да вземат трудни и недемократични решения. И примерите за Путин, Си Дзинпин и Тръмп демонстрират точно това.
Често обаче се пренебрегва поведението на финансовите пазари. Пазарите изглеждат ентусиазирани по отношение на намаляването на данъците в САЩ и те сякаш приветстват евентуалните мерки за "стабилност" и корупция, които автократите обещават да донесат със себе си.
Само че се пропуска факта, че борбата с корупцията най-често е просто прах в очите. Само преди едно поколение бразилските военни лидери се отличават в тази насока като забогатяват незаконно, докато са на власт в страната през 60-те.
Откакто в Унгария Виктор Орбан е на власт страната загуби цели 10 точки по Индекса на корупцията, изготвян ежегодно от "Прозрачност без граници", падайки от 55 място през 2012 г. на 45 през 2017-а. Начинът на властта в страната да се защити от критиките за корумпираност е да хули неправителствената организация, но същевременно цената на обществените поръчки, давани в страната е с 25% по-висока от средното.
Също така редица журналистически разследвания показват нередности във фирмите победители на конкурсите, особено когато става въпрос за обществени поръчки, свързани със строителството.
Междувременно корупцията в Китай - една откровено авторитарна държава - удря такива високи нива, че държавният лидер Си Дзинпин превърна борбата с нея в ключов момент от политиката си. Разбира се, той използва това и като средство за разчистване на политическия пейзаж и изваждане от картинката на свои политически опоненти, което все повече изкарва момента за борбата с "подаръчетата под масата" като повече прах в очите.
Проучването на резултатите от режимите на автократите разкрива много повече неуспехи, отколкото успехи в чисто икономически план. Растежът около 6% е "нормален" за развиващите се страни, така че трябва да се вгледаме по-отблизо.
Дори и да оставим Венецуела - този явен пример за това как твърде силната държава може да провали цялата икономика, все още съществува примерът с Филипините, където този среден ръст на икономиката от 6,5% се дължи най-вече не на икономиката, а на парите от чужбина, които емигрантите изпращат.
Президентът Дутерте разпределя социалното подпомагане, но публичните инвестиции са недостатъчни. А търсенето на краткосрочни ефекти преобладава над тези в дългосрочен план.
В Индия доходите на глава от населението се увеличават много бавно, бюрокрацията продължава да парализира страната и трудният бизнес климат обезсърчава чуждестранните инвестиции.
Министър-председателят Моди така и не успя да реформира и да изчисти финансовата система, както се вижда от фиаското с деноминацията на големи банкноти през ноември 2016 г. Индия е трудна за управление страна, никой не се съмнява в това, но популистът Моди не се оказаха по-добър от предшествениците си в тази работа.
Турция все още се радва на растеж от 3,5%, но големите слабости на страната като инфлация, висок външен дълг, външен дефицит и т.н. спомагат изключително много за влошаването на икономическите условия, докато правителството се затваря все по-навътре към авторитаризма. Резултатът от това се видя това лято на пазарите и в ударния спад на лирата.
Колкото до Владимир Путин, "кръстникът" на сегашната партида твърди лидери, за 18 години той не успя да диверсифицира икономиката си от изкопаемите горива, което го постави в тежка ситуация след санкциите на запада.
Сега Русия едва успява да не се задъхва икономически, което удря самото население, както се видя от последната пенсионна реформа в страната.
Обещанията за силна икономика и справяне с корупцията, които автократите раздават така смело, покставени на изпитание издишат и на практика раждат още повече корупция и затлачено развитие.
Интересно ... след като в Италия, Гърция, Испания, Португалско си се шири 100%-ов, каноничен либерастизъм, защо аджеба икономиките им са на командно дишане, а корупцията извира, дори от купата ти със спагети )
Прасчо, разбирам, че не ти е удобно да говориш за корупцията в твоята, не родна, но избрана страна. Да я пропуснем за малко и дапогледнем една друга страна, която даваше за пример, но не знаеш името на президента й - Канада. Преди известно време в една дискусия за кримския мост, в която ти направи фундаментален принос в теорията за островите и полуостровите, се изнесоха данни, че 19км кримски мост е излязъл 4млрд а 3км канадски - 6млрд. Но при Путин корупцията не мое да не е по-голяма. При Путин влязоха на топло,а някои се преселиха на още по-топло, милиардери, които станаха такива при Елцин. В САЩ не съм чул за друг освен Бърни Мадоф, който не е точно корупционен герой. Нещо да кажеш за Енрон? Хилядите акционери на публичните компании имат минимално влияние върху дейността им, която се ръководи от собствениците на контролния пакет, и както казах, редовна практика е след срив директорите да се пенсионират с милионни бонуси. А след това да застанат начело на друга компания. Като номенклатурата при социализма. А при частните компании собственикът е едноличен и пълновластен владетел. ... Държавите, които нямат сходни силови авторитарни управления, са далеч в дъното на класацията по прозрачност и липса на корупция. ... Тук вече изби рибата. Значи в държавите без силови управления прозрачността и липсата на корупция са минимални. Което и наблюдаваме, напр. в Италия или Гърция. А горката Унгария под Орбан се преместила с 10 места в неблагоприятна посока по корупция. А как се е преместило благосъстоянието на унгарците?
Свински, Добре си науч... пардон, - зазубрил учебниците, но, поне за сега, това е единственото, което си "научил". Все пак, похвално е това, че за първи път /ако не е, съжалявам, пропуснал съм го/, демонстрираш плах опит за самостоятелно мислене. Който, естествено, завършва с катастрофа. Ето защо: "Практиката показва, че когато става въпрос за пари, хората са далеч по-малко склонни да вярват на празни обещания и да толерират еднолично взимани решения, които пряко засягат техните финанси." Велика глупост, мойто момче! Първо, винаги става въпрос за пари и второ, точно заради това хората са способни да вярват на всичко. Ако не беше така, нямаше да се случи имотния балон в САЩ през 2007 и кризата след това. А това, там, за разните му разлики от земята до небето - съвсем, ама тотално си се объркал. Защото, мойто момче, диктаторът, колкото и да не ти се вярва, все пак има на плещите си не само хора от всякакъв вид, а и ред други проблеми и знае много добре, че ако не мисли за тях - рано или късно ще свърши. Освен това, като диктатор, той се е легитимирал като отговорен за всичко и всеки знае това. Докато при демокрацията отговорния или го няма или е изключително трудно да бъде идентифициран. А меринджея в компанията не мисли въобще за хора. Той мисли единствено за цифри /проценти, коефициенти и пр./ и именно меринджеите бяха тези, дето подлъгаха акционерите така, че въпреки кризата, която предизвикаха, след това им гласуваха и баснословни бонуси. Учудвам се, че поне това все още не ти е ясно. Минаха 10 години, все пак, а ти, сякаш падаш от Марс.
>не ти е удобно да говориш за корупцията в твоята, не родна, но избрана страна Ако имаш предвид САЩ, която ми е страна на сегашно пребиваване, в нея корупцията всъщност е доста ниска. Просто не е в най-челните места по прозрачност, затова не я включих в списъка. И все пак, 18-то място (по-добро от Япония, Естония, Франция) е несравнимо по-добро от престижното 131-во място от 176, което е заела Русия, изоставайки в това отношение от страни като Джибути, Мексико, Иран. Да, 18-то място не означава липса на корупция. Дори във оглавяващата класацията Дания не може да няма корупция. За пореден път използваш изтърканата реторика на боя на негри в САЩ - понеже във всяка страна има някаква степен на корупция, дори САЩ, значи корупцията не е проблем в Русия, Турция, Индонезия. Но всъщност е проблем, и е напълно възможно да е свързан с популистките им авторитарни управления - данните определено подкрепята тази хипотеза, а ти продължаваш да не я отхвърляш. Всъщност, продължаваш да звучиш сякаш нямаш дори бегла представа какво означава хипотеза и как следва да се подхожда за да бъде отхвърлена една такава. Не е учудващо за слабообразован човек, прекарал целия си живот по корабни трюмове, но разбирането на причината за глупостта ти не е нейно оправдание. Dox.. как се чувстваш относно факта, че намирам писаниците ти за по-безсмислени и безумни дори от тези на слабообразован и сенилен пенсиониран корабен механик, заради което не ми и хрумва да им отговарям? Според мен си доста близо до нивото на sim4o, което е потресаващо по-ниско дори от това на dedo adji. Помисли над това.
20 deowin | 13.11.201817:44 Dox.. как се чувстваш относно факта, че намирам писаниците ти ..... ----------------------------------------------------------------------------------------- Ми, нормално се чувствам. Но, това, че намираш писаниците ми, не е всичко. След това ще трябва да ги отвориш, прочетеш, осмислиш ...., а бе, - все неща трудни за свикналото ти на лесно мозъче. Но, лека-полека всичко ще си дойде на мястото. Важното е, че си започнал да ме търсиш и да ме намираш. А това, определено е стъпка напред. Поздравления!
>нормално се чувствам Разбира се - като всяко друго неуко човече, което чеше комплексарщината с притежаване и защитаване на силни, макар и смехотворно неаргументирани, мнения и позиции (конспиративните са най-лесни), нямаш и не можеш да имаш друг избор. Необходима предпоставка за да имаш друг избор са куп качества, които очевидно категорично ти липсват.
Доксе, забрави всякакви смущения и неудобства. Свинчопрас не ти оставя друг избор, освен да се чувстваш нормално. И можеш да се поздравиш с включването в списъка на деосвин на нищожните човечета. Той май включва свички до един посетители на кафенето, но не на всеки е оказана честта да бъде споменат лично. И само, дето се заяждаше с дяда си хаджия. Включен си в списъка непосредствено след него. И то от индивида с когото заедно заклеймявате попове и защитавахте убийци. И има още да се издигаш в очите на слепите, докато стигнеш дяда хаджия. Всякакви въпроси към деосвин са безполезни. Той оглушава, като чуд нещо, което не съвпада с неговите лайняни теории. Наблюдавал съм го у един куп шефове и фактори. Ти му повтаряш и потретваш, той си върти плочата. Само дето прасчо не може да възприеме, че в тоя форум не е нито шеф, нито фактор. Но това сигурно е по примера на другарите му по отделение, някои от които се смятат за наполеоновци.