Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той ли е германският Еманюел Макрон

Автор на детски книжки и умерен еколог - Роберт Хабек е човекът, който обедини Зелените и ги насочва към победи. Снимка: Getty Images
Автор на детски книжки и умерен еколог - Роберт Хабек е човекът, който обедини Зелените и ги насочва към победи.
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images
Той ли е германският Еманюел Макрон Снимка: Getty Images

Бомбастичните коментари на френския президент Еманюел Макрон относно сенилността на НАТО и дисфункционалността на Европейския съюз подразниха много германци - разбираемо, именно те бяха мишена на много от неговите критики.

И въпреки това е безспорно, че германците завиждат на самочувствието, решителността и стратегическата амбиция на Макрон. Надеждният канцлер Ангела Меркел може да има специално място в сърцата на германците, но има все по-осезаем копнеж в страната за смел, динамичен лидер от калъпа на френския държавен глава: този, който се осмелява да иновации и импровизира, дори когато залозите са големи.

Никой от възможните наследници на Меркел в нейния Християндемократически съюз (ХДС) не отговаря на този профил. Избраният от нея наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер, се бори да се докаже като лидер на партията, а що се отнася до по-сериозните и чисто екзистенциални проблеми, които тормозят Европа и света, поне към момента тя не проявява особена способност за мислене извън кутията.

Що се отнася до изтормозените от вътрешна несигурност социалдемократи - които в отчаяние току-що избраха ново, клонящо значително по-наляво ръководство - Норберт Валтер-Борянс и Саския Ескен - те не искат нищо повече от това да избягат от управляващата коалиция и няколко години поред да ближат рани в опозиция.

Самият Макрон пое властта само след като заобиколи съществуващите партии във Франция и създаде свое собствено движение. И така най-близкото нещо до образа, създаден от Макрон, не идва от големите и наложили се партии, а от изгряващата звезда на Зелените (и съпредседател на партията) - Роберт Хабек.

Подобно на Макрон, Хабек е нетрадиционен политик, който вярва, че големите проблемите на деня, по-специално климатичната криза, изискват и също толкова големи и мащабни решения, а не само управление на кризите в стила на Меркел.

И той успява да убеди безпрецедентно голям брой германци (за зелена партия) да го последват.

Подобно на Макрон, 50-годишният Хабек е сравнително ново лице в политиката. Родом е от най-северните гранични територии на Германия с Дания, като освен немски и английски, говори и датски. Автор е на книги за деца, романист и преводач на поезия от английски език, преди да стане професионален политик през 2009 г.

Само три години след това той вече е назначен за зам. министър-председател на провинциалното правителство в провинция Шлезвиг-Холщайн с ресор енергетика, селско стопанство и околна среда.

Разположена между Северно и Балтийско море, провинция Шлезвиг-Холщайн е известна с множеството си вятърни паркове, които генерират електричество за цялата страна и в които работят 12 000 души. Миналата година партията преобладаващо избра Хабек и Аналена Баербок да ръководят Зелените в цялата страна. От двамата Хабек се приема за по-вероятния водещ национален кандидат, тъй като той е заемал по-висока длъжност на провинциално ниво, по-популярен е в цялата страна и е по-известен в медиите.


Роберт Хабек и Аналена Баербок

Член на прагматичната фракция на Зелените (а не на по-лявата), Хабек е съсредоточен върху вкарването на партията на власт и е готов да прави компромиси, от които в миналото много от Зелените биха се отвратили.

На регионално ниво много от тези компромиси вече са направени и Зелените участват в шарени коалиции в местните парламенти на 16 провинции. На национално ниво, партията печели над 20% доверие, с което вече далеч надминава социалдемократите и започва да се конкурира с водещата формация на ХДС.

Хабек едва ли ще го изрече публично, но неговата амбиция очевидно е да ръководи не само партията, но и цялата страна след следващите национални избори, а след това да участва в обновяването на Обединена Европа.

Въпреки германската склонност към фискален консерватизъм, проповядван от Берлин в момента, Хабек иска да види огромни държавни инвестиции в екологични технологии, включително електрически автомобили и устойчиво земеделие, дори и това да означава бюджетни дефицити.

Допълнително с това, при евентуално изкачване на Хабек до върха на германската власт, има голям шанс той да сформира едно силно динамично дуо именно с Макрон по теми като екологията и промяната в облика на ЕС, тъй като двамата до голяма степен споделят идентични визии за бъдещето на континента. Разделението между Париж и Берлин в момента е осезаемо. Дори в статия на Der Spiegel по темата се казва, че надеждите на Елисейския дворец за Германия откровено са зелени.

Дуото може би е най-добрият залог за възстановяване на френско-германския тандем по начин, който би могъл да реформира ЕС, да определи глобален златен стандарт за защита на климата и да превърне Европа в по-настойчива глобална сила - икономически, дипломатически и дори военно.


"Европа не е перфектна, но е едно проклето добро начало" - плакатът на Хабек за изборите.

Франция може да води по въпросите на сигурността и външните работи, Германия - за климата и енергетиката. При такова разделение на работата двамата лидери със сигурност не биха посегнали на полето на другия: Макрон не е създал никаква репутация на природозащитник, а Хабек тенденциозно избягва да говори за геополитика.

Допълнителен плюс към тази идея е, че и двамата споделят афинитет към постидеологическата политика и ангажираност към диалога, което значително би ускорило разбиването на нерешимите противоречия по редица въпроси.

Хабек проповядва това отърсване от идеологическите граници по време на обиколките си из страната, очевидно поставяйки основите на една евентуална предизборна кампания - която, предвид продължаващото клатене на управляващата коалиция, може да се появи зад ъгъла.

Този неидеологичен подход беше и оригиналният апел на Макрон, който той се опитва да използва и до днес.

Разбира се, това не означава, че двамата политици нямат своите сериозни различия. Хабек е любезен мъж с вечна петдневна брада, който презира формалността, както в облеклото, така и в политическия церемониал. Френският президент, вечно избръснат и по банкерски спретнат, стъпва върху идеята за церемониите.

Либералните икономически убеждения на Макрон са на километри от тези на повечето Зелени, които все повече виждат прехода към благоприятна за климата икономика като средство за справяне със социалното неравенство в Германия и спечелване на избиратели от крайнодесните. А Макрон със сигурност не е готов да преструктурира радикално общата селскостопанска политика на ЕС, от която френските земеделски производители преди всичко печелят, докато Зелените я критикуват яростно.

И все пак това хипотетично партньорство зависи от възможността за потенциален зелен канцлер - нещо, което мнозина анализатори приемат като меко казано смела надежда.

Макар германските Зелени да се целят високо, те все още остават стабилно зад управляващия в момента Християндемократически съюз на Ангела Меркел и Анегрет Крамп-Каренбауер. Също така Зелените имат доста лошо представяне в провинциите от Източна Германия. Като към това добавим и факта, че те често се представят по-добре в социологическите проучвания, отколкото на реално гласуване, може да се разбере защо експертите гледат с лек присмех на идеята за зелена изборна победа.

А и досега не е имало политик от тази партия, или от която и да е друга извън ХДС и социалдемократите, който да заема канцлерския пост във Федералната република.

И все пак шансове именно Хабек да се окаже на канцлер на Германия има, при това не чак толкова теоретични. Най-малкото защото на следващите избори той няма да се изправи срещу познатата на всички канцлерка от 16 години насам Ангела Меркел, а срещу някой от нейните наследници - протежето й Крамп-Каренбауер, която официално е избрана за лидер на партията, но все още се опитва да излезе от сянката на предшественичката си, бившият депутат Фридрих Мерц или лидера на Християнсоциалния съюз Маркус Зьодер.

За нито един от тях не може да се каже, че притежават кой знае каква харизма или могат да провокират големи маси от хора да гласуват за тях заради личността им. И за това говорят рейтингите им на доверие - доста ниски, които показват и че те са твърде непознати за широката общественост.

Така че шансовете на Зелените за най-висшия пост падат най-вече върху личността на Хабек и способността му да увлече хора зад себе си.

Зелените са не особено голяма партия с не кой знае колко мащабна и влиятелна членска маса, в която има както умерено крило, така и по-радикално и идеологическо. Сегашните лидери идват от умерения спектър. Именно това им позволява да си изградят един зрял и интелигентен образ, който да привлича не само еколози и природозащитници, но и обикновени леви избиратели.

Това позволява и да се търсят коалиции не само със социалдемократите, но и с други политически формации. В югозападния Баден-Вюртемберг има дори зелено-черна коалиция, в която Зелените държат министър-председателския пост, а ХДС са младши партньор.

Това чисто партийно тяхно израстване показва резултат и в социологическите изследвания. Ако на изборите през 2017 г. те спечелиха около 8,9%, като сега според проучванията този им резултат е почти утроен.

На фона на сериозната вълна от загриженост за климата сега Зелените наистина бележат прогрес, какъвто не биха имали в други условия. И сега е техният шанс.

В Париж разчитат именно на това и стискат палци на Хабек.

Най-коментирани

Най-четените