Когато срамът е по-силен от кръвта

Само една седмица е минала след бягството на 18-годишната Зийнат Рафик и съпруга й, когато майката на момичето пристига в новия им дом и предлага да организира сватбеното им тържество.

Майката на Зийнат - Первийн Биби - е твърдо против връзката със съученика й Хасан Хан, който неколкократно се опитва да измоли "благословия" за брака.

Цялото семейство на пакистанката-тийнейджърка е настроено срещу намерението й да стане негова съпруга. Когато тя признава на близките си, че е влюбена и е сгодена за Хасан, те я пребиват безмилостно.

Въпреки всичко, Первийн Биби се явява пред тях и се кълне, че всичко вече е простено. Призовава дъщеря си да се прибере вкъщи и да организира истинска сватба, за да не дава повод на съседите да я одумват.

Зийнат се съгласява с огромно притеснение, защото знае, че в дома й в Лахор не я очаква нито тържество, нито прошка. Очаква я брутална и мъчителна смърт - поредния случай на "убийство в името на честта".

Само два дни след "примирието" майката и братът на Зийнат се нахвърлят върху нея, задушават я, завързват я, за да не може да се измъкне, поливат я с керосин и я подпалват жива. Никой не може да й помогне. Съседите на семейство Рафик чуват писъците на Зийнат и виждат, че от къщата излиза дим, но не им позволяват да влязат, за да я спасят.

Всички наблюдават с ужас как Первийн Биби излиза на улицата и започва да крещи: "Убих дъщеря си! Убих я, защото се държеше неприлично и озлочести семейството ни".

Зийнат Рафик

Майката и братът на покойното момиче са арестувани и обвинени в предумишлено убийство. Биби прави пълни самопризнания почти незабавно след задържането. Твърди, че не съжалява за постъпката си.

На 16 януари тя бе осъдена на смърт от съда в Пакистан. Синът й Анис Рафик също е признат за виновен, но присъдата му е "по-лека" - доживотен затвор.

Убийството на Зийнат е просто част от статистиката.

Близо 1000 жени и момичета в Пакистан стават жертви на агресията на собствените си роднини заради дързостта да се противопоставят на вижданията им за морал и възпитание.

През юли 2016 г. 26-годишната актриса и манекенка Фузиа Азийм (Кандил Балоч) беше упоена и задушена до смърт от ръцете на родния й брат, който не понесъл срама от популярността на сестра си. Младата жена беше известна като "пакистанската Ким Кардашиян" - разведена със съпруга си - насилник, провокативна, сексапилна знаменитост с милиони фенове в социалните мрежи.

Както в случая на Балоч - извършителите на повечето подобни убийства са мъже, които смятат, че семейството им е обезчестено от "недопустимото" поведение на жената.

Данните на независимата комисия за правата на човека в Пакистан показват, че само за една година (2015 г.) са убити близо 1100 жени, още 900 са станали жертви на сексуално насили, а други 800 са посегнали сами на живота си заради непосилната тежест на срама и отлъчването от семейството.

Често убийците на "честта" се позовават на законите на Исляма, но рядко успяват да посочат друг аргумент извън вярата им, че религията не позволява смесване на половете.

Дори хардлайнерите от пакистанския Съвет за ислямска идеология казват, че посегателството на човешкия живот няма нищо общо с канона. Група пакистански духовници дори издадоха фатва, в която посочват, че убийствата на честта са неетични и неоправдани, като призоваха правителството да приеме специално законодателство за наказание на извършителите.

През октомври Пакистан увеличи санкциите, като гарантира минимум 25 години лишаване от свобода за виновниците за подобни престъпления.

Законите и призивите обаче не стигат до жителите на бедните квартали и отдалечените населени места извън големите градски центрове в Пакистан. В тях хората живеят в свят, в който религията е неизменно свързана с културата и традицията, а местните старейшини могат да осъдят всяка жена на публичен линч. В тях семейстото може да реши да екзекутира своята собствена дъщеря или сестра - дори ако виновникът за обезчестяването й е друг.

В случая със Зийнат Рафик единственото прегрешение е любовта й към Хасан Хан. След като не получава одобрение от семейството си за годежа, тя бяга от дома си и се установява за два дни в къщата на свой братовчед. Няколко дни по-късно двамата с Хасан се местят в дома на неговата майка. Тогава роднините на Зийнат пристигат с предложението за примирие.

"Прости ми, ако не се върна", казва младата пакистанка при раздялата. Това са последните думи, които тя споделя на съпруга си преди фаталния инцидент.