Хелоуин вече отмина, а грандиозния успех на филма "Жокера", разбил боксофис рекордите, неизбежно тълпи от филмови фенове се маскираха като клоуни-убийци за празника. В Хонконг обаче, където антиправителствените протести за демокрация продължават вече четири месеца и все повече се превръщат в анархистки бунтове, маската на Жокера има по-голяма тежест.
Тя разкрива разделението между някои протестиращи, които се разпознават в неговия образ, и други, които са ужасени от сравнението.
Само за последните дни от протестите в Хонконг един човек беше запален жив, друг беше застрелян от полицията, а вълната от насилие помрачава демонстрациите. Само през последните пет дни са ранени над 60 души.
Паралелите между насилието в специалната територия под китайска протекция и мрачната визия на режисьора Тод Филипс за разкъсвания от социален гняв Готъм се получават естествено.
Филмът разказва историята на неуспешен стендъп комик с множество психични проблеми, който под напора на изпълнената със злоба и агресия заобикаляща го среда, се превръща в убиец и чудовище. Продуцентите от WarnerMedia коментират, че филмът не цели да "представя този герой в позитивна светлина" - и все пак, някои от по-нихилистки настроените протестиращи в Хонконг изглежда черпят вдъхновение от героя и филма.
Потребителите в социалните медии изтъкват, че и в Хонконг, и в Готъм съществува сериозно социално недоволство и голям брой хора се чувстват изоставени от правителството и богатия елит. Във филма, гражданите на Готъм и полицаите се сражават в метростанция, зловещо отражение на сходни сблъсъци в метростанциите на Хонконг.
В края на филма, бунтовници вандализират части от града, като изглежда сякаш пушек или газ се носи из въздуха - подобно на сълзотворния газ, графитите и счупените стъкла, които са станали нещо обичайно в Хонконг.
В обрат, резултат от чиста случайност, премиерата на "Жокерът" в Хонконг беше само ден преди властите да използват правомощията си от колониални времена, за да забранят носенето на маски на публични места.
Седмица след това им решение обаче вбесените демонстранти носеха всякакви покривала върху лицата си - включително маски на Жокера, и грим в стила на Жокера (наподобяващи както този на Хоакин Финикс, така и този на Хийт Леджър).
"След днешния ден, Хонконг се нуждае от Жокера", гласи един пост в протестния сайт LIHKG в деня след огласяването на забраната. Друг потребител нарича бунтовниците в Готъм "мъченици," а Жокера "символ на съпротивата и духовен лидер на бунтовниците".
Друг пост идентифицира герои от "Жокера" в еквивалентни фигури в Хонконг. Например той сравнява Жокера с Едуард Люнг, активист за независимостта на Хонконг, хвърлен в затвора за участието си в прерасналите в насилие демонстрации през 2016 г. Междувременно бащата на Батман - Томас Уейн, представен във филма като коравосърдечен и богат кандидат за кмет, е сравнен с лидерката на Хонконг Кари Лам, която протестиращите обвиняват, че е изгубила досега с обществеността.
Кими У, студентка, наскоро гледала "Жокера," също е видяла аналогия с правителството на Хонконг във филма. В една сцена, Артър Флег (човекът, който впоследствие става Жокера) обвинява терапевта си, че изобщо не чува какво говори той в седмичните им терапевтични сесии. "Това е точно като правителството сега. Независимо как хората изразяват исканията си, правителството все така не ги чува", коментира У.
Дийкън Луи, местен фотограф, който е отразявал протестите, наскоро е публикувал своя снимка в грима на Жокера.
"Филмът е за онова малцинство в обществото, което постоянно бива игнорирано от хората, които държат ресурсите. Те нямат пълноценен начин да изразят гнева си или подобни негативни емоции... Мисля, че от отчаяние (Жокерът) полудява и избира да се бунтува", заявява той. Според него същата е ситуацията с гнева, който се трупа срещу прекомерната бруталност на полицията при справяне с ексцесиите.
Във вдъхновената от Жокера снимка, Луи накланя глава от прозореца на трамвай, с лице, гримирано като това на Жокера, и осветено от неоновите светлини на града.
"Аз ли обезумявам, или тук всичко върви към лудост?", гласи описанието към снимката - цитат от филма.
Въпреки усилията си обаче, тези фенове на Жокера не постигат напредък в протестното движение - всъщност много повече са тези, които се опитват да се дистанцират от филма. Постовете, които правят такива сравнения, често са обект на сериозно неодобрение, като коментари убеждават общността да не се стреми към подражание на Жокера.
Един пост на LIHKG с повече от 200 одобрителни гласа хвали художествената стойност на филма и сюжетната му линия, но казва, че "той е напълно неподходящ за сравнение със ситуацията в Хонконг."
"Надявам се всички да спрат да използват Жокера, за да описват Хонконг, тъй като това ще доведе само до негативни резултати, независимо дали става дума за глобално имиджово или лично ниво", заявява той.
Друг популярен пост нарича Жокера престъпник, а Готъм - град с "пропаднал морал".
"Моля, не превръщайте Жокера в лидер на съпротивата. Филмът е много добър. Но в този момент това е опасно, и опасността е във факта, че хората могат да го интерпретират умишлено или неумишлено в контекста на сегашната ситуация в Хонконг", гласи публикацията.
У също предупреждава за опасността от идеализирането на този антигерой. Тя изразява надеждата, че протестиращите няма да се опитват да подражават на него или измислените му последователи.
"В края, маскираните хора убиват Томас Уейн и съпругата му, и всички са във възторг, сякаш чувстват, че правят нещо правилно. Но ние не можем да действаме така... Ако жителите на Хонконг наистина се държат като Жокера, Хонконг би бил обречен", коментира тя.
Тези реакции разкриват как протестиращите възприемат себе си - не като престъпници или вандали, а като "борци за свобода," както казва един онлайн коментиращ. Жокерът изпитва удоволствие от създаването на хаос, но протестиращите твърдят, че са принудени да водят тази борба заради липсата на каквато и да е адекватна реакция от страна на правителството.
Тази разлика е важна за тях, тъй като те често твърдят, че всякакво насилие или разрушения от тяхна страна имат оправдани причини, а не са просто ненужно насилие. Критикувани за вандалските прояви в метростанциите или разбиването на банкомати, протестиращите често казват, че не им е бил оставен друг избор, и че това се прави за общото благо.
И все пак разрухата започва да отблъсква умерените хонконгчани - което може би е още една причина протестиращите да не искат да бъдат сравнявани с Жокера. По време на намаляваща обществена подкрепа, асоциирането с Жокера може да донесе само лош пиар, твърдят някои коментари в LIHKG.
Това се и случва вече, като много хора се стремят да се дистанцират максимално от актовете на насилие. Запалването на жив човек, който се е опълчил на по-крайна група протестиращи през последните дни, предизвика множество гневни реакции и беше раздухано от китайската преса.
Дори Луи заявява, че няма намерението снимките му да са демонстрация на някаква подкрепа за насилието на Жокера - той просто се опитва да представи напрежението в обществото, присъстващо и във филма, и в реалността.
"Жокерът не е герой", казва той. Подобно на много протестиращи в Хонконг, Жокерът е "просто човек, мотивиран от дълбоко отчаяние."
