Последната седмица беляза началото на период на мир и спокойствие за мюсюлманите по цял свят. Сега е Рамадан, месец, посветен на размисъл, молитви и пости, където споровете трябва да се избягват винаги, когато това е възможно.
Но вместо хармония, конфликтите около Рамадан все повече излизат на преден план в германските училища. Разрастват се дискусиите за рисковете за здравето, особено за постещите деца, за принудата и за неизпълнените задължения.
Много ученици сега приемат постите много сериозно според Хайнц-Петер Майдингер, председател на германската асоциация на учителите.
В училищата с голям брой семейства от мюсюлмански произход, а има много такива сега в Германия, начинът, по който се реагира на спазващите постите ученици по време на Рамадан се е превърнал в централна тема, с която се налага да се занимаят училищните администрации и учителите.
В някои случаи родителите мюсюлмани оказват силен натиск върху администрацията на училищата да не насрочва никакви изпити или учебни излети през този период. Проблемът става особено тежък, когато религиозните съображения на няколко отделни ученици ограничават всички останали.
Донякъде училищата са притискани да вместят изпитите за всички ученици в определени времеви периоди, а това просто е невъзможно.
Постоянно се обсъжда дали ученичките трябва да имат право да носят забрадки. Проблемите, породени от мюсюлманската практика на строги пости обаче са много по-важни за практическата роля на обучението.
Тази година проблемът е особено сериозен. Моментът е не само началото на Рамадан: след Петдесетница всички ученици в Германия са изправени пред последната голяма вълна от изпити. На гимназистите предстоят все още някои писмени и почти всички устни изпити.
Изпитите не могат да бъдат изместени с няколко седмици. За постещите ученици това е трудно, особено за тези, които приемат повелите за пости толкова сериозно, че не пият и вода в рамките на деня. Винаги има известен брой ученици, които просто припадат.
Асоциацията за образование и възпитание (VBE) също се опасява от проблемите, свързани с Рамадан.
Децата в основните училища не са задължени да постят, нито би трябвало да го правят, казват от асоциацията. Въздържанието от консумация на каквато и да е храна за дълго и най-вече отказът от пиене на течности могат да навредят на физическото здраве и благосъстояние на децата.
Способността за учене и концентрация на учениците също са сериозно засегнати. Според VBE все повече младежи приемат повелите за пости крайно стриктно.
В наши дни дори деца в основното училище започват да постят, въпреки че ислямските писания повеляват младежите да спазват тези правила едва след пубертета. Но и по-малките деца изглежда искат да подражават на по-големите - постите изведнъж по някакъв начин са станали признак на готиност. Често децата постят, защото искат да впечатлят родителите си.
Както се оказва, децата биват изпращани на училище с храна и напитки, но така и не ги докосват.
Въпреки че не всички деца от мюсюлманската вяра постят в училище, те са подложени на нарастващ натиск от връстниците си да го правят. Ако имам три деца в клас, които постят в началото на Рамадан, скоро те стават пет, после десет.
Здравето на децата се влошава заради постите, но няма особени възможности за действие в тази насока.
Очевидно е, че политиците проявяват несигурност за начина, по който да се подхожда към темата за Рамадан в училищата. От една страна, те се опитват да запазват максимално религиозните свободи на децата от мюсюлманската вяра.
Все пак и християните имат собствени Велики пости преди Великден, но малцина са учениците, които ги спазват доброволно. От друга страна, държавните институции трябва да отговарят на изискванията на училищата, включително и за базова физическа закрила на децата.
В берлинския район Нойкьолн 12-точков списък с препоръки за Рамадан е бил раздаден на училищата и родителите преди година.
Но в опитите да се постигне компромис, препоръките се оказват крайно неясни. Ето един пример: "Възрастта, на която би трябвало да започват постите при децата, не е ясно дефинирана. Има много различни възгледи сред ислямските експерти кога би трябвало да започнат постите", гласи едната от тях.
На друго място се казва: "Няма принуда в религията. Рисковете за здравето на децата или подрастващите не са в интерес на исляма". Какво би могъл да стори един учител на база такива формулировки?
Бившият кмет на Нойкьолн и сега федерален министър по семейните въпроси Франциска Гифей (от социалистическата партия СДП) е инициатор на подготовката на тези препоръки, в сътрудничество с мюсюлмани, но тя изглежда разочарована от резултата.
Това, което се е получило в крайна сметка, е "минимален консенсус".
Гифей също така се оплаква от нежеланието на мюсюлманските религиозни водачи да участват в дебата.
Херман Грьое, парламентарен представител по въпросите на църквите и религиозните общности на партията на Ангела Меркел "Християндемократически съюз", призовава към по-голям ангажимент от засегнатите страни: "Мюсюлманските асоциации би трябвало активно да участват в публичния дебат по въпроса за закрилата на децата", казва Грьое.
Приема много сериозно опасенията, изразени от учителите, както и от педиатри. Особено при децата в основното училище, приоритетът винаги би трябвало да бъде върху здравето им и доброто представяне в училище.
"Религиозният натиск трябва да се избягва, наравно с пренебрежението към религиозните повели", като Грьое подчертава, че не бива да има социален натиск да се започват пости на много ранна възраст.
Анализ на религиозните текстове би могъл да внесе облекчение в дискусията как да се подхожда правилно към постите в ежедневния живот в училищата.
Коранът се изказва недвусмислено за задълженията и правата на пост според ислямският теолог Сердар Курназ от Хамбургския университет. Когато се оказвате в ситуация, в която не можете да постите по удобен и приемлив начин, не бива да постите, допълва той.
Това със сигурност би трябвало да важи например за часовете по физическо възпитание и особено за наближаващите годишни изпити.
